Седем поредни победи, невероятен обрат на финала и първа титла от веригата на Женската тенис асоциация (WTA). Това е равносметката на 19-годишната Росица Денчева, която до миналия сезон още играеше при девойките и стигна до №11 в света, а сега вече е №201 при жените и втора ракета на България. В решителния мач в Анталия плевенчанката удържа 7:5, 6:4 над световната №161 рускиня Алевтина Ибрагимова и донесе първи български успех в надпревара от такъв ранг след този на Виктория Томова в Чикаго през 2023 г.
Ето какво разказа специално за „Телеграф“ Денчева за емоциите от последните 10 дни.
- Роси, очаквахте ли този пробив да ви се случи точно сега?
- Не, беше си изненада, нито аз, нито майка ми, нито треньорът ми Евлоги Вълчанов го очаквахме. Не мисля, че имаше и въобще някой, който очаква това нещо. Просто решихме да отидем, за да видим какво представлява турнир от WTA. С мама, която ме придружаваше, се надявахме да мина поне квалификациите. Но нищо повече...
- Оттук следяхме серията ви, която при 0:3 в третия сет срещу испанката Ирене Бурийо на полуфинала изглеждаше приключила.
- Да, не беше лесно да се върна в мача, но спечелих в три сета. Така беше и срещу първата поставена преди това (7:6, 5:7, 6:4 над Франческа Джоунс – б.р.). Все тежки мачове, над 2 часа, а беше голяма жега и влажно. Имаше един такъв постоянен задух, от който всички се потяхме и ракетите се плъзгаха в ръцете ни. Беше определено предизвикателство да играеш при такива условия, аз не съм свикнала. Ала си повтарях, че каквото е за мен, такова и за другите. Това ме крепеше.
- Много ли се уморихте?
- Определено. Не бях играла толкова много и тежки мачове един след друг. Впоследствие ми се появиха леки разтежения. И затова сега ще си дам 3-4 дни почивка в родния ми Плевен, за да се повъзстановя и да не станат по-тежки контузии. Затова и отказах турнира в Пазарджик, но другата седмица планирам да играя в Пловдив, Бургас и Стара Загора. Много е добре за нас, българките, че организираха толкова турнири тук, и то от добра категория. За първи път се случва, за което сме благодарни. Не мислиш за пътувания, разходи, полети, а и играеш пред родна публика.
- Споменахте финансирането на кариерата ви. Сама ли се справяте сега, след като 4 години получавахте стипендия от Международната федерация (ITF) в размер на общо $100 000?
- С тази сума успявах да си покривам турнирите през годината, така че със сигурност беше от голяма полза. Но това е само за юношеския тенис, оттук нататък трябва на себе си да разчитам. Трудно е, но какво да се прави?
- С последната ви победа минавате на друго ниво – мислили ли сте да потърсите услугите на някоя от големите тенис академии?
- Първо имам да кажа доста голямо благодаря на треньора ми, когото познавам още от детството си в Плевен. Сега той дава часове и в Благоевград, и в Кюстендил, а заради мен идва до София. Много си пасваме, но засега не мога да си позволя да пътувам навсякъде с него. Колкото до академиите, бих отишла за седмица-две да пробвам и да видя какъв е процесът на тренировки. За целта обаче трябва да намеря пролука между турнирите и университета, а освен това тези академии се плащат.
- Записахте треньорски профил в НСА, обмисляхте ли други варианти?
- Получих доста предложения и от колежи в Америка, но прецених, че там не е за мен. Твърде е далече и не мисля, че бих се чувствувала добре там. Като цяло изпитах облекчение, че приключих с училище, защото трудно го съчетавах с тениса. Постоянно учех по турнирите, преговарях, носех учебници, а като се върнех, ме чакаха тестове и изпитвания. Много се трогнах, че от 119-о училище преподавателите ми дадоха наградата за Ученик на годината. Не я очаквах и бях приятно изненадана. Само съжалявам, че не успях да отида на бала, защото ти се случва един път и си остава спомен за цял живот. Но тенисът ми е на първо място.
- От началото на 2026-а прогресирахте с цели 317 места в ранглистата, така че всички жертви са си заслужавали.
- Изобщо не съм очаквала този огромен скок. Миналата година беше тежка, доста ми се бяха сринали позициите и нямах добри представения по турнирите. Така че просто исках да се върна до мястото, където съм била. И вече всичко по-нагоре ще бъде добре дошло. Даже бях си поставила малка цел да вляза в топ 400 и много, много се радвам, че успях да стигна толкова напред.
- Какво още можете да подобрите в играта си?
- Може би едно от главните неща, които търпи подобрение, е сервисът. Но и цялостната игра мога да си я развия до още по-високи нива. Доволна съм, че в последните турнири доста добре успявах да отстоявам психически на моментите в мача, когато са по-стресови ситуации.
- Какво си помислихте, когато вдигнахте купата в Анталия?
- Не знаех дали изобщо е реално, а мама също не можеше да повярва. И се разплака от щастие. Незабравим момент и за двете ни. Много се радвам, че успях да го споделя с нея. Първият ми WTA турнир и първата ми титла, а тя успя да бъде там с мен и да преживеем заедно емоциите.
- На нея ли бихте посветили титлата?
- Да, тя е човекът, който най-много ми помага. И винаги е била до мен през добро и лошо. Била съм 4-годишна, когато мама ме е разхождала в парка Кайлъка. Там съм видяла как децата тренират и съм казала, че няма да тръгна, докато не ме запише. Тя нямала избор и не бих могла изобщо да ѝ се отблагодаря за цялата подкрепа, която ми е давала през всичките години досега. Дори ми беше неудобно, че нямах добри резултати миналата година.Затова чувствам тази победа и като израз на благодарност към моята майка. Сбъднах нещо, за което заедно сме мечтали и сме се борили.
- Аз съм сигурна, че майка ви Мария винаги се гордее с вас. За една майка е достатъчно детето ѝ да е здраво и щастливо.
- Да, знам, че е така, а и всеки преживява такива моментни спадове. Не можеш постоянно да се задържи в топ форма. За да има баланс, се опитвам да намирам време и за приятели, и да гледам филми. Така се разтоварвам. Сега ще намеря време и да отпразнувам успеха от Анталия.
- А после?
- На този етап, освен българските турнири, не съм планирала нищо. Ако успея да се класирам за квалификациите на Откритото на Австралия, ще направя там дебюта си при жените за Големия шлем и ще се постарая да направя колкото се може по-добър резултат.
- Чувствате ли се готова за Голям шлем при жените?
- Мисля, че да. Освен това ми харесва да играя в Австралия, макар че при девойките там съм стигала най-много до III кръг.
- А на „Ролан Гарос“ миналия сезон играхте полуфинал... Клеят ли ви е любимата настилка?
- Ами да, защото все пак на червено тренирам и ходя на най-много турнири.
- Апетитът идва с яденето – за какво мечтаете сега?
- Един ден да пробия и в топ 100. Ще продължавам да работя усилено и се надявам някой ден да се случи.
