В асилена Винченцо-Коломоец е доста неща – актриса, балерина, един от основателите на Yalta Art Room и майка. Това са само част от нещата, които могат да се кажат за нея.
Историите са много, а в момента е в очакване на второто си дете и ексклузивно пред „Телеграф“ разказа за живота, сцената, киното и семейството си.
Училище
Първите ѝ стъпки към пътя на изкуството започват като балерина – завършва Националното училище за танцово изкуство с класически балет. „Много ми липсват тези времена“, разказа Василена за годините на учене. „Мислех си, че по своя воля съм се отказала от балета, но всъщност май само съм се залъгвала, за да ми стане по-леко. Просто тялото ми не е създадено за тази работа, то си е като за професионален спортист – не всеки може да е космонавт“, признава младата актриса.
Екран
Първият ѝ екранен дебют е в българо-немската продукция „Магна Аура – Изгубеният град“, когато е едва на 15 години. „Супер случайно се случи, кастингът се проведе в училище и след като ме избраха, имаше проблеми да ме пуснат, за да снимам. Бях в една много затворена среда – всички вечно са недоволни от теб, обикновено си дебел, не много интелигентен в очите на преподавателите си, постоянно нещо не правиш както трябва. Изведнъж попадаш на снимки, ставаш актриса, всички много те харесват, често те хвалят, някой те гримира“, смее се Василена, спомняйки си. „Запознаваш се с млади хора и се забавлявате – определено не е този страшен труд като в балета, стори ми се като райски отпуск. Снимахме в София, Русе и почти цяло лято в Синеморец. Връщането ми към училищната среда беше доста трудно и може би това ме накара да се замисля, че може да има нещо друго и да се откажа от балета“, разказва Василена пред „Телеграф“.
Сцена
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2012 г. със специалност актьорство за драматичен театър. „Много исках да стана актриса, ходех все по-често на театър, изгледах всички представления на Александър Морфов и в крайна сметка Чочо Попйорданов ме посъветва да не се занимавам с глупости. Взех последните си две години в училище за една. След това ме приеха в НАТФИЗ, за което съм много благодарна на учителите ми - проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев. Връщайки се назад във времето, осъзнавам, че имах нужда от тези хора“. Василена дебютира в „Полет над кукувиче гнездо“ на 20-годишна възраст и за това как се стига дотам разказва: „Разхождах се около театъра и на паркинга се засекох с Александър Морфов и Росица Обрешкова, която знаеше, че съм балерина. Морфов се обърна към мен и каза: „Имам една роля за теб, но е малка и не знам дали ще се съгласиш“. Приех още преди да знам за какво става въпрос. Такава радост не съм изпитвала оттогава, освен когато родих. Рожденият ми ден и премиерата съвпаднаха, бях донесла бонбони, и след като директорът на театъра – покойният Пламен Васев – разбра за повода ми, ни заведе всички на пицария, за да се почерпим. Такъв празник ми направиха, че как да не искаш да останеш цял живот там“, разказва развълнувано Василена Винченцо-Коломоец.
Лудница
„Няколко пъти имах предложение от собствениците да използвам това пространство по своя воля, само че аз воля нямах“, разказва актрисата за създаването на Yalta Art Room. „Не разполагах с време – снимах, играех, върнах се към балета, 24 часа не ми стигаха, изобщо беше страшна лудница. Тогава споделих на Васил Дуев-Тайг – мой брат, приятел, кум и партньор във всякакви представления и престъпления – и той каза: „Айде, бе, айде да си направим театър“. Подходих с известно съмнение, защото не знаехме как се прави театър, но той беше убеден, че ще се научим. Тогава имахме едно представление – „Самотни персонажи“, на което търсехме дом. Решихме, че това ще е пространство за млади професионалисти – ще подадем ръка и ще им предоставим „бойно поле“ за изява. Условието ни беше артистите да получават повече пари от нас – 60% от приходите от билети да отиват за актьорите. И така започна всичко. Останалото е история“, разкрива Василена пред „Телеграф“.
Роля
Макар и бременна с второто си дете, Василена не спира да играе на сцена. „Оказа се, че играя много по-добре, когато съм бременна. Има някаква освободеност и непукизъм, а същевременно си много по-фокусиран върху това да си свършиш работата“, споделя тя. На въпроса дали има хоби, отговаря с усмивка: „Ако имах време, сигурно щях да ходя на танци. Всъщност мечтата ми е просто да чета книга, която искам, а не която трябва – по задължение.“ Сред своите вдъхновители и ментори посочва Чочо Попйорданов, Малин Кръстев, Александър Морфов, Мария Стефанова и Руси Чанев. А коя ѝ е любимата роля? „Всяка следваща“, признава Василена.
Любов по време на война
„Това си е цяло чудо, което започна още през май 2010 г.“, разказва Василена за любовта на живота си – Денис Коломоец. „Бях трети курс в академията, а у нас гостуваше Руският институт за кино. Тогава само се запознахме – приятелски отношения. Дори през 2016 г. му честитих рождения ден със съобщение, а той ми отговори с палче. Десет години след първата ни среща той ми писа отново – тъкмо беше започнала войната в Украйна. Сподели, че майка му и сестра му живеят в Одеса и се чуди дали да ги прати към Молдова или към България. Предложих помощта си – включи се и Любен Дилов-син, който също помогна много. Сестрата на Денис ми стана много близка и до днес сме приятелки.
Той пристигна в България през април, през юли се оженихме, а през септември се роди първото ни дете. Сега, месец преди да се роди второто, си давам сметка колко бързо се случи всичко“.
Александър Пашов
