Манчестър Сити направи голяма крачка към титлата след победа с 2:1 на „Етихад“ срещу големия си конкурент Арсенал. Причината за успеха обаче не беше само инерцията от положителната серия на „гражданите“ в последно време или психическата устойчивост на тима в този период от годината. Всичко се сведе до новата им формация на игра – 4-2-3-1. И по скоро вариантите и в двете фази, които им донесе 3 поредни победи с общ резултат 9:0.
В защита играчите на Пеп Гуардиола заставаха в позиция 4-2-4 – две линии от по четирима футболисти и една с двама. Нунеш-Хусанов-Геи-О'Райли беше дефанзивната линия, а в средата действаха Родри и Бернардо Силва. Разликата обаче беше в квартета отпред, който беше съобразен изцяло с възможностите на Шерки в двете фази, както и с изнасянето на Арсенал през Мартин Субименди. Семеньо и Докю бяха по двата фланга, а френският халф заставаше редом до Холанд в центъра. Така Гуардиола ограничаваше до минимум функциите на техничния френски халф в защита, като му спестяваше гонене, но същевременно позицията му до норвежеца затваряше пространството за пас към Субименди.
Това беше в контраст с агресивната преса човек за човек на Арсенал, която даде резултат с грешката на Донарума и гола на Кай Хаверц в 20-ата минута. Интересно е да се отбележи, че това беше едва първото отнемане на топката на „артилеристите“ в последната третина на съперника (от общо 6), което даде резултат. От сезон 2018/19 Сити не е допускал гол във вратата си по такъв начин в откриващите 20 минути.
Напук на очакванията, Гуардиола предпочете малко по-дефанзивен подход от Артета. Родри и Бернардо Сила доста често се прибираха в линията на защитниците, а Геи и Хусанов играха почти до страничните линии. Двамата бекове – Нунеш и О'Райли пък бяха изнесени малко по-напред в очакване на контри. Идеята беше проста – халфовете на Арсенал да излязат извън зона.
Интересен беше и преходът на „гражданите“ в нападение. Жереми Докю. доста често влизаше навътре към центъра и освобождаваше целия ляв фланг на О'Райли. Отдясно Шерки правеше същия „заслон“ за Нунеш, а на върха бяха Семеньо и Холанд. На практика Сити беше подреден в система 4-2-2-2. Макар и в първите 20 минути съставът на Гуардиола да изпитваше затруднения от високата преса на съперника, в един момент домакините се отърсиха и излизаха от нея все по-ефективно. Впрочем истинското олицетворение е победният гол на Холанд.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
