Х ималаите отнеха живота на най-успешния гръцки алпинист Антонис Сикарис.
Той е издъхнал от психическо и физическо изтощение, както и заради недостиг на кислород на слизане от седмия по височина връх - Дхаулагири (8167 м), съобщиха неговите близки.
Трагедията се разиграла около 4 сутринта в понеделник, когато Сикарис се спускал със своя водач Дауа Шерпа, но останал завинаги на 7400 м. Шефът на агенция „Севън Съмитс“ организирал свалянето на тялото на 59-годишния Антонис, който бе единственият грък, стъпил на 5 осемхилядника – Еверест, Канчендзьонга, Манаслу, Лхотце и Анапурна. Загиналият бе щастливо женен за Калиопи, от която има син и дъщеря, а голямата му гордост бе неговата внучка Ирис.
Миналия февруари Сикарис, който въртеше успешен бизнес с 60 млн. евро годишен оборот, участва в зимната експедиция на К2 (8611 м), в която си отиде Атанас Скатов. Тогава българинът и Антонис направиха неуспешна атака на върха. Те слизали заедно от лагер 3, като Сикарис през цялото време виждал как Наско се спуска без пикели, но изведнъж го изгубил от поглед.
Шерпът на Скатов му съобщил: „Загубихме го, падна“. Впоследствие Антонис обвини организаторите в липсата на достатъчно палатки за нощуване, заради които самият той бе приет в болница в Скарду с измръзване. Другите причини за гибелта на Наско били старите осигурителни въжета и изтощението от температурите минус 40 градуса.
Приятелката на Наско – Шени Бензеш, която го придружи на фаталната експедиция, се сбогува със Сикарис в Инстаграм: “Не мога да повярвам, че още един страхотен човек ни напусна, преследвайки мечтите си, устремени към най-високите върхове на планетата“.
Самият Антонис се включваше редовно в социалната мрежа, след като пристигна в базов лагер на Дхаулагири. Един от постовете му гласеше: “Сега, когато ви пиша тези редове, въпреки че все още не съм напълно добре от диарията, си подготвих нещата и настроих будилника за 3.45 сутринта, защото утре, 5 април, ще се качим за три нощувки до лагер 1 и 2. Макар да съм толкова щастлив, че имам интернет и съм тук, за да правя това, което особено искам толкова много, все още се чувствам много самотен и изолиран. Но работя върху това и вярвам, че скоро ще го преодолея и отново ще бъда психически силен, за да стигна до върха. Когато с Дауа стигнахме между лагер 2 и 3, условията изглеждаха отлични. Времето бе чудесно, ясно, тишината ме изпълни с мир и радост“.
По-късно Сикарис се оплаква от проблеми със съня и ги обяснява така: „Най-вероятно се дължат на стреса, който изпитвам на тази планина, която ме преследва цели 24 години с моите човешки загуби и моите неуспехи“.
Таня Манова
