Д вубоят между Локо Пд и ЦСКА се очертава, като най-интересният преди паузата за националните отбори. Двата тима се срещнаха и във финала за Купата на България, а оттогава много неща се промениха при „червените“ и при „смърфовете“. ЦСКА постави онзи мач като приоритет номер 1 за развитието на клуба, за оставането на Янев, за европейското си участие.
Поглеждайки към ефекта на пеперудата, то спасените дузпи от страна на Лапоухов на Димитър Илиев и Запро Динев имат голямо отражение към днешна дата. Без тях Янев щеше да бъде освободен от ЦСКА много по-рано, „армейците“ щяха да пропуснат още една година в Европа, а това от своя страна щеше да наруши изграждането на стил и ясна посока на развитие в клуба. Действията на трансферния прозорец, по всяка вероятност биха били далеч по-малки и имена като Стефано Сенси и Жан-Филип Гбамин едва ли щяха да тренират на базата в Панчарево. Без европейско участие може би и Жоел Цварц и Каталин Иту нямаше да преминат в ЦСКА, тъй като щяха да са ангажирани с европейски мачове с черно-бялата фланелка. Оттам насетне възходът при „червените“ нямаше по никакъв начин да изглежда като този сега, най-малкото ЦСКА нямаше да участва в мача за Суперкупата.
От другата страна Локомотив Пд сякаш попадна в бездна на всеки един фронт – спортно-технически, финансово, организационно, дори и като фенски нагласи. На пръв поглед на „Лаута“ няма толкова толкова разлики, но това въобще не е така. 9 от 11-те титуляри в срещата все още са в Пловдив, но липсващите две звена вече са в другия лагер – Жоел Цварц и Каталин Иту.
Това създава много проблеми за офанзивната мощ на „смърфовете“ през този сезон. От неговото начало Локомотив се в разписал едва 4 пъти в 9 мача. За справка само Цварц има двойно повече от началото първенството - 8. Промяна в Локомотив има дори на позицията изпълнителен директор – Георги Величков заемаше поста преди финала, а сега на негово място е Венцислав Христов. Към датата на финала, а именно 20 май ситуацията бе спокойна, положителна, с поглед към добро бъдеще... нищо общо със сегашната. Най-голямото мерило за състоянието на един клуб са феновете. Те бяха зад отбора си във финала, а сега дори заплашват, че няма да присъстват на последния двубой преди паузата.
Още за двубоя – в новия брой на „Мач Телеграф“
