The Athletic
За човек с патерици Мануел Нойер изглежда спокоен, когато се срещнахме с него край езерото Тегернзее, на час път южно от Мюнхен. Но скоро става ясно, че последните няколко седмици са оставили своя отпечатък. Нойер говори надълго и нашироко за ски инцидента след световното първенство, при който счупи крак. Освен това той коментира за първи път и неочакваната разяла на Байерн с треньора на вратарите Тони Тапалович, който е негов кум и работи с Нойер от пристигането му в Мюнхен през 2011 г. Нойер не подмина и отношенията си с шефовете и треньорския щаб на баварците.
- Как се чувствате?
- Добре съм. Кракът ми е окей. В миналото имах няколко контузии, които ме извадиха от строя за дълго време и ме принудиха да поемам някои рискове за клуба. В този случай е различно, защото виждам ясно пътя за връщане. Не се лутам в тъмното. Кракът ми, процесът на оздравяване, рехабилитацията, завръщането. Знам как ще се случи всичко това.
- Сигурни ли сте, че няма да има трайни увреждания и че ще можете да играете безпроблемно през следващия сезон?
- Няма да има трайни увреждания. Отначало беше шок, но имам опит с тежки контузии и бързо се почувствах отново доста оптимистично настроен. През 2018 година, след като счупих метатарзалната си кост, мнозина казваха, че това е краят за мен, че никога няма да се върна. През 2022 г. имах травма на рамото и операция на коляното, едно движение е достатъчно (за да се контузя). Но има и психологически аспект.
- Има ли психическо отражение на това да се контузиш?
- Не. Но някои други неща наистина ме сринаха - това беше по-лошо от това, което ми се случи физически.
- Кажете първо какво стана след световното първенство?
- Трябваше да отидем на почивка в Исландия на 19 декември, не успяхме да се махнем преди това. През първия ден седях тук, вкъщи, и се чувствах ужасно. Не можех да седя спокойно, отначало не исках и да гледам мачове. Не можех да го понеса. Затова отидох да бягам по 10 км през първия ден и отново през втория. И забелязах - това ми даде мотивация. Кой вратар бяга по 10 км два дни подред? Само идиот би го направил. Не познавам такъв човек.
Когато бях по-млад, ми лепнаха прякора „Хипер“, защото винаги бях в движение. Колоездене, тенис, аз съм човек, който се насочва към спорта на открито и има нужда да бъде в контакт с природата. Така намирам баланс. В емоционално отношение цялото това нещо беше трудно за мен, също и за психиката ми. Осъзнах: „Това е терапия за мен. Други говорят с психолози или с довереник, аз отидох да тичам. На третия ден отидох на дълъг поход, а на четвъртия - на ски екскурзия с най-близките ми приятели.
Карам ски от повече от 30 години. Това не е ваканционно занимание за мен, то е като да отидеш до пекарната. Отидохме на планина, близо до тук. Изкачваш се и се спускаш по склона. Наричаме го „Швабенрунде“ (швабска обиколка), защото не плащаш за ски лифта.
Цялото интервю четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф".
Мач Телеграф
