„Такава е природата на футбола“, обясниха източници от „Бернабеу“ сблъсъка между Валверде и Чуамени миналата сряда. „Несходство на характерите, страх от контузия със световното първенство точно зад ъгъла, напрежението преди Ел Класико...“ настояваха те, опитвайки се да омаловажат инцидент, който, каквото и да казваха, беше достатъчно сериозен, за да предизвика безпокойство. Той обаче бързо избледня в сравнение с втората глава от драмата, разиграла се този четвъртък.
Войната между Чуамени и Валверде има много по-дълбоки корени при анализа на всичко, случило се този сезон в съблекалнята на Реал Мадрид, територия по-разделена от всякога. Отборът започна да се разпада много отдавна още когато няколко играчи спряха да крият недоволството си от Шаби Алонсо. И това, което първоначално изглеждаше като просто спортно несъгласие, се превърна във вътрешен разрив, който с течение на времето превърна отбора във враждуващи фракции. Валверде, лейтенантът на Винисиус, беше на страната на анти-Шаби. Чуамени пък застана зад Алонсо, както сега зад Арбелоа. Но французинът така и не разбра безмилостния натиск върху вече бившия треньор на Реал Мадрид.
Според различни източници от кухнята, всичко започна да се влошава неудържимо още през октомври. Тогава няколко ключови играчи, включително двамата капитани Винисиус и Валверде, спряха да крият недоволството си от методите на Шаби Алонсо. Критиките бяха насочени по-специално към тактическата интензивност на тренировките, постоянния видео анализ и методологията, считана за прекалено строга от някои състезатели. Но за много от онези, които се разбираха с Шаби, това беше претекст да атакуват треньора заради основния проблем на Винисиус - постоянните рокади в състава.
От този момент нататък атмосферата започна да се разпада. Докато една част от отбора подкрепяше идеите на Алонсо и защитаваше необходимостта от дълбока промяна в стила на игра, друга група, включително Белингам и Камавинга, смяташе, че методите на мениджъра се отразяват негативно на представянето на много играчи. Неуважението, проявено към Шаби, когато някои се преструваха, че спят по време на тактическите разбори, а други шепнеха, докато той говореше, силно раздразни най-лоялните към него. „Не знаех, че отивам в детска градина!!!“, извика най-накрая той в отчаянието си.
Точката на пречупване дойде по време на Класико, когато Винисиус открито демонстрира недоволството си. Този образ в крайна сметка символизира окончателния разрив между част от отбора и мениджъра.
Малко след това, през януари, Шаби Алонсо беше уволнен и клубът назначи Алваро Арбелоа, в опит да поправи положението. Арбелоа обаче наследи радиоативна съблекалня, все едно в нея току-що е експлодирал Чернобил. Много играчи не можеха да разберат защо част от отбора саботира току-що започнат проект. Това важеше особено за онези, които вярваха в идеите на Шаби (Чуамени беше един от тях), и които смятаха, че Реал се нуждае от време, за да се адаптира към много по-тактически и взискателен подход.
В продължение на няколко месеца новият треньор успяваше частично да облекчи напрежението и да създаде усещане за стабилност. Имаше вечеря за тиймбилдинг и някои позитивни срещи. Но веднага щом лошите резултати се завърнаха, вътрешните проблеми изплуваха отново с пълна сила.
Започна се с конфронтацията между Антонио Рюдигер и Карерас, но кулминацията на тази токсична среда дойде с двете сбивания между Чуамени и Валверде, довели ли до дисциплинарни производства срещу тях. Освен това има шестима играчи, които на практика нямат контакт с Арбелоа. Оплакванията срещу настоящия треньор постоянно нарастват. Парадоксално или по-скоро логично, няколко от най-големите критици на Арбелоа са футболисти, които се чувстваха комфортно с Шаби Алонсо и бяха напълно отдадени на този първоначален проект.
Дискусионна е и системата на клуба за избор на капитани. Дали старшинството е най-подходящият метод? Мнозина смятат, че Валверде и Винисиус не са най-добрите варианти за ръководене на съблекалня, в която липсват модели за подражание освен Карвахал, психически изтощен от позицията си в отбора, и Куртоа, уважаван лидер, но четвърти в йерархията.
Не бива да пренебрегваме и казуса Мбапе, който създава допълнително напрежение ежедневно. Някои футболисти са раздразнени от него, а поддръжниците му виждат вътрешни маневри, целящи да подкопаят имиджа на френската звезда.
Всичко това окончателно затваря омагьосания кръг нестабилността, която в момента е погълнала Реал. Отвъд спортните резултати, най-големият проблем в момента, гледайки напред, е гражданската война в отбора, с все още пресни рани от напускането на Шаби Алонсо и все по-лош текущ тренд на терена. Оттук и фундаменталната важност при избора на следващия треньор, мисия, която се ръководи лично от Флорентино Перес. Тук лимитът на грешки е окончателно изчерпан. Следващата ще погребе, ако на Реал в този му вид, то Флорентино със сигурност.
Още разработки четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
