Намираме Цветан Цочев на Балканското първенство по биатлон в Босна и Херцеговина. Там треньорът води бъдещите Милена, Лора и Владо. Над 40 години от живота си Цветан е отдал на развитието на биатлона в Троян, откъдето в последните години излязоха новите световни звезди в този спорт. След честитките за медала, първият въпрос разбираемо е за Лора и по-точно какво си спомня наставникът от първия неин досег с биатлона. Ето какво разказа Цветан Цочев в интервю за Тодор Шабански:
- Какво си спомняте от първата ви среща с Лора?
- Спомням си я като ден-днешен. Беше на 11 години, когато се появи на комплекса, първите й думи бяха, че много иска да стреля, че това е нейният спорт и че иска да стане шампионка. Нейна приятелка и бе казала, че има такъв спорт и така се появи при нас в клуба. Беше слабичка, дребничка, тя и сега е някак нежна като статуетка. Тогава я пуснах да тренира и веднага забелязах, че у нея има огромен талант за изграждането й като елитен спортист. Много обичаше да стреля, но усещах, че се наслаждава на работата с оръжието, а тренировките и носеха удоволствие.
- С какво се отличаваше от останалите?
- Беше много амбицирана, но и супер дисциплинирана. Много леко бе да работя като треньор с нея. Бързо свикна с натоварванията и тренировките и си спомням, че още тогава непрекъснато ми казваше, че това е нейният спорт и иска да стане шампионка.
- И тогава ли бе така умела в стрелбата?
- Да, имаше усет как се работи с оръжието, как се подхожда на рубежа, как да подготви оръжието за стрелба. Ден след ден изчиствахме движенията и работата й, тя бе много стриктна в изпълнението на указанията. Но нека отбележа, че Лора много харесваше и бягането, кросовете също и носеха удоволствие. У нея имаше един вътрешен стремеж ден след ден а се самоусъвършенства…
- Има ли заслуга някакъв ген от родителите й за тези качества?
- Едва ли. Родителите и не са били активни спортисти, но винаги са я насърчавали да се занимава с биатлон. Баща й в момента се отдал на производство на бонбони и сладки от горски плодове и билки. Лора има по-малък брат, който също бе при нас в биатлона, но напоследък се източи на ръст и премина в баскетбола.
- И като дете ли Лора бе така лъчезарна, приветлива, усмихната?
- Да, беше много слънчево дете. Винаги засмяна, много рядко ще я видиш в лошо настроение. Приемаше позитивно нещата и все гледаше напред и нагоре.
- Как бихте я обрисували като характер?
- Като уравновесена, спокойна, целенасочена. Никога не се паникьосва, не изпада в депресии и „черни дупки“. С много точна преценка и самооценка, възприема нещата и възможностите си каквито са, гледа реално на света и на себе си. Това е много важно за един състезател.
- Какво е обяснението ви за уникалната й стрелба – за тези невероятни 20 от 20 в индивидуалната дисциплина?
- Тук ще кажа, че според мен тя е феномен със стрелковите си умения. Това е някак заложено у нея. Да, тренировките са важни, но талантът също играе огромна роля. През годините Лора надгради много по отношение на точността и работата с оръжието, като непрекъснато подобряваше резултатите. Особено силен бе прогресът в последните 2 години, когато средният й процент точни изстрели се повиши до над 90. Това е уникално постижение за спорт, в който изпълняваш стрелбата веднага след огромно физическо натоварване и със силно учестен пулс. Единици са състезателите в световен мащаб, които могат да се похвалят с подобни показатели, които освен с талант, се постигат с много упорит и тежък труд, със страшно много тренировки.
- Как си обяснявате, че без подиум до този момент на голям старт при жените, Лора избухна сега на Олимпиадата с медал?
- Тя си мечтаеше да направи нещо и всички край нея чакахме това да се случи на следващата Олимпиада. Ето, че Лора изпревари времето и само на 22 години, без да е влизала дори в Топ 10 в индивидуален старт при жените, сега шокира света с медала си. Но това не бе случайно, тя от малка загатна, че притежава всички качества да бъде спортист от много висока от световна класа. Отчитам и това, че може би Милена Тодорова я изтегли, амбицира я, показа й с прогреса си през последната година, че е възможно българският биатлон да се върне сред елита.
Цялото интервю – в днешния брой на „Мач Телеграф“
