М алко след полунощ на 83-годишна възраст почина Сандро Мацола – една от най-големите фигури, които италианският футбол е познавал. Новината бе съобщена от Интер, клубът, с който Мацола спечели четири шампионски титли на Италия и две Купи на европейските шампиони и превърна в една от най-великите футболни сили на своето време.
„Сбогом, Сандро, вечна наша икона“, написа Интер в памет на своята легенда.
Сандро Мацола прекара 17 години като футболист на Интер, а впоследствие още 11 като ръководител в клуба. За националния отбор на Италия има 70 мача и 22 гола. Той бе част от поколението, създало митичната „Гранде Интер“ на Еленио Ерера.
Синът на легендата Валентино Мацола
Сандро е едва на шест години, когато баща му Валентино – капитанът и легенда на великия Торино – загива при самолетната катастрофа край Суперга през 1949 г. Брат му Феручо е с три години по-малък.
С помощта на легендата на Интер Бенито Лоренци – Веленото – двете момчета остават близо до футбола и клуба. Те се превръщат в талисмани на Интер, а преди мачове излизат на терена на „Сан Сиро“ в екипа на отбора.
На 15 години Сандро попада в школата на Интер. Негов треньор е легендарният Джузепе Меаца, който го обучава на терените в Роджореда. Еленио Ерера също бързо забелязва младия талант.
Дебютът на Мацола в Серия А идва едва на 18 години и при необичайни обстоятелства. На 10 юни 1961 г. Ювентус и Интер трябва да преиграят шампионския си двубой след скандално прекратяване на първата среща заради нахлуване на зрители на терена.
Същата сутрин Сандро има три изпита в училище – по английски, банково дело и политическа икономика. След тях такси го отвежда с бясна скорост от Милано към Торино, където той се присъединява към съотборниците си.
„Играл съм с баща ти. Той беше най-силният от всички“, казва му преди мача легендата на „Ювентус“ Джампиеро Бониперти.
„Ти си достоен за баща си“, добавя той след срещата.
„Ювентус“ печели с 9:1, но Мацола вкарва единствения гол за „Интер“ от дузпа и оставя силно впечатление.
От сезон 1962/63 Еленио Ерера го превръща в постоянна част от първия състав. Така започва историята на „Гранде Интер“.
Лицето на „Гранде Интер“
Мацола е идеалният футболист за системата на Ерера – бърз, техничен, неудържим в атака и способен да превръща контраатаките в голове.
На 27 май 1964 г. идва един от най-великите мигове в кариерата му. На финала за Купата на европейските шампиони във Виена Интер побеждава великия Реал Мадрид с 3:1, а Мацола отбелязва два гола.
Първият гол е подготвен от Джачинто Факети, другата млада звезда на Интер. Двамата се превръщат в символи на великото поколение.
След финала Мацола получава фланелката №10 на Ференц Пушкаш. Унгарската легенда му повтаря думите, които вече е чул от Бониперти:
„Ти си достоен за баща си.“
За 21-годишния Сандро това е момент на огромна емоция. Той плаче от радост, мислейки за Валентино.
Същата година Мацола помага на Интер да спечели и Междуконтиненталната купа срещу аржентинския Индепендиенте. Той отново е сред големите герои.
Година по-късно Интер отново триумфира в Европа, а Мацола бележи изключително важен гол при победата с 3:1 над Ливърпул на „Анфийлд“. В реванша „нерадзурите“ печелят с 3:0 и достигат финала.
Мацола отново се разписва срещу Индепендиенте и помага на Интер да спечели втората си Междуконтинентална купа.
„Серпентината“ на Мацола
Един от най-паметните голове в кариерата му идва срещу Вашаш от Будапеща през сезон 1966/67. Мацола преминава през петима съперници, заобикаля и вратаря и продължава с топката, докато целият „Сан Сиро“ крещи: „Удряй! Удряй!“
Това е движението, което остава завинаги свързано с името му – „серпентината“.
През 1971 г. Мацола завършва втори в анкетата за „Златната топка“, изпреварен единствено от Йохан Кройф. Той остава единственият италианец, печелил голмайсторската класация в турнира за Купата на европейските шампиони, а също така е един от малцината футболисти, отбелязвали в два финала на турнира.
Мацола и Ривера – вечната футболна дуел
В националния отбор Мацола дебютира едва на 20 години срещу Бразилия на Пеле. Италия печели с 3:0, а младият нападател се разписва от дузпа.
Той е част от състава, спечелил европейската титла през 1968 г., но кариерата му в „Скуадра адзура“ завинаги остава свързана с едно от най-известните футболни съперничества – това с Джани Ривера.
Двамата са големите футболни символи на Милано – единият на Интер, другият на Милан. Съперничеството им продължава почти две десетилетия.
На финала на световното първенство през 1970 г. срещу Бразилия Мацола и Ривера се редуват на терена в прословутата „смяна“. Мацола започва мача, а Ривера влиза в последните минути.
Именно това съперничество остава един от емблематичните епизоди в историята на италианския футбол.
Последният мач на Мацола е срещу Милан – финалът за Купата на Италия на 3 юли 1977 г. Милан печели с 2:0 и така легендата на Интер слага край на футболната си кариера.
След терена
След отказването си Мацола остава близо до „Интер“. На два пъти заема ръководни позиции в клуба и участва в трансферите на някои от големите звезди, пристигнали в Милано.
Работи още с Дженоа и Торино, а дълги години е телевизионен футболен анализатор и коментатор.
Сандро Мацола си отива на дата, която има особена символика – в деня, в който легендарният стадион „Сан Сиро“ отбелязва своя стогодишен юбилей.
Една от последните големи фигури на „Гранде Интер“ вече не е сред нас.
Но Сандро Мацола остава там, където винаги е принадлежал – в историята на Интер, в историята на италианския футбол и в паметта на поколенията, които са го гледали как превръща футбола в изкуство.
