На пръв поглед звучи като футболен парадокс. Хари Кейн се връща все по-дълбоко, понякога дори до собственото си наказателно поле, но в същото време бележи повече от всякога. На 33 години нападателят на Байерн Мюнхен завърши миналия сезон с невероятните 73 гола за клубния и националния си отбор – най-доброто постижение в кариерата му.
Именно тази трансформация го превърна в много повече от класическа деветка и го нареди сред основните претенденти за „Златната топка“. „Докато не разбереш наистина футбола и това, за което говорим, е много лесно да кажеш: „Стой напред и ще вкарваш повече“. Но нещата не работят така“, обяснява Кейн.
Вече не е просто №9
В началото на кариерата си англичанинът изгради репутацията си на типичен централен нападател – футболист, който живее около наказателното поле и наказва всяка грешка на противника. Днес ролята му е коренно различна. Кейн може да бъде видян между централните защитници, в халфовата линия и дори около собственото си наказателно поле. Той участва във всички фази на играта и често е човекът, през когото Байерн започва атаките си.
„Чувствам, че позицията ми сега е като една от двете десетки. Работим заедно. Можем да се съберем от едната страна и да създадем числено превъзходство, а това поставя централните защитници на съперника пред проблем – кого да пазят?“, обяснява Кейн.
Това е голямата промяна. Кейн вече не определя себе си единствено като деветка. В определени ситуации той е №10, в други отново се превръща в централен нападател, а понякога се връща толкова назад, че изпълнява функции, характерни за дефанзивен халф.
Защо се връща толкова назад?
Еволюцията в играта на Кейн е пряко свързана с промяната на европейския футбол. През последните години все повече отбори използват агресивна преса и персонално покритие. Защитниците са готови да напуснат позициите си и да следват нападателя далеч от собственото наказателно поле.
Точно тук Кейн вижда възможност. „През последните пет-шест години персоналната преса стана много по-важна. Европейският футбол е физически, а големите отбори искат да си връщат топката високо и разчитат защитниците и халфовете им да печелят индивидуалните дуели“, казва нападателят.
Англичанинът признава, че не е сред най-бързите футболисти и не разчита на феноменален дрибъл. Неговото оръжие е друго – футболната интелигентност. Когато се връща назад, Кейн задава въпрос на противниковия защитник: „Ще ме последваш ли?“.
Ако отговорът е „да“, зад защитника се отваря пространство за крилата и останалите атакуващи футболисти на Байерн. Ако той остане на позицията си, Кейн получава свободата да играе с топката между линиите.
„Може да се върна назад и да проверя дали централният защитник наистина ще тръгне след мен. Може да ме последва до халфовата линия, но ще дойде ли чак до моето наказателно поле?“, обяснява англичанинът. Първите няколко минути на всеки мач са своеобразно разузнаване за него. „След първите пет или десет минути вече разбираш как съперникът ще играе и това определя начина, по който аз ще действам.“
50% Компани, 50% Кейн
Треньорът на Байерн Венсан Компани даде любопитно определение за ролята на своя нападател. Според белгиеца поведението на Кейн на терена е „50% треньорски инструкции и 50% решения на самия Хари“.
И точно свободата е ключова. Системата на Байерн не изисква конкретен футболист постоянно да заема една и съща зона. По-важното е всяка необходима позиция да бъде заета от някого.
Кейн е в центъра на тези ротации. Когато той се върне назад, друг атакуващ футболист заема освободеното пространство. Ако защитникът последва англичанина, негов съотборник атакува зоната зад него. „Когато си сам като №9, двамата централни защитници могат да те пазят и понякога е трудно изобщо да докоснеш топката. Тогава зависиш от всички останали да намерят начин да ти я доставят“, признава Кейн. Затова предпочита около него винаги да има партньор, с когото да комбинира.
Връща се назад, за да бъде по-опасен напред
Най-интересното е, че движението далеч от противниковата врата всъщност помага на Кейн да стига до повече голови положения. Когато нападателят се върне назад, той често принуждава халф или защитник да го последва. След това атаката се развива, отбраната на противника отстъпва, а Кейн се появява от втора позиция около границата на наказателното поле.
И точно там е изключително опасен. „Когато играя по-дълбоко и атаката се развие, в крайна сметка се оказвам в позицията на №10, когато всички вече са се прибрали назад. Мога да стрелям от границата на наказателното поле, което е една от силните ми страни, или да атакувам зад гърба на футболистите, когато никой не ме следи“, разкрива той.
Това обяснява и привидното противоречие – Кейн е по-далеч от вратата в началото на атаките, но често се оказва на идеалното място в края им.
Понякога най-важното движение е без топка
Има ситуации, в които Кейн дори не докосва топката, но практически създава гола. Нападателят даде пример с попадение на Ленарт Карл срещу Брюж в Шампионската лига. В тази среща Кейн бил следван не от централен защитник, а от дефанзивния халф на белгийците. Англичанинът моментално разпознал ситуацията.
Когато Карл получил топката между линиите, Кейн направил диагонален спринт зад защитата. Не защото непременно очаквал подаване, а за да изтегли своя пазач и да отвори центъра. Карл получил необходимото пространство, напреднал и отбелязал.
„Това са малките движения, които не всеки вижда. Понякога правя пробив зад защитата не за да получа топката, а просто за да изтегля защитник“, казва Кейн. Именно способността да адаптира движенията си спрямо качествата на съотборниците го прави толкова ценен за Байерн.
На 33 години тича повече
Трансформацията не е само тактическа. Данните показват, че с напредването на възрастта Кейн всъщност увеличава физическата си активност. За последните шест сезона общото разстояние, което изминава, се е увеличило с 8%. Високоинтензивните му бягания са скочили с 22%, а ускоренията – с цели 42%.
И всичко това се случва във време, когато футболът става все по-интензивен. Кейн вече не чака играта да стигне до него. Той я търси.
От №9 до №10 и дори №6
Точно това прави последния сезон на англичанина толкова впечатляващ. 73-те гола сами по себе си са достатъчни, за да поставят името му сред големите кандидати за „Златната топка“. Но цифрата не разказва цялата история.
Кейн продължава да реализира с темпове, характерни за най-големите голмайстори като Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Ерлинг Холанд, докато едновременно с това участва в изграждането на атаките, създава пространства и помага на съотборниците си.
Самият той вече определя ролята си като смесица между №9, №10 и понякога дори №6. В епоха, в която футболистите получават все по-конкретни и детайлно отработени тактически задачи, Кейн прави точно обратното.
Той е навсякъде. И парадоксално, колкото по-далеч се отдалечава от противниковата врата, толкова по-често намира пътя към нея.
