Д акелът Буба е най-ценният подарък, който Александър Зверев получи за първата си титла от Големия шлем. 29-годишният олимпийски шампион от Токио 2020 дочака най-големия си успех след 6:1, 4:6, 6:4, 6:7 (5), 6:1 над Флавио Коболи (Ит) в Париж. „Този трофей е много важен, защото ако бях загубил и този финал, самоувереността ми щеше да спадне много – отчете Саша. - Но след като спечелих, чувствам, че мога да го направя отново. Сега, без значение какво ще се случи, винаги ще бъда шампион за Шлема и никой не може да ми го отнеме. Може би това ми дава малко свобода“.
"Само преди четири години лежах в ъгъла на този корт със седем скъсани връзки и две фрактури на костите. Това, което ми помогна днес, беше, че започнах да получавам леки крампи. Те бяха по-скоро от психическото напрежение, отколкото от физическото. Щом ги усетих, се отпуснах. Победих благодарение на крампите", увери Зверев, връщайки се към най-трудния си момент – операцията на десния глезен, който контузи по време на полуфинала на същия този „Ролан Гарос“ срещу Рафаел Надал през 2022 г. Две години по-късно той отмъсти на 14-кратния шампион Рафа, нанасяйки едва четвъртото му поражение в турнира, но в мача за трофея отстъпи в 5 сета на другата испанска звезда – Карлос Алкарас. Това бе третият му загубен финал за Шлема след US Open 2020 и Australian Open 2025, където бе спрян съответно от Доминик Тийм и Яник Синер. Първите си три финала, преди да спечелят трофей, загубиха също Андре Агаси, Горан Иванишевич и Тийм.
Триумфът на Саша дойде в 41-вия му турнир от Големия шлем, като по-дълго за първа титла се бори единствено Иванишевич, който вдигна купата на „Уимбълдън 2001“ от 48-ия си опит. В Париж само Новак Джокович се нуждаеше от повече участия от Зверев, преди да завоюва купата – 12 срещу 11.
Любопитното е, че последният германски шампион в Париж е бил Хенер Хенкел през 1937 г. Зверев е едва третият представител на страната с трофей от Шлема в Откритата ера (след 1968 г.), присъединявайки се към Борис Бекер, взел 6 титли между 1985 и 1996 г., както и Михаел Щих, победител от „Уимбълдън“ през 1991 г.
Бекер, последният германски шампион за Шлема, изгледа на живо финала в Париж. „Ако има един играч на самия връх на ранглистата, който наистина заслужава това след години упорита работа, отчаяние, разочарование - това е той – заяви 58-годишната легенда пред „Евроспорт“. - Той го е заслужил повече от всички. И да постигне всичко това, докато живее с диабет - това едва ли би трябвало да е възможно. Невероятно е. Много се гордея с него. Той беше под голям натиск и, както самият призна, досега се е чувствал като губещ. Ала обърна страницата. Шампион е от Големия шлем, показа на всички на какво е способен. Сега е част от много специален клуб – и това е дяволски добро чувство".
Освен с големите очаквания и с диабета Саша водеше битки и на женския фронт. Той бе съден, че я е душил, от Бренда Патея (33), майка на единствената му дъщеря Майла. Германската моделка роди през март 2021 г., но със Зверев скъсаха още докато беше бременна. Световният №3, срещу когото имаше и обвинения за домашно насилие и от руската тенисистка Олга Шарипова, се разбра с Патея да й изплати неназована сума. Така той остана неосъден и невинен, тъй като финансовото извънсъдебно споразумение не означава, че обвиняемият е признал вината си.
Настоящата връзка на играча – с тв водещата и актриса София Томала (36), почна преди 5 г. и изглежда изключително здрава. Бившата приятелка на вратаря Лорис Кариус разказа пред „Билд“, че е имала работен ангажимент в Кьолн, но е хванала последния възможен влак стрела за Париж. Със себе си тя носи дакелче на 15 седмици, с което да изненада любимия си, но изведнъж се оказва без билет, защото онлайн резервацията й блокира. „Стоях на перона и плачех с кучето си. Кондукторката сигурно ме е разпознала и е знаела защо искам да отида в Париж. Каза ми: „Качвай се, ще оправим билета. Беше толкова мило“.
Вече, пътувайки, Томала следи резултата на мача: „Беше твърде напрегнато, за да го гледам“. Когато пристига, връчва Буба на своя победител. Това е второто им общо куче след Мишка, а на централния корт бяха и другите любимци на семейството – Льовик и Джуниър. „Саша прекара час и половина с Буба, така че много закъсняхме за вечеря“, сподели София.
Партито било в случайно избран и съвсем непретенциозен клуб в Париж, където Зверев и празнуващите били просто част от посетителите. Наред със семейството и екипа, с по-голямата част от който е заедно от 12 г., сред поканените там били тв звездата Оливер Похер (48 г.) и бившият играч от НБА Даниел Тайс (34). „Беше много хубаво, но не твърде диво“, издаде Томала, припомняйки, че още другата седмица гаджето й открива сезона на трева в Хале и ще замине да се готви по-рано. Преди това Саша за кратко ще се отбие в дома си в Монте Карло, а днес или утре родният Хамбург му готви посрещане.
„Върнах се в хотела чак в 6 сутринта, а в 7 ме вдигна будилникът - Кьолн и работата ме зовяха“, разкри красавицата, а относно Саша обобщи: „Такава невероятна тежест е свалена от плещите му. Невероятно горда съм, че е издържал на този натиск. Не ме интересува срещу кого е играл. Той може да се състезава само срещу този, който е там. Сега е пробил и ще спечели още два или три от тези мачове“.
Томала поздрави също родителите на Саша – Александър-старши (66) и Ирина, които са съответно бивш тенисист и треньорка. През 1991 г. те емигрират в Германия с големия си син Михаил (38), който стигна до №25 в света, а сега е част от щаба на брат си. „Радвам се за родителите му, които се трудиха здраво. Всичко, което направиха за него, си заслужаваше“, радва се София, която, за да си общува с бабата Наталия, мениджъра Сергей Бубка-младши и спаринг партньора Михаил Ледовскич, измисли нещо много специално: „В момента уча руски, защото това е единственият език, който се говори у дома. Вече съм доста добра в него. Следващият ми урок е в 8 часа във вторник“.
Самият Зверев призна, че след последната точка не вярвал в победата си. „После видях отбора си и всички те празнуваха. Особено когато видях баща ми да вдига ръце, тогава най-накрая ме осени: добре, спечелих. Тогава, докато бях на земята, всичките ми емоции излязоха на повърхността. Защото този корт е много, много специален за мен. Но е специален не само в положителен смисъл, но и в отрицателен. Лежах тук контузен, без да знам дали някога ще мога да се върна. Загубих финал от Големия шлем тук. Всички тези спомени не са избледнели за мен. Те все още са с мен, но този момент ще надделее над всички тях“.
