З а първи път от десетилетие Висшата лига започва сезон без Пеп Гуардиола. Испанецът напусна Манчестър Сити през май след 593 мача начело, шест титли във Висшата лига, три Купи на Англия, пет Купи на Лигата и един трофей от Шампионската лига.
Когато пристигна в Англия през 2016 година, той настояваше, че не идва да променя местната футболна култура. „Да дойдеш в страната, която е създала футбола, и да мислиш, че трябва да промениш нещо, би било малко самонадеяно“, каза тогава Гуардиола. Десет години по-късно обаче е трудно да се спори с извода, че точно това се случи.
След него останаха не само трофеи, но и цяла школа от идеи – обърнати крайни защитници, централни бранители, влизащи в халфовата линия, фалшиви деветки, вратари, които участват активно в изграждането на атаките, и мания по контрола на пространството. Влиянието му стигна далеч отвъд върха на английския футбол.
Мениджъри, които са се изправяли срещу него от Висшата лига до Лига 2, разказват за съвсем различна страна на Гуардиола – човек, който уважава всеки съперник, познава футболистите му по име и никога не подценява дори най-малкия детайл.
Нийл Уорнък: Пеп разбра защо съм спечелил осем промоции
Малцина биха предположили, че Гуардиола и Нийл Уорнък ще станат приятели. Двамата са символи на коренно различни футболни светове, но отношенията им се развиват след мач между Манчестър Сити и Кардиф.
Уорнък разказва, че с годините двамата започнали да се срещат извън терена, а Пеп дори го канил да наблюдава тренировки на Сити. Веднъж Гуардиола го помолил да говори пред отбора. Уорнък се пошегувал пред звездите, че могат да се радват, че той не им е мениджър, защото щели постоянно да ритат топката напред, да я гонят, да скачат за високи топки и да влизат в единоборства.
След заниманието Пеп го поканил на кафе и му казал нещо, което Уорнък не забравя. В Сити имали данни, компютри, анализатори, статистици, диетолози и специалисти за всичко. „Знаеш ли какво нямаме? Хумор.“ За Уорнък точно човешката страна на Гуардиола е причината да го смята за най-добрия мениджър, когото е срещал.
Роб Едуардс: „Тези момчета имат топки“
Роб Едуардс се изправя срещу Гуардиола няколко пъти с Лутън. Той си спомня не само колко трудно било да намериш начин срещу тактическите решения на Сити, но и колко внимателно Пеп наблюдавал работата на съперника.
След един от мачовете двамата разговаряли близо 45 минути. Гуардиола похвалил смелия начин, по който Лутън пресирал Ливърпул на „Анфийлд“, и признал, че е показал кадри на собствените си футболисти. Посланието му било ясно: „Тези момчета имат смелост – дори аз не бих направил това.“
За Едуардс най-силно впечатление направила интензивността на Пеп. Дори в разговор след мач той продължавал да мисли за футбол.
Гарет Ейнсуърт: Не разочарова героя си
Когато Уикъмб гостува на Сити за Купата на Лигата, Гарет Ейнсуърт знаел, че отборът му почти няма шанс. След като неговият тим повел в 22-ата минута, той дори снимал таблото за спомен. Сити впоследствие печели с 6:1. След срещата обаче Гуардиола се погрижил всички футболисти на Уикъмб да получат фланелки от звездите на домакините, защото разбирал колко специална е вечерта за тях.
Ейнсуърт отишъл подготвен за традиционната среща след мача с бутилка червено вино. Пеп погледнал подаръка, оставил го настрани и отворил друга бутилка. После още една. В края на вечерта върнал на Ейнсуърт бутилка, която дори не била същата. „Казват да не срещаш героите си. Той не ме разочарова“, обобщава англичанинът.
Крис Хютън: Само Венгер е променил английския футбол толкова
Според Крис Хютън влиянието на Гуардиола върху английската игра може да бъде сравнено единствено с това на Арсен Венгер. Венгер променя професионализма, подготовката и отношението към храненето. Пеп променя самия начин, по който отборите играят.
Хютън вижда неговите идеи вече и в Лига 1 и Лига 2. Отборите използват обърнати крайни защитници, защитници, които влизат в халфовата линия, фалшиви деветки и вратари, които започват атаките с къси пасове. Неща, които преди години изглеждаха революционни, сега се възприемат почти като нормата. „Младите треньори вече не играят това, което някога наричахме нашия английски начин. Те играят по неговия начин“, е изводът на Хютън.
Карл Робинсън: Познаваше по име играчите ми от Лига 2
Карл Робинсън има едно от най-показателните свидетелства за отношението на Пеп към съперниците. След мач за Купата на Лигата той останал изненадан, когато Гуардиола започнал да говори по име за негов футболист, който бил резерва. Оказало се, че Пеп е гледал достатъчно записи, за да знае конкретната му особеност – удар от движение от голяма дистанция.
И това при положение, че съперникът бил от Лига 2. Робинсън казва, че това е истинската същност на Гуардиола. Той уважава всеки противник, но едновременно с това иска да го унищожи на терена. При един друг мач Робинсън просто го попитал защо, при преднина от 2:0, пуска Марк Геи, Антоан Семеньо и Родри. Гуардиола само се засмял.
Лий Джонсън: Подаде ми ръка, когато останалите ме забравиха
Една от най-човешките истории идва от Лий Джонсън. След уволнението си от Флийтууд през 2023 година той се почувствал изолиран от футбола. Треньори, на които преди това е помагал, не му вдигали телефона. Агенти, с които е правил сделки за милиони, прекъсвали разговорите.
По време на ангажимент за радио той присъствал на пресконференция на Сити. Били минали около три години, откакто последно се е изправял срещу Пеп. В помещение с десетки журналисти Гуардиола го забелязал, върнал се няколко реда назад и разговарял с него около десет минути. "Той ми даде време, когато никой друг не го направи“, спомня си Джонсън. Не след дълго бил поканен в Манчестър Сити за работа с футболистите, които клубът изпращал под наем.
Джон Аски: Пеп беше обсебен от историята на ФА Къп
Порт Вейл среща Сити за ФА Къп през 2020 година. Тимът на Гуардиола по това време редовно разгромява съперници, а Аски признава, че преди мача бил ужасен. Порт Вейл успява да изравни за 1:1, но губи с 1:4. След двубоя Пеп кани целия отбор в съблекалнята, за да получат подписани фланелки.
После започва да разпитва Аски за историята на ФА Къп и за баща му Колин, участвал в полуфинал през 1954 година. Това силно впечатлява английския треньор. За Гуардиола футболът никога не бил само това, което се случва в Шампионската лига или в битката за титлата. Той бил истински запален и по историята на по-ниските дивизии.
Пол Хекингботъм: Искаше специално да играе срещу нашата схема
Дори в приятелски срещи Пеп не оставял нищо на случайността. Когато Престън планирал контрола срещу отбора до 21 години на Сити, от клуба получили обаждане. Гуардиола лично поискал срещата да бъде срещу първия състав. Причината? Искал да работи конкретно срещу схема 3-5-2, която създавала затруднения на неговия тим. Точно така играел Престън. За Хекингботъм това е поредното доказателство за обсебващото внимание към детайла.
Дарън Мур: Перфекционизъм във всеки пас
Дарън Мур си спомня как от техническата зона се усещало, че всеки пас и всяко движение на Сити трябва да бъдат изпълнени с точност. Дори при комфортна преднина Гуардиола не спирал да коригира.
„Детайлът и прецизността бяха безмилостни“, разказва Мур. Но и той остава впечатлен от човешкото отношение. За човек, работил под огромно напрежение в продължение на десет години, Пеп запазил способността да разговаря нормално с хората независимо от статута им.
Витор Перейра: Да Винчи на футбола
Най-цветното описание идва от Витор Перейра. Двамата се срещат за обяд, докато Гуардиола работи в Байерн Мюнхен. Само че обяд почти няма. Пеп започва да мести чашите и предметите по масата, използвайки ги като футболисти, за да обяснява идеи и движения. „Осъзнах, че разговарям с Да Винчи на футбола“, казва Перейра.
Според него Гуардиола винаги е една крачка напред и постоянно търси нов начин да реши поредния тактически пъзел.
Английският футбол преди и след Пеп
Наследството на Гуардиола в Англия няма да бъде измервано само с титлите. Микел Артета е един от най-очевидните представители на неговото влияние. Енцо Мареска, който го наследи в Манчестър Сити, също е част от същата треньорска школа.
Но най-големият комплимент вероятно е друг. Десет години след пристигането му неговите идеи вече не изглеждат като идеи на Гуардиола. Те просто изглеждат като футбол.
Вратарят трябва да умее да играе с крака. Централният защитник може да бъде халф. Крайният бранител не е задължително да стои до тъчлинията. Нападателят не е задължително да бъде нападател.
Това вече се вижда не само на „Етихад“, а на терени из цяла Англия. Пеп пристигна с думите, че не е достатъчно добър, за да промени английската футболна култура. Десет години по-късно може би точно това е най-голямото му постижение.
