Л уис Енрике обича да казва, че футболът е спорт на грешките. Бих добавил и на подаръците. По този повод Уругвай реши да направи и от двете на една плаха Испания в Гуадалахара. Първата грешка бе направена още преди мондиала и тя не бе на терена, а в кабинетите. А именно – решението да бъде оставен Биелса на поста. Вследствие на това дойде и втората грешка под формата на решението на треньора Муслера да е титуляр на вратата на това световно.
Неговото присъствие улесни много нещата за отбора на Луис де ла Фуенте и ако той не успя да се възползва от първия му гаф, нито пък от втория, при третия стражът реши да подари гол на Баена, който закопа тотално Уругвай. Биелса, верен на себе си, извади Муслера на полувремето, а десет минути по-късно и Валверде, за да сложи край на ужасния сезон за играча на Реал Мадрид.
Уругвай не успя да вземе това, което искаше от мача срещу една обезсърчена Испания, но най-лошото при уругвайците беше, че не знаеха как да губят, демонстрирайки арсенал от липса на спортменство и неточно премерени шпагати, които заслужаваха повече от едно изгонване. Защото, ако преди 4 години в Катар си го изкараха на монитора на ВАР след елиминирането си, сега просто искаха буквално да счупят краката на испанците.
До гола на Баена Испания почти не беше създала опасност. Неспирните подавания, най-вече хоризонтални, изнервиха уругвайците и те играеха на лимита на позволеното. След това погледнаха и напред, и оказаха натиск върху Унай Симон. Той първоначално имаше колебания, но след това демонстрира самообладание и непоколебимо хладнокръвие на вратата.
През първото полувреме Бентанкур, Нунес и Араухо създадоха известни опасности, особено след почивката за хидратация, но за пореден път Уругвай изглеждаше по-фокусиран върху нарушенията, отколкото върху играта. Ако бяха направили обратното, може би сега нямаше да си стягат багажа. Между другото, хората на Биелса извършиха нарушение след нарушение, а първият жълт картон отиде при Баена.
Дани Олмо отново беше резерва за Испания, но когато влезе в игра, показа, че играе с размах и е над останалите. В този отбор на Ла Роха, който не вдъхва особено страст (нито пък е нужно), качеството, свежестта и директният атакуващ стил на Олмо са от съществено значение. Най-хубавото от всичко обаче е, че Ла Роха вече е в елиминациите, където не е печелила мач от мондиала в Южна Африка през 2010 г.
