Б ившият национален вратар и футболист на годината за 2014-а – 8-кратният шампион с Лудогорец и Владислав Стоянов, даде монументално, почти 3-часово, интервю в SportCast.
37-годишният перничанин, който навремето спаси 2 дузпи на Кристиано Роналдо, в момента пази за 7-дивизионния австрийски Ибзитц, работи в „Билла” и живее във Виена с новата си любов, след като преди това е бачкал на поставяне на соларни панели.
Предлагаме ви акценти от уникалния разговор на Владо с Деян Веселинов.
“В Нефтохимик стипендията ми беше 600 лева, вземах и премии като трети вратар. Аз бях на 17 години и под 1500-1600 лева не съм падал, за онези години това бяха много пари. Тук идва тънкият момент, че когато си млад и получиш такива средства, малко или много се чувстваш безсмъртен. В България хората нямат финансова култура. Колкото по-високо играеш, толкова по-голям е стресът. И той избива отнякъде. Нашите ми имаха доверие, не съм правил никога глупости, отличник на класа бях в езиковата гимназия в Перник“.
„Отивам в Бургас, пари бол, младо момче, запознах с готини по-стари футболисти, които си бяха по живота. В съблекалнята беше - сутрин влезеш и се обсъждат само мачове и тoтo. Никой не ми е виновен, аз съм си виновен, това ще го кажа още 15-20 пъти. И така се почна, един, два, три пъти до кaзинотo. И то малко или много те зарибява, започнах и зaлoзи. В един момент нещата бяха много зле. Не съм го правил за тръпка или нещо такова. Не съм бил да треперя като алкохолик. Просто бях заблуден и си мислех, че можех да спечеля. Отивах с идеята да изкарам пари. В един момент обаче, когато си се нашил много, отиваш да си избиеш парите, което става още по-зле. Има хора, които изкарват пари от мачове, но това са под 1%, но те са много отговорни, знаят как и това им е професия. Всичко останало е заблуда“.
„Стига се до момент, в който вече дължа 20 000 лева, което може да са много, може и да са малко. Аз съм такъв, че и не споделям, винаги гледам да се оправя сам. Но вместо да споделя с родителите ми, да оправим нещата, аз отивам в кaзинотo вкарвам последните си 500 лева, губя ги, вземам от друго място и така. През годините не съм смятал колко пари съм давал за кaзинo, но съм давал повече за лихви, отколкото съм изгубил. На един човек само съм му дал, смятал съм ги, 300 000 лева за лихви. Само на него, отделно имаше и други“.
„В периода ми в Лудогорец съм влизал в кaзинo два пъти. Но там започнаха други проблеми. Започнаха да ми дават информация. Баскетболи, мини футболи, волейболи и всичко излиза, а аз ги играя ей така с по 100-200 лева. Изкарам 1000-2000 лева, след това ги играя на моr си мачове, изгубя ги, но нищо по-опасно. Но всички мачове излизаха. Дадоха ми обръщалка Динамо (Загреб) - Локомотив (Загреб), никога няма да забравя, и тя излезе. От края на април до края на май 7 от 7 излизат. И този човек, който ми казваше, ми заяви, че началото на другия сезон ще имат нова информация. Започва се първа информация. Бате Владко скача здраво и дърво. Втора информация, залoзите се удвояват, утрояват да изкарам и пак дърво. И започвам с по-големи пари на други мачове, да избия тия пари, но и там се нашивам. Но пак нещата са що-годе окей. Започва лавината. Трета, четвърта информация… на седмата информация спрях, но вече се бях нашил с много пари. Отделно бях изгърмял и странично пари. Уж да ги избия, но няма шанс да се избие, запомнете млади хора, няма избиване. Започнете, ако искате, но спрете навреме, говорете. Започнах да тегля крeдити. От приятели съм взел и опираме до лихвaрите“.
„Аз не съм спирал и стандарта си на живот. Почивки, коли, смятал съм си го - 6000 лева ми беше стандартът на живот в Разград и ги имах. Никога не съм се оставял да нямам. Но и дължиш толкова пари и не даваш стъпка назад в личния живот. Парадоксът е, че не давах стъпка назад на терена. Този час и половина се изключвах от всичко друго и това ми помагаше. В най-тежките си моменти чисто финансово, когато дължах най-много пари, тогава играх най-силните си мачове. Аз дължа 200 000 лева спешни, отделно към банката, отделно не знам си какво и тези 200 000 трябва да ги дам след два дена и в следващия момент излизам и правя някакъв феноменален мач“.
„Първата година, когато влязохме в Лига Европа, паднахме в първия плейоф за ШЛ с 2:4 от Базел. Тогава преди втория мач в Разград дойдоха едни хора и ми извадиха 100 000 евро пред мен да има над два гола и половина на реванша. При което аз директно им отказах. Но идва следващият момент - ходи доказвай, че нямаш сестра. Единственият, на когото споделям, е Чворович. Той ми беше най-близък и до ден днешен сме много близки. Тогава Стойчо Стоев тъкмо беше станал треньор и Чворович ме посъветва да му споделя. Казах на Кольо Донев, а той на Стойчо. И им казах да преценят дали да играя, не съм ги взел, но преценете. Мачът беше без значение, така или иначе паднахме 2:4 в първия. Реваншът е най-тежкият ми мач, заклевам се. Започва мачът, пета минута - 1:0 за Базел. Викам сега ще ние бият 3:0 и ходи обяснявай, че не си ги взел тия пари. 55-ата минута - 2:0. Викам стана мармалад заради моето минало и нещата, които се говорят. По едно време излиза един от Базел сам срещу мен, добре, че я хванах. Свършва мачът 2:0, аз съм най-щастливият човек. В съблекалнята бях все едно сме победили. Естествено, казахме на Петричев, на шефа, разпитваха ме, но така“.
„Ако зaлaгах на мачове на Лудогорец, аз нямаше да съм на това дередже. Казвам го честно. Ако бях залагал, че падаме или да ми вкарат по 1-2 гола, аз щях да съм напред, нямаше да съм задлъжнял. Нека да има отзвук, аз съм си виновен. Не се срамувам, аз нося своя кръст. Да не си помислят хората, че съм сълза. Върнал съм почти всичко. До ден днешен дължа на приятели и лека-полека ги връщам. Сега сумите не са фрапантни вече, но защо го казвам - за да мога един път завинаги да кажа как са наистина нещата. Второ, знам, че много млади футболисти сега тръгват по този път. Моля ви се, чуйте ме: Недейте да правите тази глупост. Знам какво е чувството да си на върха и долу. Това е глупост. Съветвайте се с родителите си, ако трябва вземете финансови консултанти, влагайте си парите в нещо смислено. Защото ще кажа и нещо друго - въпреки всичките ми схеми, бях на финалната права да се оправя. И си бях направил сметка, че влизаме в Европа с Лудогорец, ще взема премия, че сме шампиони и се оправям в края на септември. Да, ама скъсах сухожилие. Благодарен съм на хората от Разград, плащаха ми заплатата, но ги нямаше тези премии. И какво става - сметката не излиза и това е положението“.
„Не е имало опасни моменти с лихвари. В Бургас само два шамара ми удариха. През годините след това нямаше проблеми. Малко или много и те не смееха, аз бях популярна личност. Името Лудогорец и Кирил Домусчиев и това играе голяма роля. Най-вероятно и те са туширали някои неща, не знам, не са ми казвали. Сериозни суми от доста години не съм залагaл. Случвало се е 50-100 лева наскоро да играя, честно казвам. Забранил съм си го в главата. Вече знам какъв е пътят, няма да ме поблазни. Дори и да изкарам 1000-2000 лева, знам, че ще ги загубя след това. Пределно ясно ми е какво ще се случи. Знам, че няма да изкарам пари, ще се забатачиш само”.
Владислав Стоянов разказа и за изневярата от страна на майката на детето му – Венера, с най-близкия му човек в Лудогорец – Клаудиу Кешеру.
„Ние бяхме нонстоп заедно – тренировка, обяд, тренировка, вечеря. Той е кръстник на детето ми. По мои сметки изневярата е вървяла над година и половина. Имах подозрения, но тогава не исках да ровя – имах дългове, контузен, не се знаеше дали въобще ще играя футбол, какво ще правя. Ако не играя, нямаше как да върна парите 3 живота... Нямаше смисъл да ровя, но жената на Кешеру разбра, обади ми се.... Аз седнах, помислих и реших да простя и на двамата. От друга страна, щеше да е странно да спрем да си говорим и виждаме, щеше да се разбере. Събрах ги и казах, че им прощавам, но исках да проведа разговор с тях. Аз съм на принципа или прощаваш, или не... Само веднъж съм се връщал за това при разговорите с нея”.
