Г ръмотевици правят татуировки по хората във вид на листа и геометрични фигури. Знак на съдбата или мистерия? Тези неща не се изключват взаимно. Древните жреци шарели със символи телата си именно за да общуват по-лесно с божества и духове. Не всички знаци по кожата обаче носят късмет, така че внимавайте да не предизвикате съдбата с някоя татуировка.
Първо трябва да разграничим нещата. Има татуировки, които прикриват белези. Както и такива, които възприемат собствената си кожа като платно. А има и татуировки, причинени от мълнии – тъкмо сега влизаме в сезона им. И ако в първите и вторите няма нищо мистериозно, то понякога природата изумява, когато реши да се направи на художник и изрисува нечия човешка кожа.
Гонитба
Открай време се смята, че родилните петна на човека не са случайни. В някои случаи те са били даже фатални. Особено в периода, когато вещиците са били подложени на гонитба, родилното петно се е възприемало като клеймо от дявола. Дори отстраняването на „печатите” не помагало, тъй като съдбата вече била предопределена. Онези времена на суеверия и мрачни прокоби са останали в миналото. И днес обаче се намират хора, които твърдят, че изкуственото разкрасяване на кожата с печати и символи е рисковано. Преди време даже свещеници се обединиха около мнението, че татуировките са вредни и опасни. Особено тези, които символизират дявола.
Магически руни, древни йероглифи – много хора съвършено не вдяват какво искат от татуировчика. Харесали са си нещо и тропат с краче – сложи ми го сега и веднага на кожата, защото е уникално и неповторимо. А ако написаното означава проклятие? Как човекът да осъзнае, че връхлетелите го нещастия може да са причинени от някаква невинна на пръв поглед татуировка? Най-лесното е, като му омръзне, да поиска да бъде премахната. Но дали в този случай не важи принципът за родилните петна? Да припомним – всичко вече е предопределено.
Жреците на много народи украсявали кожата си с ритуални знаци, които им помагали да си общуват с духове и божества. А ако неволно се влюбите в такъв символ? Дали това не е като вампирското правило – кръвопиецът не влиза в дом, в който не е специално поканен.
Всеки трезвомислещ човек ще махне с ръка – това са глупости и суеверия. Но някои от рисунките по кожата не са по рождение. И над тях си струва да се разсъждава.
Клонче
Една вечер Айрин Моран от Южен Уелс, тогава на десет, си седяла пред прозореца в стаята и наблюдавала бурята, която бушувала отвън. „Изведнъж се чу страшен трясък, а след това чухме писъка на Айрин – разказва бащата на момичето Марк Моран. – Тя дотича долу при нас по стълбите. Отначало си помислихме, че просто се е изплашила от гръмотевиците.”
Но Айрин не спирала да плаче и да се оплаква от болки вляво на плещите и на големия пръст на крака си. Родителите преценили, че трябва да я закарат за преглед в местната болница. А там се установило, че върху тялото й се е появила странна рисунка, напомняща на клонче на дърво. Според Айрин повече приличала на снежинка. Пръстът, който я болял, пък бил яркочервен. Тогава някой предположил, че може да е била ударена от мълния. Оставало да се разбере как се е случило това, тъй като в суматохата никой не видял да има поражения по прозореца. Оказало се, че има. И да, те съответствали точно на рисунката върху тялото на Айрин.
Напрежение
Експертът по мълнии професор Мартин Уман твърди, че те извънредно рядко удрят през прозореца, но ако попаднат в човек, то напрежението е толкова високо, че те буквално ще пропълзят по кожата му. При това може да оставят рисунка, подобна на тази върху Айрин. Уман цитира случай от XIX век по време на страшна буря във Франция. Работникът Елсън се скрил с приятел от гръмотевиците в една хижа. Мълнията го намерила именно там. При съприкосновението с нея върху гърдите на Елсън се отпечатали борови клонки. Трайно върху кожата му останали и контурите на джобния му часовник. Други поражения нямало.
Уфолозите застъпват друга теория за клеймото върху Айрин. Според тях това е резултат не от сблъсъка с мълниите, а от общуване с извънземни цивилизации. Подобни примери през годините има немалко.
Мъгла
През 1990 г. в Краснодарския край имало цяла епидемия от такива „татуировки”. Един от потърпевшите твърдял, че е получил „украшението” след общуване с извънземни. Те били трима: мъж, жена и... джудже. Поканили Петър да се качи с тях в огнено кълбо. „Контактьорът” отказал, но ги помолил да му оставят нещо за спомен. И тогава върху ръката му се появила рисунка със сърповидна форма.
12-годишният краснодарски ученик Саша се сдобил със странни, наподобяващи йероглифи знаци рано сутрин. Те били на различни места – върху челото му, върху тялото, върху краката. „Йероглифите” не се задържали продължително време, започнали да избледняват един по един и накрая изчезнали. Явлението обаче междувременно било регистрирано от местните уфолози. Саша споделил, че няколко пъти е виждал някакво сивкаво мъгливо същество, което според него го е нашарило.
Освен в Краснодарския край масово „изрисуване” на хора през 1990 г. било отбелязано и в Тамбовска област, а също и в Латвия и Таджикистан.
Живи
През юни 1990 г. от Рига постъпили няколко известия за странни изгаряния. И пострадалите, и лекарите били поразени от формата на яркочервените отпечатъци върху кожата. Те приличали на листа и клони. Рисунките били прецизно изпълнени и изглеждали като живи.
53-годишната Анна почувствала парене в областта на дясната лопатка. Предния ден била на плажа и решила, че е изгоряла от слънцето. Погледнала се в огледалото и видяла отпечатък във вид на листо на трилистник. Със същото „листо”, отново на дясната лопатка, се сдобила горе-долу по същото време и нейната съгражданка Тамара. По стил рисунките били съвършено еднакви.
Радиация
Тези и други случаи сложили началото на статистиката на необичайни физиологични въздействия върху хората, които отначало учените свързвали с радиационно въздействие, тъй като по време на трагедията през 1945 г. в Хирошима и Нагазаки подобни татуировки – във вид на клони и листа – получили много хора. Но ето че сред пациентите се появили и такива, чиито отпечатъци имали не растителна, а правилна геометрична форма. Междувременно се открили нови свидетелства за появата на странни следи по човешката кожа след появата на НЛО.
Контури
На 14 август 1982 г. Антонина прекарала доста време край река в Тамбов. Изведнъж ръката я засърбяла. На мястото се появило червено петно, което постепенно придобило формата на листо. Антонина погледнала нагоре и видяла бледорозов диск, от който излизали къси бели лъчи. Дискът намалявал и скоро изчезнал. До вечерта червенината от ръката й изчезнала, но белият контур на листото останал дълго след това. Чак през 1988 г. извънземната татуировка се скрила наполовина. През изминалите години ръката на Антонина редовно била като наелектризирана, а от пръстите й сякаш изскачали искри.
Виолетови пръстени с размер на монета от две копейки се появили през август 1990 г. върху плещите на жителка на малко селце в Черниговска област, Украйна. Людмила се сдобила с тези отпечатъци върху кожата си след три поредни срещи с аномални явления. Отначало забелязала четири странни точки върху бюфета си, после видяла през прозореца ярко кълбо с размери на футболна топка, което сякаш висяло над покрива на съседния дом. А след още няколко дни видяла на същото място аналогичен обект, но този път в него се различавало по-тъмно ядро.
Симетрия
На уфолозите е известен и случаят с Михаил от град Кропоткин в Краснодарския край. Четири необичайни „татуировки” се появили на тялото му през октомври 1990 г., след като видял неидентифициран летящ обект. Всяка от рисунките била с дължина четири сантиметра. Те били разположени симетрично. Извънземният художник се бил постарал да са на равни разстояния една от друга.
Сол ключ на корема в Грузия
През 1997 г. тайнствените извънземни художници се проявили в Грузия. 12-годишната жителка на Тбилиси Татия Епердашвили танцувала пред огледалото у дома в цял ръст. Изведнъж забелязала сноп лъчи, които сякаш излизали от огледалото и танцували върху шията, гърдите и корема й. Татия решила, че така й се е сторило. Но в навечерието на Нова година изведнъж почувствала силни бодежи по цялото тяло, сякаш нещо я прогаря. Родителите й откликнали на нейните викове и видели върху шията й релефно изображение на кръст, върху гърдите й имало кръг с разпръскващи се от него лъчи, а върху корема й – сложна геометрична фигура от извити линии, които наподобявали сол ключ, а също така кръгове, овали и осмоъгълни звезди. Татуировките й се оказали трайни. И били едно към едно с лъчите, които видяла доста преди това в огледалото.
Кристи Петрова
