П онякога след раздяла, толкова емоционална като тази на Дешан и Франция, е най-добре да се вземе почивка, преди да бъде назначен на нов наставник, но като става дума за Зидан ситуацията е по-различна.
Дешан беше страхотен лидер на „петлите“ пред годините. Той бе капитан на отбора, спечелил първата си световна титла през 1998 година, и треньор на тима при втората. Той е човек, който е отдаден на националната идентичност – някой, който избира отбора пред егото си в търсенето на успех. Дори и ако тимът на Франция има за какво да съжалява след четвъртото място на тазгодишния мондиал.
Френската федерация обаче изказа своите безкрайни благодарности към човека, отдал четвърт век на този отбор.
Обикновено би било трудно някой да го замени, но Зидан съвсем не е обикновена личност. Позицията на Зинедин изглежда сигурна и се очаква той да започне работа на първи септември. Това е ход, който се очаква от години. В моментите, когато прагматизмът на Дешан не беше популярен, имаше призиви за оттеглянето му. Все пак Дидие изведе отбора до полуфиналите на световното, но беше ясно, че рано или късно раздялата ще се случи.
Интересното за Зизу е, че той отсъства от професионалния футбол в последните пет години, а това не изглежда да притеснява когото и да било. Всеки, който не е запознат с детайлите, ще направим кратка ретроспекция. Зидан е най-добрият френски футболист, макар че някои хора могат да твърдят това и за Платини или за Мбапе. Зизу е артист и изключително харизматичен човек, превърнал се в символ – както в спорта, така и в националното съзнание.
Преди да си вземе почивка от треньорската дейност, той бе начело на „кралския клуб“, където спечели три последователни шампионски лиги. Какво прави Зидан в последните пет години? Къде беше той? Как този период на отсъствие от футбола – с епизодични публични изяви и още по-редки коментари – се оказва без значение, що се отнася до това дали той е най-подходящ за поста национален селекционер?
Той живя далеч от светлините на прожекторите и прекара време със семейството си, което му осигури необходимото спокойствие и тишина. През тези години той се изявяваше предимно в благотворителни мачове или като посланик на някои от компаниите, с които си партнира. Все още живее в Испания, а сега не е само баща, но и дядо. Той предпочете да чака на заден план, а критиците на Дешан смятат, че моментът за завръщането на Зидан бе настъпил отдавна. Той присъства на мондиала тази година, но само за да гледа сина си, който играе за Алжир. Въпреки това Зизу не направи нито един коментар, което демонстрира уважението му към Дешан и отбора. По този начин гарантира, че няма да има излишен шум около „петлите“.
През последните години всички във Франция бяха напълно наясно с присъствието на Зидан, който сякаш дебнеше в сянка. Ситуацията на моменти бе неловка, защото феновете се измориха от прагматизма на Дешан в периода между Евро 2024 и настоящия мондиал заради дългия му престой начело на Франция. В крайна сметка Дидие заяви, че това ще е лебедовата му песен. „Реших да се оттегля след края на световното, не за мое добро, а за благото на френския тим. Обстановката около мен стана токсична, а отборът не заслужава това“, обясни Дидие.
Тези две величия на френския футбол бяха съотборници. Те играха на специални позиции в състава, докато „петлите“ крачеха към първата си златна звезда. Дешан беше капитанът, който вдъхваше кураж, а Зидан беше източникът на техническото вдъхновение през онова лято, което Франция никога няма да забрави. Предаването на щафетата между двамата е съпроводено с емоционален заряд. Френската футболна федерация държи Дешан да си тръгне с достойнство и подобаващо признание за делото на живота си в националния отбор – общо 290 мача като играч и треньор, което се равнява на близо 30% от всички срещи, изиграни от Франция от първия й мач през 1904 година насам. Това постижение само по себе си е наистина забележително.
Зидан даде едно от редките си интервюта през 2022 година пред „Екип в чест на 50-ия си рожден ден. Той говори повече от четири часа с близък до него журналист, като обсъди всички аспекти на изключителната си кариера. Особено внимание привлече изразеното от него желание да работи с националния отбор. „Историята ми с „петлите“ не е приключила. Искам да завърша кръга с представителния отбор. Изживях го като футболист и това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало! Това е върхът. Ако е писано да стане, ще се случи. Стоя зад думите си, че искам да поема националния отбор. Ако се появи възможност, ще я сграбча. Това е най-голямото ми желание“, заяви той.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
