Я н Улрих продължава да разкрива подробности за тежките години, които прекарва след като напусна колоезденето. В документалния филм „Ян Улрих – Ловецът“ германският колоездач разказва откровено за личната си драма след като се разкри, че се е допингирал, внезапното прекратяване на кариерата му като колоездач.
Спортният кумир на Германия, който намери убежище в алкохола и наркотиците, за да се опита да избяга от реалността.
„Не пих девет месеца, но един ден изпих чаша и след известно време загубих контрол. Преминах от вино към уиски. Първо по една чаша на ден, после по две, всяка седмица повече.
Бях спортист на високо ниво и можех да докарам тялото си до крайности. Това ми позволи да спечеля Тура (Тур дьо Франс), но и да тръгна в другата посока. Можех да пия повече уиски и да смъркам все повече кокаин. Много хора биха се довършили, но моето тяло устоя.”
В този период Ян Улрих сам си измислял екстремни предизвикателства, с които подлагал здравето му на смъртен риск.
“Веднъж исках да поставя световен рекорд: изпуших повече от седемстотин цигари за един ден. Загадка е как издържах!"
През 2018 г. Улрих беше на ръба на смъртта заради зависимостите си.
„През 2018 г. бях наистина депресиран. Като колоездач страдах, но след кариерата ми това страдание беше в грешната посока. През 2018 г. Стигнах дъното, с всичко, което човек може да издържи физически и психически. Следващата стъпка щеше да бъде смъртта.”
Ян Улрих, считан за най-сериозния съперник на друг „паднал ангел“ в колоезденето – американеца Ланс Армстронг, също зачеркнат заради допинг, си спомня и този момент, когато отиде от рая в ада. Това стана при т. Нар. „Операция Пуерто“ срещу допинга в спорта.
„През 2006 г. паднах от пиедестала на фаворит за спечелване на Тура, от чистокръвен кон преминах към селскостопански кон. Това е трудно и все още ме боли. Всичко заради моите грешки и слабости. Бях на върха, паднах в ада и сега се боря да бъда по средата“, казва Улрих.
