Д нес Джани Инфантино е едно от най-влиятелните имена в световния футбол. Президентът на ФИФА често попада в заглавията с идеите си за разширяване на световните първенства и глобалното развитие на играта, но малцина познават историята му извън футболната администрация.
Ето някои от най-интересните моменти от живота му, разказани чрез собствените му думи.
Оцелял още като бебе
Инфантино признава, че още с раждането си е бил изправен пред битка за живота. „Имаше проблем с кръвта ми. Наложи се кръвопреливане, а тогава това беше огромно предизвикателство. Кръвта беше докарана със самолет от Англия и Югославия до Цюрих, а след това до Бриг. Още като бебе се борех за живота си.“
Подигравките в училище
Детството му далеч не е било лесно. „Често ме тормозеха. Рижаво италианче с лунички, което не говореше добре немски – идеална мишена. Затварях се в себе си, плачех, но никога не спирах да се опитвам да намирам приятели.“
Първата работа
Баща му почиствал спалните вагони на железницата, а малкият Джани помагал. „Израснах на гарата. Баща ми чистеше вагоните, а когато пораснах, започнах и аз. Майка ми работеше на павилиона за вестници и така постоянно четях La Gazzetta dello Sport.“
Футболист... благодарение на майка си
Инфантино никога не е бил голяма футболна звезда. „Играх за местния Фолгоре. Предимно седях на резервната скамейка. Получавах шанс най-вече защото майка ми переше екипите на отбора.“
Той дори се шегува със статистиката си.
„Вкарах само два гола в кариерата си. Първият беше още в дебюта ми – топката просто се удари в мен и влезе във вратата.“
Президент на клуб едва на 18
Още като тийнейджър Инфантино става президент на аматьорски клуб в Швейцария. „Събуждах футболистите за мачовете, търсех екипи и спонсори, които поне да ни платят бензина, за да стигнем до стадиона.“
Урокът от родителите
Президентът на ФИФА често казва, че най-важните ценности е получил вкъщи. „Майка ми и баща ми ме научиха на честност, трудолюбие и едно просто правило – щом правиш нещо, направи го както трябва.“
„Чиновниците не са главните герои“
Въпреки поста си Инфантино твърди, че никога не забравя каква е ролята му. „Трябва винаги да помня, че съм временен президент. Ние, администраторите, не сме главните герои. Главните герои са футболистите, а нашата работа е да им помагаме.“
За отношенията с политиците
Инфантино никога не е крил, че поддържа близки контакти с държавни лидери. „За успеха на едно Световно първенство е изключително важно да имаш добри отношения с президента и правителството. Имам много приятели.“
Най-тежкият и най-щастливият момент
Най-емоционалният период в живота му съчетава огромна болка и огромна радост. „Баща ми почина, а още на следващия ден се родиха дъщерите ми близначки. Това е самият живот.“
Голямата му мечта
Инфантино продължава да гледа към бъдещето на футбола. „Мечтая един ден 50 различни държави да могат да спечелят световното първенство, а също толкова клубове – световното клубно първенство. Футболът обединява света чрез страстта и емоциите, но трябва да дадем шанс на още повече страни да бъдат част от празника.“
Пътят на Джани Инфантино започва в малко швейцарско селце, преминава през тежко детство, работа на гара и аматьорски футбол, за да стигне до върха на световната игра. История, която самият той обобщава с едно изречение:
„Ако едно момче, родено в алпийско село, може да стане президент на ФИФА, значи всичко е възможно.“
