Девети пореден понеделник „ Мач Телеграф“ ви представя своята нова поредица - „(Не)познатите футболни легенди“. След като ви запознахме с Лайпциг, но не лъскавия РБ Лайпциг, Гранде Торино, Рубе, ХФФ Ден Хааг, Гоу Ахед Ийгълс, Про Верчели, Рух Хожув, култовия Уимбълдън, днес е ред на любимия на много българи Депортиво Ла Коруня.
На родените през втората половина на 90-те години името на Депортиво ла Коруня едва ли говори много. Но малко по-големите от тях ще се сетят за онзи симпатичен отбор, който обърка доста сметки в годините веднага преди и веднага след началото на новия век.
Хосе Мария Абало – младеж, който по времето, докато живее в Авнглия пренася футболната игра в испанския град Коруня.Тя става популярна и бързо се сформират няколко неформални клуба. През 1906 в една от гимназиите в града се създава Депортиво ла Коруня. Крал Алфонсо III. Испански дава на клуба името „Реал “ (в превод „кралски“).
Първият успех на местно ниво за Депор, както още е наричан клубът, идва през 1912 година. Тогава поради разкол в Испанския футбол по отношение на чужденците в клубовете, част от клубовете се отцепват от турнира „Купата на Краля“ и основават свой „Купа на Испания“. Първото и единствено издание на турнира през 1912 е спечелено точно от „синьо-белите“.
Когато през 1928 година се основава и Примера Дивисион. Депортиво обаче не успяват да се класират и играят в Сегунда. На няколко пъти те са близо до промоция, като през сезон 1939/40 дори играят бараж за влизане в примера, но губят от вечния си съперник Селта.
След като изпада до трета дивизия през 1945 година, клубът се съвзема и само три години по-късно печели първата си промоция в Примера Дивизион. По този повод е и построен стадионът, на който тимът и до днес играе своите мачове – "Риасор".
Престоят на Депор при най-добрите започва нелошо. От девето място при първия сезон, до вицешампиони през 1950, само на точка зад Атлетико Мадрид. В периода до 1957 клубът се утвърждава като важна част от Примера Дивисион.
След това, чак до 1973 година, Депортиво ла Коруня се превръща в т.нар. „асансьор“ между първа и втора дивизия. Еманацията на тяхното падение идва през 1974, когато само сезон, след като е изпаднал в Сегунда, клубът се свлича до Терцера Дивисион, трета дивизия.
Това продължава седем години, когато заедно с местния съперник Селта се звръщат във втора дивизия. Там обаче Депор не показва нищо и се задържа в средата на таблицата.
За ключов момент в историята на клуба се смята мачът на 2. Май 1988, в който на Риасор пристига Расинг Сантандер. Домакините трябва непременно да спечелят, за да си гарантират оставане в дивизията. Това и става след като Висенте вкарва в последната минута, а това, дава тон за нова ера в историята на клуба.
През 1989 година е назначено ново ръководство, на което е оставено много тежко финансово и спортно-техническо наследство. За старши треньор е назначен бившият играч и наставник на клуба Арсенио Иглесиас.
Не закъсняват и добрите резултати. През 1991 година Депортиво ла Коруня се завръща в примера след 18-годишно отсъствие. През това време в клуба играе и Илиян Киряков. Именно след негов гол „синьо-белите“ се спасяват от изпадане година по-късно.
Така започва да се гради СуперДепор – големият състав на клуба от края на 90-те и началото на новия век. Треньорът Иглесиас води в тима опитни играчи като Лопес Рекарте, Пако Лианьо, Клаудио Барахан, Хоси Луис Рибера, Донато, Адолфо Алдана.
През 1993 година клубът за пръв път в историята си се класира за Европейските клубни турнири, след като се нарежда трети през изминалата година. През идните две години печели две втори места.
След няколко посредствени сезона, през 2000 година, Депортиво ла Коруня най-накрая печели титлата в Испания с 5 точки преднина пред Барселона. Това слага началото на един петгодишен пореден период на клуба в Шампионската лига. Това е атестат за редовното присъстиве на клуба в челото на класирането. През 2002 е спечелена и Купата на Краля,
Ла Коруня имаше своите славни мигове, като най-запомнящият е елиминирането на Милан
Сред запомнящите се мачове на СуперДепор сред майсторите на Европа сеоткрояват двете им победи в груповата фаза над Манчестър Юнайтед в дебютното участие за испанците на турнира. През сезон 2003/04 Депортиво достига полуфинал в Шампионската лига, отстъпвайки с 0:1 от бъдещия победител Порто. По пътя си пък те елиминират след обрат и много силния по онова време отбор на Милан.
След това клубът потъва полека в посредствеността. През 2005 е записано осмо място, а шест години по-късно „синьо-белите“ изпадат в Сегунда. Клубът отново се превръща в „асансьор“ между дивизиите, търсейки себе си.
В по-ново време Депортиво ла Коруня се свлече до трета дивизия, но феновете на футбола ще ги помнят като глътка свеж въздух и романтика на прага на новия век.
АЛБЕРТ ДИМИТРОВ
