Кой по-добре от Павлина Филипова може да „влезе в обувките“ на Милена Тодорова, която дълго плака след четвъртото място в спринта на олимпийските игри? Самата Павлина остава едва на две десети от бронза на 15 км индивидуално при дебюта си в биатлона в Нагано '98, когато Екатерина Дафовска стига до златото. Три години след успеха в Нагано на същата дата, 9 февруари, звездата от Берковица става пак 4-та, но в масовия старт на световното в Словения. На игрите в Солт Лейк Сити 2002 постига 4-то място и с щафетата.
Павлина завърши кариерата си с 4 олимпийски участия (първото е в ски бягането в Лилехамер '94) и европейска титла на 15 км през 1996 г. След това роди дъщерите си Адриана и София, които вече са поели щафетата от мама и те носят медалите вкъщи. А тя никога не е била по-горда.
- Павлина, за първи път след вашето поколение биатлонът отново донесе олимпийски медал. Вие лично очаквахте ли го от Лора Христова?
- Ние като фенове на биатлона и бивши спортисти винаги си очакваме влизане в първите 10. За някои може би медалът на Лора е изненада, но тя миналата година в тази дисциплина има 13-о място от световното първенство, и то с една наказателна минута. Тя е абсолютна световна шампионка по летен биатлон и има медал за девойки от световно с щафетата. Цялото им поколение върви много силно. За Милена също знаем, че има медали от световно за девойки, миналата година стана пета на световното за жени и записа първите си подиуми за Световната купа. Аз съм й била треньор в националния девически отбор в продължение на 4 години, където тя показа сериозно израстване. Валентина, която сега не успя да покаже своя потенциал, миналата година стана европейска шампионка за девойки. Целият отбор е добре подготвен и добре финансиран.
- Как виждате нещата при мъжете?
- От мъжкия отбор също очаквахме, но там не се получи. Благой Тодев също е медалист от световно за младежи и европейски шампион в тази възраст, но на олимпийските игри е имал здравословни проблеми, но пък 22-рото му място въобще не е лошо. Щафетата също премина много добре. А представянето на биатлонистките ни мога да определя като прекрасно и да го сравня с нашето в Солт Лейк Сити, когато бяхме фактор и всички се съобразяваха с нас. Така че трябва отново да сме горди.
- Сълзите на Милена вие най-добре ги разбрахте...
- Да, аз даже бях в студиото на БНТ и коментирах. Разплаках се. Преди състезанието й бях пожелала успех, защото знаех, че това е нейната дисциплина. После тя ми отговори, че само аз мога да разбера какви емоции бушуват в нея.
- Всъщност успехът й е огромен, повечето спортисти дори не могат да стигнат до олимпийски игри...
- Ние всички видяхме нейното разочарование, тя не можа да се зарадва на класирането си. Това и аз съм го изпитала, при мен даже още повече беше, защото две десети от секундата ме разделиха от медала. И първите три стрелби бях без грешки и даже не знаех какво се случва... Според мен Милена ще оцени, след като се откаже, че и нейното е много голям успех.
- Мислите ли, че четвъртите места се забравят, а само медалите се помнят?
- Медалите не са толкова важни, те имат най-голяма стойност за самите състезатели. Но в крайна сметка това е просто един метал. За мен е важното във всяко едно състезание да влизат с удоволствие и със същото желание, с което са започнали да тренират този спорт. Защото тръгнем ли с нагласата на всяка цена да печелим медалите, тогава често не се получава.
- В последния ни разговор Лора ми каза, че има късмета да обича това, което прави, и то се влюбила в биатлона от пръв поглед?
- Да, това е ключът към успеха. Аз например исках от 8-и клас да се занимавам с биатлон, дотогава бях ски бегачка и да отида с биатлон в спортното училище на ЦСКА. Майка ми обаче не ми позволи в името на образованието и завърших математическа гимназия. Така до 21 години тренирах ски бягане и много се гордея с 11-ото си място от световното за девойки. Но за съжаление нямах много участия по световни купи и на международни състезания, докато не получих покана от тогавашния спортен директор Венцислав Илиев за националния отбор по биатлон и с радост приех.
- Сега свързана ли сте с биатлона?
- След като станах европейска шампионка, осъществих една моя мечта и открих клуб в моя роден град. И в момента в Берковица има биатлон. Аз нямам възможност да работя там, но помагам с каквото мога като президент на клуба, а има треньорка, която се занимава със състезателите. Докато бях треньор на националния отбор допреди 8 години, много се занимавах с децата в клуба, но взех решение да се откажа от националния заради моите собствени деца. Ако бях останала на поста си, моите деца нямаше да спортуват, защото в София всички знаят, че децата трябва да бъдат карани по тренировки заради големите разстояния и ограниченото време. В по-малките градове децата имат повече време и за спорт, и за почивка, защото не губят време в път.
- Дъщерите ви не са ви наследили в биатлона – с какво се занимават?
- Голямата ми дъщеря Адриана е държавна шампионка до 16 години на 400 метра, а ще бяга и на 400 с препятствия. Тя учи за дизайнер, приключва училище в 14,30, а от 15 до 18 часа тренира, чак в 19,30 се прибира. Колкото до 14-годишната София, аз я записах на джудо, преди това тя тренираше футбол и беше много добра, а също лека атлетика.
- А всъщност джудистът у вас е съпругът ви Стилиян Мавров?
- Да, той е бивш състезател по джудо и самбо, европейски шампион за младежи по самбо. Занимава се доста със София, когато има възможност, ходи с нея по състезания и помага в клуба й ЦСКА. Тя е много спокойна, когато той е с нея и той я познава доста добре като състезател. Иначе е каскадьор, участва в много наши и известни чужди продукции.
- Сигурно е много доволен, че София върви, и то много успешно по неговите стъпки?
- Когато й беше първото състезание по джудо, имаше турнир по футбол. Аз й казах да си избере къде да отиде и тя реши да пробва на републиканското по джудо, за да види какво е. И стана първа. Така се запали. Баща й е доста доволен. Джудото е доста комплексен спорт, защото трябва да имаш бързина, ловкост, сила, да можеш да използваш силата противник, за да хвърлиш състезателя. Да си подготвен много добре психически и тактически. Има състезания, на които съперникът е доста по-силен от теб, но с тактика можеш да се справиш.
- Тя май още е доста срамежлива и не обича да говори за себе си, въпреки че спечели турнира за европейската купа в Рим при 18-годишните?
- Да, там само от нея и от един италиански шампион са поискали интервюта и тя е отказала. Нейният живот са тренировките, учи в спортното училище на ЦСКА.
- Самата вие в последните години работите като учител по физическо възпитание в Националната финансово-стопанска гимназия?
- Децата усещат, когато един учител иска да ги научи на нещо и започват да проявяват интерес. Имам деца, които даже се записват да спортуват и да печелят медали. Имам такъв случай с момиче от 8-и клас, избрано от нормативите, което заведох на ученическо състезание по лека атлетика и тази година тя взе два медала от държавното. Иначе се изненадах, че много от учениците ми дори не са чували за най-добрите ни спортисти.
- Не преподава ли във вашата гимназия и майката на тенис национала Александър Василев – Стефка?
- Да, колежки сме с нея. Вълнуваме се както за успехите на Сашко, така и на Софи и Ади. Като цяло, за да заобичат спорта децата, трябва да дойде от семейството. Особено в големия град, ако родителите не подкрепят децата, няма как да се случи. Затова аз се старая моите дъщери да имат спортна култура и да обичат движението, защото здравето e най-важното. Ако не сме здрави, нищо не можем да постигнем. Освен това на децата ми им харесва това, което правят, а ако не спортуват, повече ще стоят на телефоните. На тийнейджърите трябва да им е уплътнено максимално времето. А и трудностите каляват.
- Вие го знаете най-добре. С какво чувство се връщате към вашата кариера?
- Ако мога да се върна назад, съжалявам, че в Нагано нямах тази информация за секундите. Но може би така е била писано – това ми беше едва трети старт в тази дисциплина в живота. А аз имах шанса и късмета да участвам, защото ако Ива Шкодрева не беше забременяла, мен нямаше да ме пуснат в индивидуалното на 15 км и щях да бягам само в спринта. Химна все пак успях да го чуя като европейска шампионка. В Нове Место съм имала привилегията цялата последна обиколка публиката само мен да ме аплодира, когато от 38-а позиция на спринта станах трета с изключителен вятър. За пропуснатите шансове мога да кажа едно - моите златни са моите деца.
Таня Манова
