Д окато светът скърби за алпинист №1 на нашето време Нирмал Пурджа, който бе пометен от лавина под Броуд Пик, в сянка остана семейството му. Малцина знаят, че 43-годишният непалец е женен за сънародничката си Сучи от 2006 г. Сватбата се състои, след като Нирмал се присъединява към гурките в британската армия. Според некролога на Пурджа, публикуван в „Таймс“, 37-годишната Сучи е дъщеря на негов колега и завършва за помощник-зъболекар във Великобритания. Именно там - в Ийстли, до Саутхемптън, семейството избра да живее, а през 2022 г. посрещна единствената си дъщеря Химани. Въпреки че бе до мъжа си по време на всичките му велики постижения, а освен това работеше в компаниите, свързани с благотворителните му и бизнес начинания, Сучи се криеше зад кулисите. Публиката я опозна чрез документалния филм „14 върха: Нищо не е невъзможно“ (2021), който разказва за жертвите, направени от нея по пътя на Нирмал към рекордите.
Другата най-важна жена в живота на Пурджа – майка му Пурна, почина през 2020 г. Тя си отиде малко след като той изкачи всичките осемхилядници само за 6 месеца, а на прощаване с нея синът й я нарече свое вдъхновение и сила. Нирмал е едно от петте й деца, като се ражда на 25 юли 1983 г. в село Дана, намиращо се на 1600 м надморска височина, в близост до връх Дхаулагири (8172 м). Момчето свиква да се оправя само в сурови условия, защото прави дълги преходи, за да отиде на училище или в най-близката болница. Неговият характер се калява още повече при гурките, където 16-годишен постъпва по примера на баща си Нанда и братята си Ганга и Камал. По-късно Нирмал става първият непалец, избран за специалните части на Кралския военноморски флот. Мотото им “По-добре да умреш, отколкото да си страхливец” се превръща в негов основен принцип, а завинаги със златни букви в алпинизма ще останат думите на Пурджа: „За мен „невъзможно” е просто дума и аз се чувствам жив само когато преодолявам трудности“.
По високата планина той се увлича едва през 2012 г., когато е включен в група, която трябва да отиде до базовия лагер на Еверест. Нимс, както го наричат на Острова, обаче получава порив да стигне до върха.
Договаря се с водача да му предаде основите на алпинизма и само след няколко дни двамата са на съседния Лобуче (6119 м). Обикновено за подготовката на подобен щурм са нужни два месеца, но на Пурджа трекингът, изкачването и обратният път до Катманду отнемат само 14 дни. „Десетте години във флота ме научиха бързо да взимам решения, да уважавам хората и да организирам различни процеси. Това, което никой не може да предвиди в планината, е времето. Винаги ще има някого, който ще се справя по-добре от мен. Съревновавам се единствено със себе си. Позитивното мислене е залог за успех в живота като цяло и за най-нереалния проект в частност - обяснява Пурджа и добавя: - Предците ми не са били катерачи, нямал съм тази преднина. През 2014 г. изкачих Дхаулагири за първи път. Тогава не знаех, че тази планина ще стане мой учител, мое предизвикателство и в много отношения моя майка. Тя никога не ми е давала лесен път.“
Същата година той изцяло сменя професията, създавайки свой отряд от алпинисти гурки и става водач на екстремни експедиции. През май 2016-а за първи път стъпва на Еверест, след като го атакува от южната непалска страна. Следват още 7 изкачвания над 8000 м. За изключителен принос към височинния алпинизъм той получава Ордена на Британската империя, а междувременно му хрумва идеята да стъпи на 14-те осемхилядника за 7 месеца, или т. нар. 14/7 Възможен проект.
Най-ценният спомен на Нимс от това приключение е свързан със спасяването на човешки живот – на колегата му от Малайзия Вуй Кин Чин. „На Анапурна празнувахме успеха до 3 и половина. В 6 сутринта пристигна хеликоптер и ни казаха, че от 36 часа под върха бедства алпинист. Нямаше как да не му се притека на помощ, защото спасителите не могат да се издигнат над 7500 м. С отбора решихме да тръгнем нагоре и всичко завърши щастливо. В рамките на проекта участвах в 4 спасителни операции, а още много пъти съм отстъпвал кислородната си бутилка на закъсали колеги”, споделя Нимс, на когото се наложи да чака 7 часа заради задръстването от хора, тръгнали към Покрива на света.
Въпреки опашката той буквално „прелетя” през Еверест (8848 м), Лхоце (8516 м) и Макалу (8463 м) за 48 часа. Нещо, от което самият Райнхолд Меснер е потресен. Двамата се засичат в базовия лагер на Нанга Парбат. „Говорихме 30 минути и той ми каза: „Нимс, по очите ти познавам, че ти ще осъществиш целта си, защото желанието извира от душата и сърцето ти”.
През есента на 2019 г. Нирмал постига целта си само за 190 дни, а предишният рекорд за най-краткото изкачване на осемхилядниците принадлежеше на корееца Ким Чан-хо – почти 8 г. „Справих се за 6 месеца, а можех да приключа и за 4, но в два от тях се борих за финансиране. Търсех пари дори когато се катерех. Цялото начинание ми струваше $750 000, наложи се да продам къщата и да жертвам пенсията си от армията”, разказа по-късно Пурджа, който през 2021 г. осъществи и първото зимно изкачване на К2 (8611 м), където за първи път използва само собствените си бели дробове.
За да победи зимната планина, групата на Нимс се обедини с други две непалски експедиции. Под върха най-бързите взеха смелото решение да изчакат колегите си въпреки 40-градусовия мраз и бушуващия леден вятър. Десетимата обаче искаха да са заедно в заветния миг, защото човешки крак досега не бе стъпвал на най-северния и смятан за най-опасен осемхилядник, където всеки четвърти алпинист губи живота си.
Този юли Пурджа пак беше в група от десетима на Броуд Пик, който реши да включи в програмата си това лято в името на нов рекорд – да стане първият, направил два пъти Хималайската корона, но този път без допълнителен кислород, както и Седемте континентални първенци по три пъти.
На 21 юли Нимс стъпи на Гашербрум II (8035 м) за трети път в живота си. Това бе неговото 57-о изкачване на осемхилядник (29-ото му без кислород), а за рекорда му оставаха Броуд Пик и Чо Ою.
На тръгване към следващото си предизвикателство той написа в Инстаграм:„Броуд Пик, не искам нищо друго освен безопасно преминаване нагоре и надолу. Не приемам нито една планина за даденост. В момента, в който кракът ми напусне базовия лагер, съм на 100%. Целта ми никога не е била свързана със себе си. Става въпрос за това да ви покажа, че вашите собствени планини – каквито и да са те – могат да бъдат изкачени“. Снежната стихия обаче помете екипа му на 6600 м височина, а тялото на Нимс бе открито 800 м по-надолу.
Пурджа всъщност винаги носеше със себе си 14-те първенци на планетата, защото ги беше татуирал на гърба си. Освен това американска компания чрез технологията Everence вкара в кожата му и ДНК-то на неговите близки. „Така взимам и моето семейство в своето пътешествие и те са с мен на места, които никога няма да видят. Но пък аз усещам връзката си с тях и всъщност те винаги са с мен”.
Бивша на Гришо се прости с него и Нима Шерпа
В последните години Нирмал водеше десетки ентусиасти по 8-хилядниците. Българката Силвия Аздреева стигна с него до Еверест и К2, а бившата приятелка на Григор Димитров – Виктория Боня, тръгна с Пурджа за Манаслу, но се отказа под върха заради лошо време и лавина, при която загинаха няколко алпинисти.
Впоследствие рускинята, която излизаше с Гришо през 2019 г., все пак стъпи и Манаслу (8163 м), и на Еверест. До Покрива на света тя се изкачи с помощта на Нима Шерпа, също намерил смъртта си под Броуд Пик на 30 юли.
Ето какво написа Боня, която е моделка, инфуленсър и предприемач: „Моят приятел, моят планински водач, моят ментор, бе затрупан от лавина в Пакистан. Нимс е човек, който се ражда веднъж на сто години, или може би веднъж на двеста, или може би дори по-рядко. Човек, който не се страхуваше да разширява границите на космоса, който откри и напълно промени света на алпинизма. Той отвори граници, недостъпни за мнозина, които благодарение на силата му вярваха, включително и аз. И благодарение на Нимс успях да се докосна до може би най-божественото нещо, което може да съществува на този свят: изкачването на осемхилядник. Нимс щеше да ме води до К2 догодина. И трябваше да отидем сами, тъй като не можах да отида тази година поради травма на крака. За втори път К2 се изплъзна изпод краката и ръцете ми. В планините има много мистика. Това не са просто планини, те са цяло поле, където живеят боговете. И днес тези богове взеха 10 катерачи, включително двама от моите приятели. Определено ще се видим в бъдещи животи“.
