О сем от старите му съотборници са вече мъртви, но той продължава да играе дори и на 61 години с Динамо Николаевск за родния си град, подвизаващ се в ниските дивизии от пирамидата на организирания футбол в Русия. Представяме ви невероятната история на Сергей Наталушко. Това обаче не е някакъв чудак от аматьорите, а притежател на два от рекордите в елитната Премиерлига на страната – за най-възрастен голмайстор, както и за най-възрастен играч нанизал хеттрик. Попадението му за най-възрастен голмайстор на 17 май 2000 г. е историческо и в още един един аспект защото с него прекъсва серията на Руслан Нигматилун - вратар с най-много поредни сухи минути (939) за всички времена в Премиерлигата.
Всъщност Наталушко изобщо не би трябвало да се занимава с какъвто и да било спорт. Като дете претърпява много сериозна травма на главата и лекарите му забраняват всякаква физическа активност. Дори го признават за негоден за военна служба, което по съветските стандарти означава, че положението е изключително сериозно. Момчето обаче е страшно вироглаво и не го свърта на едно място.
До 13 години се занимава с лека атлетика, но започва да се увлича по футбол, което не се харесва особено много на треньорите му. В крайна сметка изключен от лекоатлетическата секция. На 16 започва да играе квартален футбол с мъжете. На 20 заминава за Украйна, за да работи като арматурист 4-ти разряд при изграждането на охладителните кули на ядрения реактор в Ровенска област. За тази работа му плащат 200-250 рубли – двойно в сравнение със средната работна заплата в СССР по онова време.
В свободното си време Наталушко играе за заводския отбор на име Строител и през не му минава, че някога ще стане професионалист. Скоро в Строител забелязват, че централният им нападател, макар е самоук, върши добра работа и започват да го освобождават от смени, за да тренира. Той обаче е единственият руснак в отбора, всички останали са украинци, а тъй като младокът не си мълчи, конфликтът е неизбежен. След месеца го освобождават с мотива, че разваля колектива.
След тази история Наталушко се връща в родния си Николаевск (Волгоградска област) и започва да работи в печатница на гилотините за хартия, продължавайки с футбола на любителско ниво. Докато играе за печатарския отбор в областното първенство, е забелязан от Сергей Павлов – треньорът на Текстилчик Камишин, който го кани в отбора си. Първоначално Наталушко му отказва, но в Камишин вдигат мизата, предлагайки му по-висока заплата срещу единственото задължение да тренира и да играе.
Така на 22 години Наталушко се оказва в Текстилчик. В следващите 17 сезона с незначителни прекъсвания той ще играе за този тим, с който извървява пътя от аматьорските дивизии до Премиерлигата на Русия и дори до евротурнирите. Дебютира в местния елит чак на 31 години и според мнозина присъствието му там е пълен абсурд. Така смята дори и откривателят му Павлов. Двамата работят дълги години изпъстрени с чести разправии. Когато се ядоса треньорът обича да му натяква – Сергей, дори след толкова време още не разбирам как изобщо играеш футбол. Нямаш нищо за този спорт, нито скорост, нито удар, нито дрибъл“.
Наталушко приключва с Текстилчик до 45 годишна възраст. След като се отказва, взема кредит и заедно с жена си открива малък магазин. След време обаче двамата се разделят и тъй като фирмата е регистрирана на името на съпругата му губи всичко. Така е принуден да се върне към футбола. Работи като треньор в Николаевск, докато натрупа стаж за пенсия. И до днес продължава да играе за местния Динамо. „Аз не се натискам, но преди време шефовете дойдоха и казаха – Ела да помагаш. Не знам, доколко съм им от полза, но няма как да откажа“, обяснява Наталушко.
Мач Телеграф
