ESPN
Ако Лео Меси наистина най-накрая спечели световната титла, това определено ще стане по трудния начин. По принцип индивидуалният гений може да ви заведе само донякъде, особено, ако отборът ви е изтъкан от толкова недостатъци, но от друга страна приказките са с щастлив край.
До 80-ата минута на четвъртфинала с Нидерландия заричанията на Лео, че в Катар ще попълни колекцията си с единствения трофей, който все още липсва в колекцията му изглеждаха напълно правдоподобни. До този момент той бе изнесъл най-добрата си продукция на турнира, а отборът му вече мислеше за полуфинала с Хърватия във вторник, след като водеше с 2:0.
Меси бе в основата и на двата гола. Той изработи първия с магически пас и сам вкара втория с невъзмутима лекота, опровергавайки критиките, че е ефективността му като дузпаджия е малко съмнителна. И после изведнъж всичко се обърка. Вут Вегхорст успя да изравни, вкарвайки мача в продълженията, въпреки че през миналия сезон, когато трябваше да спасява Бърнли от изпадане, трогателните му, но напразни усилия доведоха само до 2 гола за 20 минути.
След това футболните богове отново показаха изменчивото си лице. Противно на логиката за отбор, изпуснал спечелен мач, „гаучосите“ не рухнаха в продълженията, принуждавайки противника да се брани отчаяно. При дузпите те отново демонстрираха по-здрави нерви, като именно Лео зададе верния тон, вкарвайки първата от серията.
Накрая, когато праха от битката се разнесе и страстите се поуталожиха, за да теглим чертата на финалните изводи, може би това първенство наистина имаше нужда от победата на Аржентина, въпреки грозните сцени в края. Все пак футболът съществува именно заради онези мигове на божествено вдъхновение, които се помнят за цял живот като подаването на Меси към Молина. Без него тактическото съвършенство на Ван Гаал и неговите дисциплинирани изпълнители може би щяха отново излъжат съперника с техния пасивен футбол за счетоводители. Един холандски журналист бе дотолкова възмутен от него, че го сравни със спешно посещение при зъболекаря. От друга страна Ван Гаал не може да бъде винен, че се опитва да изстиска максимума от един отбор с доста ограничен потенциал. Кой не друг на негово място не би се опитал да го направи?
Но само си представете окопната битка, която ни очакваше зад ъгъла при полуфинал между Нидерландия и Хърватия, докато Аржентина с нейните невероятни фенове отдавна да си бяха стегнали куфарите. Със сигурност това е последното нещо, което искат да видят неутралните зрители, а не на последно място ФИФА и рекламодателите й.
Още разработки четете в днешния брой на Мач Телеграф
