Л егенда гласи, че след Възнесението на Христос Мария Магдалена заминала за Рим, за да проповядва Евангелието. Там тя се явила пред император Тиберий и му подарила обикновено бяло кокоше яйце с думите: „Христос Воскресе!“.
Мария Магдалена
Тиберий се присмял на думите ѝ и заявил, че човек може да възкръсне толкова, колкото бялото яйце в ръката ѝ може да стане червено. Но още преди да довърши изречението, яйцето в ръката на Мария Магдалена станало яркочервено като доказателство за божията сила. Вярва се, че червеният цвят олицетворява кръвта на Христос, пролята на кръста, а самото яйце е гробницата, от която излиза нов живот.
В християнския свят Мария Магдалена често се изобразява на икони с червено яйце в ръка. Образът на тази последователка на Христос, светица и мироносица, е дълбоко символичен. Той е вдъхновявал художници от различни епохи, от християнски икони до ренесансови картини. Но какво знаем за нея?
Мария Магдалена
Въпреки значението на Магдалена за християнския свят информацията за нея е противоречива и двусмислена. Името „Мария“ (Мариам - „висока, възвишена, превъзнесена“) е от еврейски произход, а „Магдалена“ е прякор, означаващ „идваща от град Магдала“ (името на града означава „стражева кула“).
Мария Магдалена се споменава и в четирите канонични евангелия (Матей, Лука, Йоан и Марк), където се казва, че е присъствала на екзекуцията на Христос. Само Лука обаче споменава, че е била изцелена от някои зли духове - Исус изгонил седем демона от нея и тя била сред жените, които го придружавали заедно с 12-те ученици.
Той бил придружен от Дванадесетте, както и от няколко жени, които били изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която излезли седем демона... (Лука 8:1-2).
В Новия завет Мария Магдалена играе роля в последващите събития: например тя е присъствала на разпятието и погребението заедно с майката на Христос. По-късно се появява в епизода с жените мироносици, на които ангел е възвестил Възкресението. Освен Мария Магдалена преданието и Светото писание споменават още няколко жени, които са били част от този кръг: Мария Яковова – майка на св. апостол Яков Алфеев; Саломия – майка на Зеведеевите синове (апостолите Яков и Йоан); Йоана – съпруга на Хуза, домоуправител на цар Ирод; Марта и Мария – сестрите на Лазар; Мария Клеопова и Сусана.
И накрая Мария Магдалена е тази, която първа е видяла възкръсналия Христос.
Интересно е, че когато говорят за жените мироносици, евангелистите почти винаги поставят Мария на първо място. Освен всичко това е рядък случай, когато жената е посочена просто с малкото си име, тъй като по онова време е било обичайно да се уточнява „чия“ е тя (т.е. кои са нейните мъжки роднини): например Мария, съпругата на Клеопа, Мария, съпругата на Яков, сестрите на Лазар, Марта и Мария... Евангелистите обаче просто я наричат Мария „Магдалена“.
Тълкувание
Образът на Мария Магдалена се различава в православието и католицизма. Православните християни почитат Мария като равна на апостолите, отбелязват нейната роля в Евангелието в Рим (епизодът с великденското яйце, което става червено) и най-важното, православието не възприема Мария като грешница.
В западната християнска традиция, напротив, образът на Магдалена се свързва с този на блудница. Лука съдържа епизод, в който неназована грешница измива краката на Христос с миро и ги избърсва с косата си – именно с този герой е била свързвана Мария Магдалена. Антверпенско училище, 17 век (след Рубенс). „Христос в дома на Симон Фарисея“.
Не се помаза главата ми с масло, но тя помаза краката ми със скъпоцен ароматен миро... Тогава Исус каза на жената: „Прощават ти се греховете.“ (Лука 7:46, 48).
Апокрифни писания предполагат, че Мария е била не само последователка на Христос, но и негова съпруга, но ще оставим тази теория на Дан Браун.
И все пак как се е появила теорията за блудницата? Изследователите смятат, че Католическата църква умишлено се е стремяла да очерни образа на Магдалена, тъй като тя е била главният ученик и най-близък довереник на Христос. Това е възможно, тъй като Евангелията не посочват директно, че Мария е била проститутка. Признаването на потенциалното лидерство на жената обаче е било неприемливо за Църквата и затова е било взето решение да се очерни Магдалена, като се представи като блудница.
Папа Григорий Велики, свети Иполит Римски, свети Ефрем Сириец и свети Григорий Нисийски са писали за греха на Мария. Но именно покрай папа Григорий Велики Мария Магдалена е преобразена в жена, която се е поддала на изкушението. В края на шести век Григорий пише в проповед:
И така, Мария, която беше изпълнена с всякакви пороци, имаше седем демона. (Омилия 33).
Съдба
Какво се случва с Мария Магдалена след разпятието на Христос? По този въпрос мненията на Западната и Източната църква отново се разминават: в православието е общоприето, че след това събитие Мария останала известно време в Йерусалим, а след това, заедно с майка си, отишла в град Ефес (Мала Азия), където станала помощник на един от апостолите, Йоан.
Западноевропейските предания предоставят различни подробности: Мария решила да донесе християнството в Европа. Тя пристигнала по море в Галия и акостирала в пристанищния град Масалия (Марсилия, тогава провинция на Римската империя), където прекарала последните 30 години от живота си в пустинята, посвещавайки се на аскетизъм. Дрехите ѝ били изгнили и само дългата ѝ, развяваща се коса, покривала голотата ѝ.
Там Мария срещнала свещеника Максимин, който ѝ дал причастие и останал с нея до смъртта ѝ. След смъртта на Мария Максимин основал църква, където погребал останките ѝ. В Прованс се намира църквата „Сен Максимин ла Сент Бом“, където се съхранява череп, за който вярващите смятат, че е на Мария Магдалена.
Изкуство
Образът на Мария придобива изключителна популярност, защото се превръща в своеобразно „междинно звено“ между две крайности – изкусителката Ева и непогрешимата Божия майка. Образът на разкаяла се грешница, предлагаща надежда за спасение, е бил от съществено значение за средновековните жени, които нито смеят да се сравняват с Божията майка, нито искат да бъдат като Ева.
Както в източната, така и в западната иконография образът на Мария Магдалена може да се намери в Циклите на страстите. Например в композиция, базирана на древноримското изображение Noli me tangere! (Не Ме докосвай!), се основава на евангелския епизод за увещанието на Месията към нея: „Не Ме докосвай, защото още не съм се възнесъл при Отца Си. Но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Отца Си и при вашия Отец, и при Бога Си и при вашия Бог“ (Йоан 20:11-17).
Най-често срещаното изображение в европейската живопис е на покаялата се Мария Магдалена: Мария се обръща към Бога в молитва, разказвайки за греховете, които е извършила по време на живота си на Земята. Много художници са размишлявали какво покаяние би могла да прояви грешницата, след като е приела Христовото учение. Мария често е изобразявана в богати дрехи и бижута, символизиращи живот на богатство и разврат (такава иконография е много разпространена, например в сцената от „Херкулес на кръстопът“ – героят стои между два пътя, олицетворен от две жени, едната добродетелна, а другата покварена, като последната съблазнява Херкулес с красота и изящество).
Голота
Понякога обаче художниците добавят голота към изобразяването на Мария, подчертавайки желанието на светицата бързо да отхвърли светския живот и да се посвети на праведни каузи.
Около 1655 г. френският бароков художник Шарл льо Брюн (1619-1690) рисува „Покаялата се Магдалена“ (на френски: Sainte Madeleine repentante). Днес платното с размери 252x171 см се съхранява в музея Лувър в Париж. Картината изобразява Мария Магдалена в момент на дълбоко духовно просветление и отказ от светската суета. Показана е как сваля своите скъпи бижута и копринени одежди, символизиращи нейния минал греховен живот. Погледът ѝ е отправен нагоре към облачното небе, което символизира нейната молитва и търсене на божествено прощение. Смята се, че художникът е използвал собствената си съпруга като модел за фигурата на Магдалена, за да предаде по-голяма емоционалност и чувствителност.
Покаялата се Магдалена от Шарл льо Брюн (1619-1690), създадена около 1655 г.
Днес широко популярно тълкуване е, че Мария Магдалена не е била просто спътница на Христос, а на практика негова любовница. Тази теория, популяризирана от филмите и поп културата, се появява в ранните векове на християнската епоха сред гностиците, които интерпретират Евангелията в чисто мистичен дух. В днешно време подобни възгледи за Мария Магдалена са намерили израз в рок операта „Исус Христос Суперзвезда“ от композитора Л. Уебър. Сюжетът е базиран на свободно тълкуване на евангелските събития, а Мария Магдалена е изобразена като блудница, която става спътница на Христос. Мюзикълът разглежда наболял съвременен проблем, изразен в греховния съд: „...ако мъж е с жена, няма прегради пред връзката им.“ Авторът се опитва да доближи Евангелията до ежедневието, обяснявайки истините през призмата на човешките взаимоотношения.
Кристи Красимирова
