И ма загуби, след които стадионът притихва, а има и такива, след които той продължава да кънти. 0:1 от Залцбург беше от вторите. Левски загуби, но остави усещането, че може да стои на едно поле с отбор от подобно европейско ниво. Не през цялото време и не във всеки компонент от играта, но достатъчно дълго, за да покаже, че пропастта, която доскоро изглеждаше огромна, вече не е непреодолима.
А трябва да се знае срещу кого излязоха родните шампиони в четвъртък. Залцбург е клуб, който от години развива млади футболисти и ги продава на най-високо европейско ниво. Бенямин Шешко бе трансфериран в Лайпциг за над 30 млн. евро, Ноа Окафор – в Милан за около 15,5 млн., а Страхиня Павлович – за около 18 млн. евро. В същото време австрийците инвестират в следващата вълна таланти – например Боби Кларк бе привлечен от Ливърпул за над 11 млн. евро. Това е цяла система: купуваш млад, развиваш го, даваш му сцена в Европа и го продаваш още по-скъпо. На този фон представянето на Левски тежи повече. „Сините“ стояха равностойно срещу клуб, изграден върху модел, който от години работи на съвсем друго финансово и спортно ниво.
И точно в такива мачове се вижда колко важни са футболистите, които дават онова малко повече. Левски има няколко такива. Сержиньо отново показа защо присъствието му променя облика на целия отбор. Той не е просто човек, който може да реши един епизод. Когато получи топката, се появява усещането, че нещо може да се случи. И това усещане променя и поведението на останалите – дава им увереност, идея и смелост да тръгнат напред.
Майкон също даде много сериозна заявка. Кадровите проблеми отново принудиха Хулио Веласкес да търси решения, но за бразилеца позицията в средата на терена вече не е непозната територия. Той игра там и в двата мача с АЕК, а срещу Залцбург бе на обичайната си позиция отляво. Майкон изигра най-силния си мач от началото на сезона. Търсеше топката, изнасяше я напред, атакуваше пространства и не се страхуваше да играе вертикално. Най-важното е, че не изглеждаше като футболист, който просто запълва дупка. Изглеждаше като човек, който има какво да даде на отбора от тази позиция. При проблемите в халфовата линия и отсъствието на Мубарик и Бурас това е сериозен плюс за Веласкес. Майкон може да бъде ляв бек, но вече е доказал, че може да продължи да си бъде ляв бек, но е способен да бъде полезен и в средата. Не пожарен вариант, а реална възможност.
Алдаир пък продължава да показва сериозно израстване под ръководството на Веласкес. След представянето му срещу АЕК и сега срещу Залцбург, вече няма да е изненада, ако скоро привлече вниманието на клуб от някое от водещите десет първенства в Европа. Той играе все по-зряло, по-смело и по-убедено в мачове с различна скорост и интензитет от тези в българското първенство.
И точно тук се крие една от причините за оптимизъм. Левски има екстрата от трима-четирима футболисти, които могат да вдигнат тавана на отбора. Но за да се получи цялото, останалите трябва да дадат другото – движение, дисциплина, физическа работа, преса, битка за втората топка. Срещу Залцбург не всички бяха на върха на възможностите си. Но когато няколко души дават необходимото качество, останалите компенсират с огромна работоспособност. Именно това позволи на Левски да остане в мача до края.
Това е може би най-важният знак. Не че Левски вече е равен на Залцбург. А че може да намери начин да играе срещу такъв съперник. Да се адаптира, да променя роли, да използва футболисти извън обичайните им позиции и въпреки това да остане отбор. Тук се вижда и работата на Веласкес. Испанецът очевидно започва да познава все по-добре качествата на играчите си и не се страхува да търси решения. Когато принудителна рокада като тази, правена вече няколко пъти с Майкон започва да изглежда като работеща възможност, това вече е висш пилотаж.
Левски не е на нивото на Залцбург като клубна система, финансови възможности или трансферен модел. Но в рамките на 90 минути разликата не изглеждаше като пропаст. А това само по себе си е важна крачка.
Още – в новия брой на „Мач Телеграф“
