Н а днешната дата – 20 април, точно преди 40 години, за първи път българин стъпва на най-високия връх на планетата Еверест (8848 м).
Прави го Христо Проданов по най-трудния възможен маршрут – Западния гребен.
Преди него малцина бяха качили върха по този маршрут, но никога сами и без килород. Проданов го направи сам и без кислород, и така записа завинаги името си в историята. На връщане от върха обаче той загива.
Подвигът на българския алпинист ще се помни вечно
Въпреки трагедията алпинистите ни решават да продължат атаките към върха и на 8 май той е качен от Методи Савов и Иван Вълчев, а ден по-къно – от Николай Петков и Кирил Досков.
Точно преди 40 години цяла България следеше изкачването на върха от алпинистите ни. Темата се коментираше навсякъде - вкъщи, в трамвая, на улицата, в училища и заводи. Всеки искаше да научи спасен ли е Проданов. Кой още е качил върха...
След успеха на българите, 40 години по-късно, въпреки напредъка на технологиите, никой повече не успя да покори Еверест по този маршрут. 22 експедиции опитаха да качат върха по Западния гребен, но не можаха.
Затова едва ли е случайно, че първата българска експедиция за покоряването на планинския първенец в света е определена за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на БНТ.
Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 г., когато националният отбор по футбол на България стана четвърти на световното първенство, и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на световното първенство в Рим на 30 август 1987 г. - рекорд, ненадминат и до днес.
През 1984-а за Непал заминават 24 души, сред които 19 алпинисти и петима души персонал. Христо Проданов пръв стъпва на 8848 м, но загива по обратния път, а след това през годините си отиват още осем души от експедицията - ръководителят на експедицията Аврам Аврамов, лекарят д-р Стайко Кулаксъзов, радистът Стефан Калоянов, режисьорът и оператор Милан Огнянов (забравил камерата си по време на посещението при Индира Ганди), Людмил Янков, Димитър Бърдарев, Стамен Станимиров и Диньо Томов. Последният умира при автомобилна катастрофа заедно с друг алпинист – Димитър Райков, на път за погребението на д-р Кулаксъзов през 2002 г. Самият Стайко също е убит на място в автомобила си. Докато се разминава с автобус, изхвърча колело и част от ламарина, които го удрят.
Всъщност за експедицията са харесани 100 човека, като Петко Тотев, един от най-младите участници, а сега председател на федерацията по алпинизъм, уверява:
„Имахме подготвени хора за два състава да атакуват върха.“.
След като през октомври 1982 г. е издаден указ на Държавния съвет на НРБ за провеждане на експедицията, започва жестока подготовка.
Освен лагери в българските планини се провеждат зимен в Кавказ през 1983 г. и летен в Памир. В Космическия институт в Москва под ръководството на генерал академик Олег Газенко се правят тренировки и изследвания на алпинистите ни. Водещи български предприятия подготвят екипировката.
“На снимките се вижда, че ризите ни бяха вълнени, а якетата от шушляк, нищо общо с това, което се произвежда сега. Въпреки това направиха всичко за нас - Ловно-рибарският съюз осигури вълчи кожи, с които бяха подплатени обувките ни. Внесоха австралийска вълна за топли долни дрехи, които бяха изработени тук. Аз и до днес пазя такъв комплект. В Симеоновград ни ушиха пухени облекла. Профсъюзите финансираха изцяло експедицията по случай годишнината им“, разказа Тотев.
Багажът бил 12 тона и бил носен от 280 шерпи. По думите на Методи Савов самата експедиция е минала доста разнопосочно и тревожно. В нея е имало 3 спасителни акции. Маршрутът по Западния склон е избран така, защото класическият южен е бил зает от индийска военна експедиция. Според Николай Петков изпратените да договорят изкачването не са си давали сметка колко опасен е Западният гребен, а просто са държали да изпълнят партийните повели.
Според колегите му на 20 април Проданов взема еднолично решение да се изкачи до върха без кислород, без завършена аклиматизация и при непостоянно време.
"Това много ни изненада, защото маршрутът освен дълъг е и изключително труден", увери Савов.
"След смъртта на Христо решението за продължаване на експедицията беше трудно, но всички подкрепихме Аврам Аврамов и се обединихме около него", разказа Тотев, посочвайки, че е имало много високи очаквания към Проданов и това може би също е повлияло за фаталния му изход.
Приятелят на Христо - Людмил Янков, изумява света, като преодолява за рекордно време денивелация от 1330 м по Жестокия път, за да се добере до Проданов.
Достига около 8500 м, но не открива нищо друго освен раницата и стъпките му в снега. Температурата била минус 40 градуса, което довело до замръзването на четири от пръстите му, чиито фаланги са отрязани.
Въпреки трагедията според Тотев "Еверест 84" е трамплин за нашия алпинизъм да се развива и да се обърне към стойностните изкачвания, а подвигът на алпинистите ни от 1984 ще живее вечно.
Екип на "Телеграф"
