Ф ормата й е възпламеняваща, твърдят от Международната федерация по тенис (ITF) за Елизара Янева, която утре празнува 19-ия си рожден ден. И няма как да са по-точни – от началото на сезона поредният голям талант от пловдивската школа има най-много победи в турнирите на ITF (14 последователни), а само за 3 месеца отбеляза скок от цели 210 места в ранглистата при жените. Бившата №10 в света при девойките записа рекордното си класиране от 228-о място на 16 февруари, след като проби до три поредни финала – на турнира в Манчестър с награден фонд $50 000, в Порто ($75 000) и после отново на W50 в португалския град.
Походът на Янева в професионалната верига стартира в Манакор миналия февруари, когато тя спечели първите си две титли, а през септември завоюва и най-големия си трофей на сингъл - в Пазарджик ($50 000).
Сезонът й приключи подобаващо с финал в Търнава ($40 000), а Елизара отчита: „Най-сладка ми беше победата в Пазарджик, защото се връщах от контузия и въобще не я очаквах. Освен това обичам да играя тук, а семейство и приятели дойдоха да ме гледат“.
Серия
За шеметния старт на новия сезон Янева казва, че е резултат от дългогодишни усилия. „Просто успешната серия от мачове ми даде увереност, а и бях в добра форма, която, естествено, няма как да поддържам през цялата година. Затова се опитвам се да се възползвам възможно най-дълго от нея“, споделя тенисистката, която през лятото на 2024 г. беше поканена да се готви в академията на Рафаел Надал в Майорка.
С нея основно се занимава Полина Радева, дъщерята на първия треньор на Иван Иванов – Пламен Радев. Договорът й приключва в края на 2025 г. „Там имах тренировки сутрин и следобед, между тях - фитнес. Със сигурност престоят много ми помогна да се развия както в играта, така и като човек. Средата е различна там. Условията за спорт са перфектни, хората са позитивни. Когато отидеш някъде, където не познаваш никого, научаваш много неща за себе си. Освен това всеки ден има някой на твоето ниво, с когото да тренираш, а и по-силни противници – Алина Корнеева, Алекс Еяла, два-три пъти играх и с Иван. В България нямам такъв избор, а и повечето кортове, особено в зимния период, са заети“, обяснява Янева.
Треньор в Пловдив й е Серафим Грозев, а иначе пътува с баща си. „Татко, като изключим миналата година, е бил на 95% от тренировките ми. Всъщност родителите ми водеха брат ми, който е с 6 години по-голям, да тренира на Локомотив СТАД. Той не искаше, а аз обратното. Треньорите ми казаха, че трябва да съм поне на 5, за да започна, и аз нямах търпение да дойде рожденият ми ден. Скоро вече биех брат си и вече много исках да се състезавам“, разказва Елизара, която е кръстена на баба си Елена и дядо си Лъчезар по майчина линия.
Лъчезар бил гребец и участник в маратони. Бащата на тенисистката също е много запален по спорта – обича както да го практикува, така и да гледа всичко по телевизията. „Брат ми е по-арт, рисува, занимава се с визуални ефекти. Имам и по-малка сестра Дарена, която има страшно чувство към топката, много е гъвкава. Играе тенис, но не обича да се състезава. Занимаваше се със спортна гимнастика, а сега ходи на модерни танци. Майка ми Саня се грижи за всички нас. Много съм благодарна на семейството си за това, че ме подкрепя, защото тенисът е много скъп спорт, без спонсори и друга външна помощ, със сигурност не е лесно“.
Инвестиция
В последните 2 г. огромна помощ на Елизара оказва международната федерация, която й отпуска стипендия по Grand Slam Players Developing Program. „Покрих критериите и кандидатствах за финансирането. Без него не знам как щях да се справя, защото преди това играех главно в България. През 2023 и 2024 г. бях част от организираните отбори на ITF, на които ми поемаха всички разходи за юношеските турнири, а разполагахме и с треньори по тенис и физическа подготовка. Така стигнах до Австралия, Южна и Северна Америка. Идвайки от Източна Европа, не съм толкова атрактивна за спонсорите. Но в тениса не всичко опира до средствата – нужни са желание, дисциплина и още много неща“, споделя 170-сантиметровата състезателка, чиято непосредствена цел е да се класира за квалификациите на първия си Голям шлем при жените – „Ролан Гарос“.
Ако това стане, тя най-вероятно ще пропусне бала си в езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив, където е редовна ученичка и завършва с пълно отличие. Предстоят й и матури по английски и български език. „Сложно е, но тази година е по-добре. Девети и десети клас бяха много трудни. Моето училище дава възможности както на мен, така и на други ученици, да практикуват извънкласни дейности. Изключително съм благодарна на ръководството и учителите за това разбиране. Аз разбира се никога не злоупотребявам с него. В рамките на седмица се опитвам да направя всички тестове и изпитвания, които съучениците ми са имали последния месец. Често ме питат как се справям, но аз не играя по цял ден и ако човек иска да направи нещо, винаги ще намери време. Още обаче не ми е останало такова, за да си търся рокля за бала. Всичките ми приятелки вече имат. Честно казано, винаги бих избрала „Ролан Гарос“ пред това да съм абитуриентка. Ако съм си в Пловдив, смятам да отида на бала“, разкрива Елизара, която ще поведе и националния отбор за „Били Джийн Кинг Къп“ през април.
Засега не е решила дали да разширява треньорския си екип: „Гледам първо да завърша училище, защото то доста ме ограничава. Със сигурност като се качва нивото, се изисква подготовката да се промени. Мога да подобря всички части на играта си. Сервисът трябва да ми е по-голямо оръжие, да ми помага да печеля повече бързи точки. Моят стил е агресивен. Искам, когато имам възможност, да влизам повече в корта и да завършвам топката. Мисля, че бекхендът ми е най-добрият удар. В хода на играта се опитвам да съм спокойна и да забравям изминалата точка и да гледам само следващата, а не прекалено напред – за края на гейма, на сета. На този етап се опитвам, но не мога да кажа, че го правя (смее се). Опитвам също да се адаптирам към играта на всяка противничка, като най-добрите са тези, които атакуват и не бъркат“.
Травма
Миналото лято Янева преживява един от най-трудните си моменти, когато получава травма във II кръг при девойките на „Уимбълдън“. „Скъсах тъкани на мускула псоас на крака, но спечелих мача, а в следващия не можех да се движа. В началото го приех тежко, защото повече от месец не тренирах. Но после просто го приех, беше лято, бях в Испания, където в академията правех възстановяване и фитнес“, спомня си Елизара, която на Майорка успяла да създаде много нови приятелства. Държи и на приятелите си в Пловдив, които заради дългите й отсъствия са се отсeли, но пък са истински.
„Освен да излизам с тях, обичам и да чета, но честно казано в последните 2 години почти не успявам. Много си падам по готвенето – гледам клипчета и ги повтарям, защото това хранене в ресторанти ми писва. А и се опитвам да се храня балансирано“, разкрива Янева, чийто пример е Новак Джокович. Защото е „боец и отстоява позициите си на и извън корта, а в същото време показва, че е човек и е забавен. Той е най-голямото ми вдъхновение“.
Самата тя се опитва да гледа с усмивка на трудностите, макар че след неуспешен мач е по-скоро негативна, а знае, че това никак не й помага. Екстремно изпитание са и постоянните пътувания. „Едно такова е изпуснатият полет в Доха на връщане от Австралия, тогава бях на 15. А последната ни подобна ситуация беше в Манчестър, когато трябваше да летим за Полша след загубения финал. Летището се намираше само на 20 минути от хотела и уж имахме много време да стигнем с влак. Оказа се, че сме в грешния, защото сме се качили 3 минути по-рано, а следващата спирка бе след 1 час. Нямаше никакъв шанс да хванем полета, но заради някакъв огромен късмет той закъсня с два часа и с баща ми успяхме. Бяхме под огромен стрес и въпреки че сега го разказвам със смях, тогава не ни беше никак весело“, разказва Янева.
Като повечето професионални тенисисти тя силно обича своя спорт, въпреки че често й идва нанагорно. „Когато загубя, малко ми се променя мнението, но щом продължавам на следващия ден, значи е любов“.
Таня Манова
