М икел Артета, Шаби Алонсо и Андони Ираола са родени на по-малко от 24 километра един от друг с разлика от едва седем месеца. Тримата за първи път ще мерят сили в едно първенство и надали някой е предполагал, че това ще бъде факт преди около 45 години, когато те започнаха футболния си път в Антигуоко. И все пак има един човек, който още тогава е видял, че в трите хлапета има нещо специално.
„Теренът нямаше нищо общо с новия. Той беше по-малък и покрит с дребни камъчета, нещо като чакъл. Топките също не бяха като днешните. Когато се намокреха, ставаха тежки. Често се случваше да се подхлъзне някой, а паднеш ли, това означаваше ужасни ожулвания. Още тогава си личеше какъв поглед върху играта имат. Честно казано, беше истинско удоволствие да ги наблюдаваш. Отборите от набор 1981 и 1982 бяха невероятни“, разкрива Роберто Монтиел, който е дългогодишен треньор и вицепрезидент на отбора.
Клубът продължава да създава таланти, а Монтиел се пошегува с това, че все още има място по стените, където да бъдат закачени подписаните фланелки на футболистите, пробили в големия футбол, които са вече над 40.
Хищникът на терена
„Артета притежаваше хъс за победа дори когато играеше в по-горната възрастова група заедно с Алонсо. Слушаше изключително внимателно всяко указание, а когато излезеше на терена, се превръщаше в хищник. В каквато и игра да участва, той мрази да губи, без значение дали ще е на плейстейшън или тенис на маса, падне ли, се ядосваше и се прибираше вкъщи“, спомня си Монтиел.
Артета също се изказа ласкаво за своя бивш наставник. „Антигуоко запали нещо в мен. Изключително съм благодарен на всички хора, които работят в клуба. Роберто всеки ден ми казваше, че ще стана професионален футболист. Понякога имаш нужда от такъв човек в живота си“, обяснява Микел.
Дисциплината, наложена от родителите му дори и в учението, помогна за развитието на качествата му, а това доведе до трансфер в Барселона на 15-годишна възраст. „Микел имаше невероятната способност да се адаптира. Той го показа не само в Ла Масия, но и във Франция, Шотландия и Англия. Просто може да се адаптира към обстановката, което му помага и в треньорската кариера“, споделя бившият му съотборник Алваро Пара.
Тихият лидер
Спомените за Ираола като момче в Антигуоко се различават от тези за Артета. „Микел беше капитан на отбора, поемаше отговорност. Андони беше по-затворен, но същевременно притежаваше невероятни способности. Макар да бе по-тих, той винаги беше забавен и възпитан човек. При нас той играеше като крило. Когато отиде в Билбао, беше ядосан, че Валверде го използва като бек, но впоследствие се превърна в невероятен краен защитник заради способността си да се надиграва един на един и да се движи по целия терен“, разказва бившият му съотборник Алваро Пара.
В последствие Ираола разви лидерските си качества и дори стана капитан на Атлетик Билбао, където записа 510 мача, а след това беше и наставник.
Момчето с елегантно докосване
Игнасио Аспиликуета обича да се шегува, че е имал най-добрата гледка във футбола. „Шаби играеше като опорен халф пред мен, беше привилегия да гледам как развива качествата си, които демонстрираше години наред в професионалния футбол. Да си призная, по време на първите ни тренировки не усещах, че ще се превърне във звезда. Имаше добро докосване, но другите му физически данни изоставаха. Отне време да се развие, но винаги е имал този футболен интелект. Беше съвсем обикновено момче като всички нас. Не се отличаваше с нещо конкретно. Имаше чувство за хумор и беше добър приятел. Преди всичко беше много интелигентен. Винаги взимаше правилните решения не само на терена, но и извън него. Бих казал, че това изигра голяма роля за успеха му“, връща се назад във времето Аспиликуета.
Как този малък постига толкова много
Някои го обясняват със скаутската дейност в региона. Според Монтиел Оскар Ланда (спортният директор) има 95% успеваемост. Други изтъкват атмосферата, създадена благодарение на дълголетието и отдадеността на служителите. Но всичко обикновено се свежда до едно и също. Алонсо, Ираола и Артета са най-известните примери, но сред по-скорошните са Мартин Субименди и треньорът на Райо Валекано Иниго Перес.
„Никога не сме променяли ДНК-то си. Състезателният инстинкт, интензивността и спортната дисциплина са задължителни и не подлежат на компромис“, заяви Монтиел. Към думите на дългогодишния наставник Горка Аспейда, настоящ генерален директор, добавя: „Отвъд футболния талант трябва да подчертаем и какви хора са. Трябва да ги оценяваме според ценностите, които притежават и личностните им качества“.
Единственият оставащ въпрос сега е за кого ще стискат палци, когато в неделя един срещу друг ще се изправят Алонсо и Артета. На него Аспейда отговоря: „Това е като да избираш между мама и татко. Равенството би било идеален вариант“.
