С минаването на времето забравяме по-голямата част от това, което се е случило преди 16, 20, 24 или 28 години. Може би след две десетилетия ще си спомняме за отбора на Турция, който отправи абсурден брой удари и отпадна след два мача, изненадващото равенство на Португалия, страхотния гол на Кейн при обрата в 1/16-финалите срещу ДР Конго или прекрасното попадение на Винисиус срещу Мароко.
Всяко едно световно първенство има свои специфични моменти. През 2022 година беше титлата на Меси. Четири години по-рано беше възходът на Мбапе. В Бразилия беше разгромът, който Германия нанесе на домакините със 7:1. През 2010 година беше топката, а четири години по-рано най-яркият спомен остана удара с глава на Зидан.
Кой обаче ще остане най-дълго в спомените след Мондиал 2026? Ето 10 предложения.
10.Треньорските рекорди
Дик Адвокаат се превърна в най-възрастния наставник на световни финали на 78 години и 278 дни. Преди началото на мондиала на върха беше хер Ото Рехагел (71 години), но в крайна сметка сега той е на пето място. Изместиха го Карлош Кейрош (Гана, 73 години и 124 дни), Хуго Броос (ЮАР, 74 години и 79 дни), Мирослав Кубек (Чехия, 74 години и 296 дни) и, разбира се, споменатият в началото селекционер на Кюрасао.
Дидие Дешан ръководи 26-тия си мач начело на Франция на мондиали. Освен това той се превърна и в селекционера с най-много победи, изпреварвайки и по двата показателя Хелмут Шьон. С „петлите“ Дешан спечели златото през 2018 година и среброто през 2022 година, а сега остана на четвърто място.
9.Моментът, в който футболът най-накрая нашумя в Америка
На тазгодишния мондиал бяха счупени рекордите по гледаемост и посещаемост. Това се дължи на по-големия брой мачове в сравнение с предишни издания, но дори и без тези допълнителни срещи, щеше да има ръст и в двата показателя. Като американец мога да кажа, че това е първият мондиал, който да е основна тема на разговор в страната. Няма значение къде си - в ресторант или в кафене. Често ми се случваше да ми говорят за шотландските фенове в Бостън или за привържениците на Норвегия, които имитираха гребане. Смяташе се, че единната масова култура в САЩ е отминала, но тя се възроди за един месец благодарение на футболен турнир. Ние чакаме онзи момент, в който всичко ще се промени още от 1994 година, а нещата не се случват просто така. Никога няма да настъпи миг, в който футболът да пробие в Америка, освен ако всички не решат, че американският футбол е твърде груб и вече не си заслужава. Истината е, че най-популярният спорт в света започва да си пробива път година след година.
Според скорошно проучване на „Тhe Еconomist” 10% от местните граждани посочват футбола като любимия им спорт, което е третият най-висок показател след американския футбол и баскетбола. Прави впечатление обаче, че е пред бейзбола, който е традиционен за Америка. Ако не друго, този мондиал доказа, че милиони хора в страната обичат този спорт.
8.Световното, в което президентът на САЩ анулира червен картон
Мондиалите през 1934 година в Италия и 1978 година в Аржентина са свързвани с това, че силните политически лидери използват своята власт, за да бъдат резултатите в полза на техните отбори. И в двата случая победители са домакините. САЩ не успя да спечели световната титла или да победи, след като Тръмп помоли ФИФА да преосмисли червения картон на Балогун, който той получи на мача с Босна. Световната футболната асоциация го направи, но въпреки това американците напуснаха надпреварата по унизителен начин, след като загубиха от Белгия, която от своя страна се подигра с президента след четвъртия си гол. Ако САЩ беше стигнал по-напред или Балогун беше вкарал хеттрик, определено това щеше да е най-запомнящият се момент от първенството. Вместо това тази история е някак тъжна, жалка и засрамваща.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
