К ато преподавател във висше учебно заведение освен пряката учебно-преподавателска работа трябваше да се занимавам и с научноизследователска дейност. За целта си избрах темата „История и развитие на българския алпинизъм.” Прелистих много страници на вестници и списания в търсене на нещо, което ще ми свърши работа. Така попаднах на едно интересно заглавие „Коледари на Черни връх”. Прочетох го с интерес, но го отминах, тъй като тогава от планината ме интересуваха само скали и високи върхове. След много време, когато вече бях навлязъл по-сериозно във въпросите на историята на планинарството, срещнах друго заглавие в списание „Турист”, кн. 2, 1965 г. „Първо зимно изкачване на Черни връх”. Прочетох и него. След двата прочита интересът ми нарасна. Между тях имаше нещо много общо, защото ставаше въпрос за първи зимни прояви, което влизаше и в практиката на алпинизма.
Различно
Имаше обаче и нещо много различно, тъй като и двете, особено второто, бяха категорични, че тяхното изкачване е първо. Не бях си записал, както изисква историческото търсене, източника на първото. Търсих го много и най-после събрах двата материала. И двата говореха за отдавна отминали времена и засягаха въпрос, който играе много важна роля в развитието на планинарството в България. Още в заглавието си вторият материал от 1905 г. категорично претендираше за първо зимно изкачване не само на Черни връх, но и по българските планини. Тъй като вече бях прегледал много източници по този въпрос, категорично застанах зад „Коледари на Черни връх”, който е с 3 години по-рано и е публикуван на страниците на сп. „Български турист”, кн. 3, 1902 г., от автора М.Г.Ш. Внимателно препрочетох материала още няколко пъти, защото това беше един разказ, който по правилата на историческото дирене може да послужи като официален документ. Ето и някои съществени подробности.
Първоначално авторът прави кратък преглед на развитието на туризма у нас. В своя разказ той отчита значителен ръст на излетите не само по ниските части на планините, но и все по-честото възкачване и на известните планински върхове – Мусала, Черни връхъ, Мургашъ, Мара-Гидикъ, Чумерна и Елени връхъ. Та на Черни връхъ дори са се изкачвали по 100, 150, 200 и повече туристи. А преди месецъ на връхъ Люлинъ (1255 м) са се изкачили няколко души, безъ дори да гледатъ на снежните мъчнотии”.
По същество
След което авторът преминава по същество, което си позволявам да предам дословно, както го е преживял.
„Преди два месеца, на 28 декември в 3 и 1/4 часа следъ пладне 17 души добре огънати коледари туристи потеглиха отъ софийската градина „Преславна” за Драгалевския манастиръ. Целта ни бе да пренощуваме тамъ и на другия денъ да възлезнемъ на темето на Витоша. В 5 и 1/2 часа дружината изтропа на манастирската врата, дето биде посрещната въ голяма гола стая. Нагостиха ни съ кисело зеле и коледни порезаници и ни настаниха за нощувка връзъ рогозки и главници (възглавници). Рано сутринта всинца бяхме будни и в 6 и 1/4 ч. Тръгнахме съ запалена факля къмъ „Решетката”, втория показалецъ. Няколко млади туристи бърже изкочиха предъ главатаря С. Радучевъ (Стефан) и безъ да се забележи въ дебело заснеженото пространство, поведоха цялата дружина къмъ дясно по една горска пътека. Грешката не закъсня да се обади, та съ потъ на чело трябваше да разбиваме пъртина, за да излеземъ на правия, белезания пътъ. Въ 8 ч., хубавичко уморени, стигнахме на билото „Надъ усоя”, 7-и показалецъ.”
Нагоре
Нагоре по билото нещата се усложняват повече, тъй като на места снежната покривка е навяла докъм коленете и те затъват в пресния сняг. Там ,където е открито, сняг няма, но температурата пада до минус 3 градуса, което ги принуждава да надянат гуглите (качулките). С мъка към 10 часа достигат местността Софра бунар, под Резньовите. Тук намират малко закътано място, където според автора „солидно подкрепихме сили съ добъръ обядъ”.
Нагоре снежната покривка достига до 70-80 см и те затъват до коленете. Вече започват да чувстват умората и се налага на всеки 20-30 крачки да почиват. Голяма част от групата започва да изостава по на 100, 200 и повече метра. Пред тях е само белият сняг, по който не се забелязват никакви белези за ориентация. До самия Черни връх, който тогава е бял снежен старец, пътят им е все така уморителен. На всеки 10-20 крачки все някой се подхлъзва и пада. Тук вятърът става все по-свиреп, а студът все по-жесток.
„Най-сетне се видяхме на върха. Минутна гордостъ и тържество обладаха душите ни. Въ 12 и 1/4 часа на 29 декември 1902 г. коледарите се струпахме на Черни връхъ, казахме му своите коледни благословии, пошибахме му скутовете за честита нова година и се прибрахме задъ една поснежена скала, за да си получимъ от стареца коледарския кравай. Температурата бързо спадна. Въ мигъ страховито почнаха да се спущатъ откъмъ задните котловини на Витоша черни и гъсти мъгли и докле да огледаме околностите и потропнем с крака за сгрявка бяхме обсадени отъ влажния мракъ. Скоро търтихме на бягъ. Такъвъ изпроводякъ вместо очаквания коледенъ кравай щото коледарите наистина не мислеха да намерятъ.”
Вятър
Надолу бързат, защото вятърът затрупва пътеката, по която те поемат в обратния път. Подгонени от застигналата ги снежна хала, те трудно устояват на честите й пристъпи. За щастие халата минава покрай тях, като ги пообръсва само с опашката си. От 13-и показалец пътят им минава по посока към връх Камен дял или по-точно казано „Кикет”, който ги води над село Бояна. По криви горски пътеки, де по сняг, де по мочури или поледици в 5,30 ч. вече са в Бояна и могат да си отдъхнат.
„Коледуването на Черни връхъ чакъ тогава ни стана приятно и мило. Всички ние се радвахме, че можахме безъ някоя злополука да извършимъ единъ толкова опасенъ излетъ. Като казвамъ всички, изпущамъ, че единъ се бе върналъ назадъ още кога възлизахме на Резньовете. Коледарите в излета бяха: трима членове на софийското туристическо дружество (С. Радучевъ, М. Поповъ и М. Шумналиевъ) и 14 души любители, повечето ученици от VI и VII класъ на гимназията. Чудно ще се види на европейските туристи, че нашите коледари на Черни връхъ имаха на нозете си повечето обикновени градски обуща, а единъ беше съ галоши” (б.а. - меки гумени обувки без дори каишки за превързване към краката). Ч.Г.Ш (соф. клон)
Послеслов: В поместения материал преди години, въпреки заглавието на Иван Байданов „Първо зимно изкачване на Черни връх”, не си позволих да спомена, дори да намекна за първо зимно изкачване на този толкова емблематичен за българския туризъм връх - Черни връх. Все още считах, че възможностите да съм открил кога, от кого и при какви условия е станало действително първото зимно изкачване на витошкия първенец са големи. Сега, когато разполагам с абсолютния автентичен разказ на почти анонимния за мен М.Г.Ш., мога да заявя, че описаното по-горе действително е първото. А като прибавим към това изкачването на 6 декември същата година и на люлинския първенец, считам, че през 1902 г., а не през 1905 г. се полага и началото на зимния туризъм у нас. Или тогава, когато за алпинизъм у нас много малко се знаеше и говореше.
Доц. Сандю Бешев
