Легендата на Манчестър Юнайтед и бивш мениджър на първия тим Оле Гунар Солскяер гостува в подкаста на Гари Невил „The Overlap”, в който говори в детайли за престоя си на „Олд Трафорд“.
За завръщането на Роналдо през август 2021 година
Въпросът бе поставен много бързо. В клуба не мислехме, че Роналдо може да бъде привлечен, но собствениците ме попитаха дали да не се пробваме. Аз бях ентусиазиран от тази идея. Знаем какъв играч е Кристиaно. Тогава беше на около 37 години, но продължаваше да е най-добрият голмайстор в света. Решението да го върнем бе мое и аз поех отговорността за него. За съжаление не се получи за мен, както и за Кристиано, но това беше правилното решение към онзи момент. Не бих казал, че неговото завръщане промени значително баланса и структурата на отбора. По време на подготовката изиграхме 4-5 контроли, започнахме много добре сезона. Разбира се, появиха въпроси от типа как ще пресираме, как ще адаптираме Роналдо към нашия стил. Кристиано е различен тип играч от Марсиал, който играеше преди това на върха на атаката. Къде трябваше да поставим Грийууд и Кавани? Мисля, че Кавани бе този, който бе засегнат най-много от завръщането на португалеца. Повторният дебют на Роналдо бе впечатляващ срещу Нюкасъл и аз си казах: „Е, май ще се получи“. Неговото идване промени на 100 процента нашата динамика. Когато притежавахме топката, нямаше проблем. Трябваше да променим някои неща, вече имаше различни роли за играчите. Преди Кристиано ние бяхме един от най-добре пресиращите отбори, имаше висок интензитет в играта ни, много енергия. Пак казвам, че за мен тогава решението бе правилно, но в крайна сметка не се получи. Когато той се завърна, проведохме разговор. Той ме помоли да е титуляр в първите 3 мача и след това да е резерва за четвъртия. Когато го направих, на него не му хареса. Заради идването на Роналдо, трябваше да се разделим с Дан Джеймс, а двамата са много различни като играчи.
За провалените трансферите на Холанд и Белингам
Ерлинг е много повече от чиста проба голмайстор. Той е чудесно момче и страхотен отборен играч. Не мисли единствено за собствената си статистика. Той винаги е готов да подаде, ако негов съотборник се намира в 100-процентова ситуацуя. Ерлинг е истински диамант. Той игра при мен в Молде цели два сезона. Година преди да отида в Юнайтед, аз се обадих на клуба и им каза, че това момче е световна класа и трябва да го купят. Беше лятото на 2018-а, юни или юли. От клуба казаха „не“. Когато поех „червените дяволи“ като временен менджър, Холанд вече бе продаден от Молде на РБ Залцбург. Пак казах на Юнайтед, че трябва да го купим. Знаех, че неговата откупна клауза е 20 милиона евро. Ако го бяхме взели, щеше да е изключителен удар. След това можеше да бъде привлечен и от Борусия Дортмунд за 60 милиона евро, но клубът реши да не го прави. Юнайтед можеше да привлече и Джуд Белингам, когато той бе едва 17-годишен и играеше в Бирмингам. Беше лятото на 2019 година. Джуд дойде един ден в базата ни в Карингтън. Видя се със Сър Алекс Фъргюсън, Брайън Робсън и Ерик Кантона. За мен Белингам бе най-зрелият младок, който някога съм виждал. Кариерата му се разви така, както очаквах, но в други клубове.
За капитанската лента на Юнайтед
Когато бе повдигнат въпросът за лентата, никой не каза „не“, но за отделни мачове имаше проблем. Имаше реплики: „Не искам да бъда капитан за този мач“. Въпросните играчи не го казваха директно, пращаха посредници при мен. Беше разочароващо. Става въпрос за едно различно поколение. Това е Поколение Z. Жалко е, че то показва липса на амбиции. Много играчи също така с нежелание даваха интервюта преди мачовете, а става въпрос за едва 3 въпроса. Бруно Фернандеш, Хари Магуайър, Виктор Линдельод, Давид де Хея, Люк Шоу нямаха проблеми с това и винаги го правеха. С останалите обаче не беше така и имаха някакви притеснения, предпочитаха да не говорят. Може би се страхуваха от реакцията, но също така ставаше ясно и менталното здраве на тези играчи.
За живота след Юнайтед
Имах нужда от време и спокойствие след престоя ми на „Олд Трафорд“ и аз се наслаждавам на момента. Приоритет за мен сега е семейството. Имах оферти от няколко клуба, но им казах, че не е времето да се завръщам в професията. Сега мога да бъда себе си, а не да казвам на някой какво да прави това или онова. Когато си начело на Манчестър Юнайтед, научаваш много неща и знаеш какво да правиш следващия път.
За бъдещето на „червените дяволи“
Надявам се Ерик тен Хаг да постигне успехи. Надявам се да го направи, но няма как да знаеш какво мислят новите собственици. До края на сезона е важно да има постоянство и резултати. Не мисля, че нещата ще се оправят като с вълшебна пръчка. Очевидно новите собственици си имат свой стил на работа. Фамилия Глейзър продължава да контролира търговските операции. Няма как да знаем сега как това ще се отрази на терена.
За проблемите на Магуайър
Аз много харесвах Хари като капитан. Той беше истински лидер, за мен той беше точно такъв. Когато дойде от Хъл Сити като най-скъпия бранител в света, той бе същински колос. Спомням си първата му тренировка, той бе буквално над всички. Постепенно започна да се губи и критиките започнаха. Точката на пречупване бе онова негово лято в Миконос, то оказа огромно влияние върху него. Хари постепенно излиза от дупката, което показва, че има огромна ментална сила след всичко, което трябваше да понесе.
