Деа Реджич
Vecernji list
Експерти с различен профил и пишман специалисти ще впрегнат усилия, за да анализират невероятното приключение на Златко Далич начело на Хърватия. От психологическата устойчивост до зрелостта, с която повалиха великата Бразилия. Отново след дузпи и отново тази желязна Хърватия с футболисти, които просто отказват да се пречупят. От 1998 година „ватрените“ нямат двубой от елиминациите на световно или европейско, който да не завършва с драма в продължения или дузпи. Някои би казал, че е направо невъзможно тимът да спечели толкова пъти поред след наказателни удари. Как може късметът винаги да е на страната на хърватите? Така е, защото съдбата си връща за всички пропуснати възможности. По този начин балканците успяха да обърнат нещастието в победен марш. Това е разликата от пропуснатата дузпа на Лука Модрич срещу Турция на Евро 2008 и онази, която отбеляза срещу Дания на Мондиал 2018, след като преди това бе пропуснал в редовното време. Без съмнение Модрич помни всичко това, когато опита да утеши бразилските национали. Струващият близо 1 милиард евро отбор на „селесао“ обаче преклони глава пред храбрата чета на Далич. Как Хърватия достигна до два поредни полуфинала на световно и както прави толкова специално поколението на Модрич?
Истината е, че националният отбор успя да победи всички въпреки самата Хърватия. В страна без система , която от независимостта си досега не е успяла да приеме използваем, справедлив и всеобхватен закон за спорта. В страна, която десетилетия наред съдействаше за разформироването на хърватския национален отбор и превръщането му в слуга на нечий интереси, и тренировъчна база за частно обогатяване. Национален отбор, който години наред нито у дома, нито извън него, не можеше да играе пред публика поради страх от безредици. И отбор, който е саботиран от свастики и правоспособни експерти, които се дуят на пейката на националната селекция. Самият Далич устоя на изкушението да се оттегли на върха след финала преди 4 години. Така щеше да е удобно и логично, но той не го направи. Ако бе послушал „експертите“, сега Хърватия нямаше да е там, където е. Те започнаха да лаят веднага след равенството с Мароко, а някои продължават да твърдят, че „ватрените“ са понесени на крилете на късмета. Очевидно колективната ни памет е много къса, защото забравяме колко много страда този отбор.
Далич се появи в труден за националния отбор момент, когато малцина вярваха в него. Той се превърна в първия наистина независим селекционер, а не човек на различните лобита във футболния съюз. Далич се превърна в най-големия защитник на своите футболисти и успя да концентрира изцяло върху себе си критиките на обществеността. Той е инат, който не се спира пред нищо, но в същото време признава кога е грешил. И чудото се случи. Хърватия продължава да поваля съперник след съперник в страна, която все още няма един качествен стадион. Историята на този отбор обаче продължава, а защо не да завърши и с купата.
Още разработки четете в днешния брой на Мач Телеграф
