На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, който лети в Космоса и до днес това е световният Ден на космонавтиката. Гагарин пилотира апарата „Восток-1“ и с него прави първата обиколка около нашата планета за 108 минути. Конспиративни теории твърдят, че преди него е имало и други космонавти, чиито полети завършват трагично и затова не са обявени за такива или пък не е било изгодно (според една от версиите германците са летели около Земята, но Хитлер е решил да го скрие, за да не би противникът им да предугади действията им), но това не е доказано. Факт е, че специалистите от екипа в СССР са знаели, че Герман Титов е по-добре подготвеният космонавт, но партийните лидери, най-вече Хрушчов, са решили да е Гагарин, защото са сметнали, че има заразителна усмивка и е много положително настроен и пример за съветски човек.
Герман Титов става вторият съветски космонавт, лети няколко месеца по-късно, на 6 август 1961 г., и се приземява на следващия ден, след като е бил над 25 часа в Космоса. Той става първият, летял повече от денонощие около Земята. Той е и първият, който е направил снимки, дело на човек, в Космоса.
Гагарин обаче е първият, който поставя най-стария ритуал, спазван и до ден днешен от всички космонавти и астронавти, излитащи от Байконур, но и не само оттам – да се припикава автобусът, който ги е докарал. Сутринта на 12 април 1961 г. автобусът го докарва до ракетата, а Юрий и дубльорът му Герман Титов отиват до задната дясна гума и освобождават пикочните си мехури. По това време не е имало памперси в костюмите на космонавтите и никой не е искал капки с урина да се разкарват из ракетата и/ли да създават дискомфорт на летящия, а най-малкото желано е той да се стиска и да не мисли за полета.
Вторият човек в Космоса и първи американски астронавт е Алън Шепърд на 5 май 1961 г. Полетът му в околоземното пространство трае малко повече от 15 минути. С апарата „Мъркюри 3“ Шепърд става първият, който се приводнява след достигане на околоземна орбита, прави го край Бахамите.
Два дни преди полета Гагарин пише прощално писмо до съпругата си Валентина и децата им. Съпругата разбира за него седем години по-късно, след смъртта на мъжа й в самолетна катастрофа на 27 март 1968 г. „Здравейте, скъпи мои, сърдечно любими Валечка, Леночка и Галочка! Реших да ви напиша няколко реда, за да споделя с вас и да споделя радостта и щастието, които ме сполетяха днес. Днес правителствената комисия реши да изпрати първи мен в Космоса. Знаеш, скъпа Валюша, колко съм щастлив и искам и ти да се радваш с мен. На един обикновен човек е поверена такава велика национална задача – да проправи първия път в Космоса! Досега съм живял честно, истинно и с полза за другите, дори и да не е била голяма. Като дете прочетох думите на В.П. Чкалов: „Ако ще бъдеш, то бъди първи.“ Ето и аз се стремя да бъда такъв и ще бъда докрай. Искам, Валечка, да посветя този полет на хората от новото общество, на комунизма, в който вече навлизаме, на нашата велика Родина, на нашата наука“, гласи целият текст.
Алексей Леонов е първият човек, излязъл в открития Космос, случва се на 18 март 1965 г. Съветският космонавт прекарва около 12 минути извън кораба „Восход-2“, отдалечавайки се на 5 метра, облечен в специален скафандър. Историческата разходка е съпътствана от сериозни технически проблеми с налягането на скафандъра, който се раздува неимоверно и пречи на движението, но Леонов успява успешно да се върне в шлюза, като му помага и Павел Беляев, който е другият космонавт в полета.
Брус Маккендълс е първият, който излиза в открития Космос, без да има кабел или друга механична връзка, свързваща го с кораба. Това се случва на 7 февруари 1984 г. при орбитален полет с космическата совалка „Чалънджър“. Брус става първият човек в света, използвал пилотируем маневриращ модул за свободно придвижване в открития Космос. Тогава прави четиричасова космическа разходка.
Георги Иванов става първият български космонавт на 10 април 1979 г. Лети с космическия кораб „Союз-33“, командир на полета е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в Космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата Крумово край Пловдив. Георги Иванов държи и до днес световен рекорд - пулсът му не повишава нормата дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
Георги Иванов Какалов са имената на първия български космонавт. Но фамилията му не звучи добре на руски, като там я свързват с неща, извършвани в тоалетната. Затова съветските началници казват, че трябва да се използва като фамилия презимето и така Георги Иванов записва България като шестата страна в света, която е пратила хора в Космоса.
Александър Александров е вторият (и последен) български космонавт. Лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ при излитането заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних, скачва се със станция „Мир“ и се връща със „Союз ТМ-4“. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
След техническите проблеми с полета на Георги Иванов има допълнително споразумение между България и СССР за втори български космонавт. По време на полета Александър Александров извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия през 1988 г.
България е единствената държава от членовете на международната програма „Интеркосмос“, която е изпратила двама космонавти на околоземна орбита. Другите страни са Чехословакия, Полша и ГДР преди България, а след това са Унгария, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Франция, Индия, Сирия, след това пак България, а накрая е Афганистан през 1988 г. - след това програмата е прекратена.
През същата 1988 г. български учени, заедно с представители на 11 други държави, участват в международен космически проект „Фобос“ за изследване на планетата Марс и нейния спътник Фобос. На борда на междупланетната автоматична станция „Фобос-1“ се намира и видеоспектрален и навигационен комплекс „Фрегат“, разработен при водещото участие на български учени. Използва се и рефлектрон „Лима-Д“, дело на Астрономическата лаборатория в Кърджали. Програма „Фобос“ е безпилотна космическа мисия, която включва изстрелването на два автоматични космически апарата от СССР за изследване на Марс и неговите естествени спътници Фобос и Деймос. „Фобос 2“ успява да влезне в орбитата на Марс и да изпрати 38 снимки с висока резолюция. И двата апарата претърпяват провал.
Общо 12 астронавти, всичките са само от САЩ, са стъпвали на лунната повърхност. Това са: Нийл Армстронг, Едуин Олдрин, Чарлс Конрад, Алън Бийн, Алън Шепърд, Едгар Митчъл, Дейвид Скот, Джеймс Ъруин, Джон Йънг, Чарлс Дюк, Юджийн Сърнън и Харисън Шмит. Нийл Армстронг е първият, а Юджийн Сърнън се оказва последният човек, който е бил на Луната. При полета на „Аполо 17“ Сърнън е първият, който слиза от лунния модул и 11-и поред, който стъпва на лунната повърхност. В края на полета се прибира втори в модула, но така остава последният човек, пребивавал засега на естествения земен спътник. Алън Шепърд е най-възрастният човек, стъпил на Луната, по това време той е на 47 години и 80 дни. Чарлз Дюк е бил пък най-младият, на възраст 36 години и 201 дни.
Нийл Армстронг е първият човек, стъпил на Луната. Лети с „Аполо 11“ заедно с Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. Корабът излита на 16 юли 1969 г. от Флорида. На 20 юли 1969 г. спускаемият апарат „Ийгъл“ успешно каца на лунната повърхност. На 21 юли Армстронг става първият, който остава следи там с думите: „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“. Престоява там 2 часа и 31 минути. Петнадесет минути след него стъпва и Олдрин. Той експериментира различни начини на придвижване и открива, че най-икономични са т.нар. „подскоци на кенгуру“, които впоследствие стават стандарт за всички следващи посетители на Луната. Времетраенето на лунната разходка на астронавта е 2 часа и 15 минути. Има много спекулации дали Армстронг и Олдрин са били на Луната, а всичко това не е само холивудско шоу. Руснаците твърдят, че такова нещо се е случило, но въпреки това точно американци смятат как не е станало.
На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова лети на борда на „Восток 6“ и става първата жена и първото невоенно лице в Космоса. Нейният псевдоним за полета е Чайка. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „Восток 5“, пилотиран от космонавта Валери Биковски. В деня на полета е повишена от звание лейтенант в звание капитан. Въпреки всички планове следващата жена в околоземна орбита е Светлана Савицкая през август 1982 г. - чак 19 години след Терешкова. Савицкая обаче е първата жена, летяла в открития Космос. Това става на втория й полет през юли 1984 г.
Сали Райд през юни 1983 г. става първата американка и третата жена в Космоса. По това време тя е и най-младият американски астронавт, летял в Космоса – на възраст 32 години.
Георги П. Димитров
