П рез същото лято, когато Хари Кейн обикаляше голф игрището с Гари Невил и обясняваше как иска да напусне Тотнъм, Хюн-Мин Сон тихо обеща на клуба, че ще му подари най-добрите години от футболната си кариера. И наистина през времето на втория си петгодишен договор южнокореецът даде всичко от себе си и игра на върха на възможностите си с бялата фланелка. Той записа феноменален последен сезон с 24 отбелязани гола, които му донесоха и „Златната обувка“ за най-добър голмайстор във Висшата лига.
По тази причина на феновете им е много по-трудно да се сбогуват с него в сравнение с излизането от отбора на Кейн преди две години. Кейн, подобно на Сон, се радва на одобрение и подкрепа, но когато определен играч публично иска да бъде продаден от клуба, връзката с феновете се разклаща и мостовете за връщане обратно могат да бъдат изгорени. В същото време връзката на Сон с феновете на Тотнъм остава непоклатима.
Сълзи
Двайсет и четири часа след като бе огласена информацията, че той ще излезе за последен път на терена с екипа на Тотнъм и това ще се случи в родната му Южна Корея, дойде ред и на сълзите. Самият Сон изглеждаше разклатен, когато седна за пресконференция в Сеул, на която потвърди желанието си да напусне клуба и да се присъедини към ФК Лос Анджелис. Бяхме свикнали да виждаме нападателя рязко да спира и веднага след това да стартира отново, обикновено оставяйки зад себе си някой елиминиран защитник. Никога няма да забравим 70-метровия спринт на мача срещу Бърнли през 2019 г., който той направи, дриблирайки с топка в краката. Този път нямаше дрибъл. Той трябваше да спре повече от веднъж по време на изказването си, но не за да финтира, а за да се стегне и да продължи, за да огласи новината.
„Преди всичко искам да споделя с вас моето решение да напусна клуба това лято – започна той. – И в самото начало искам да благодаря на клуба, че се отнесе към мен с цялото уважение и направи всичко възможно да улесни този преход.“ Той каза „в самото начало“, но единствената дума, която кънтеше в притихналата зала за пресконференции в южнокорейския небостъргач, беше думата „край“. Краят на едно десетилетие в Северен Лондон – 454 мача и 173 отбелязани гола и за капак – един-единствен, макар и много закъснял трофей, спечелен през май (в Лига Европа – б.р.).
Резерва
Фактът, че Сон не започна като титуляр във финала на Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед (спечелен от Тотнъм с 1:0 – б.р.), а влезе като смяна едва през второто полувреме, донякъде отговаря на въпроса защо е взел това свое решение – той вече знае, че е дошло и неговото време. Това е известно и на привържениците, както и на новия треньор на отбора Томас Франк. Когато си на 33 г., няма нищо срамно в подобно решение. Все пак той подари на клуба най-добрите години от футболната си кариера. Точно както беше обещал. Сега той спря да си поеме дъх, но не се втурна веднага стремглаво напред, както го правеше на терена едно време. Но нещото, което никога няма да спре, нито да намалее за него, е непресъхващата любов на феновете на „шпорите“. Кейн, Пол Гаскойн, Давид Жинола, всички те могат да се чувстват до известна степен разлюбени в сравнение с безусловната любов, която получи Сон.
Трудно
Най-трудната част от неговото решение не беше свързана с футболни аргументи или финанси, а с раздялата с хората и мястото, което вече бе свикнал да нарича свой дом.
„Това беше най-трудното решение, което съм взимал в цялата си кариера – успя да промълви той. – Прекарах десет години тук, в един невероятен клуб с невероятни фенове. Тук създадох толкова фантастични спомени. Беше много трудно да взема подобно решение, но трябва да продължа напред. Имам нужда да сменя средата, да се предизвикам отново, за да опитам да изстискам каквото още е възможно от себе си. Промяната е необходима. Все пак десет години са много време. Когато пристигнах за първи път в Северен Лондон, бях просто един 23-годишен хлапак, който не разбираше и дума английски. Вече пораснах и помъдрях. Искам да благодаря на феновете на „шпорите“, които ми даваха толкова много любов, че се почувствах като у дома. Но мисля, че вече е дошло моето време да си тръгна. Надявам се всички да приемат с уважение това решение.“ Сон разкри, че е взел своето решение много преди предсезонната обиколка.
„От известно време съм взел своето решение да напусна клуба. Затова последните няколко седмици бяха изключително трудни за мен. Въпреки че бях споделил това решение само с най-близките си приятели, беше трудно да пазя подобно нещо в тайна. Знам, че си личеше, че нещо в мен е променено. Въпреки това направих всичко по силите си да навредя възможно най-малко на клуба и съотборниците ми.“
Според хора, близки до клуба, Сон е бил далеч по-сдържан в Хонконг миналата седмица, а при жизнерадостен човек като него това няма как да не си проличи.
На всички нас ще ни липсва не само като личност, но и като футболист. На терена е доказал себе си и е оставил трайна следа както в Тотнъм, така и в английския футбол изобщо. Сон казва, че престоят му за десет години във Висшата лига е бил удоволствие. Е, удоволствието беше изцяло наше.
Крейг Хоуп, Daily Mail
С най-много срещи за Тотнъм
1 Стив Периман 854
2 Гари Мабът 611
3 Пат Дженингс 590
4 Сирил Ноулес 506
5 Глен Ходъл 490
6 Хюн-мин Сон 454
С най-много голове за Тотнъм
1 Хари Кейн 280
2 Джими Грийвс 266
3 Боби Смит 208
4 Мартин Чивърс 174
5 Хюн-мин Сон 173
