Н ай-титулуваният британски колоездач сър Брадли Уигинс се е справил с поредното голямо препятствие в бурния си живот – зависимостта към кокаина. Петкратният олимпийски шампион се изповяда във в. „Обзървър“, където се обяви за късметлия, че още е тук. Пред изданието той разказа как е стигнал от това да бъде коронясан за крал на Лондон през 2012 г. до това да дължи 1 млн. паунда на кредитори.
Преди 13 г. Брадли преживя лятото на живота си, превръщайки се в първия колоездач, спечелил Тур дьо Франс и олимпийско злато в една година. Именно заради това той седна на специален трон в двореца „Хемптън корт“ и вместо мантия носеше колоездачно трико. Все пак беше и първият британец, триумфирал в Тура, както и единственият с олимпийски и световни титли и в пистовото, и в шосейното колоездене. Благодарение на всичко това и на участието си на 4 поредни олимпиади, от които донесе 8 медала, той получи титлата „сър“ през 2013 г. Изглежда Уигинс имаше всичко, но тогава затъна с кокаина.
„Кокаинът беше много и имах наистина голям проблем. Понякога синът ми мислеше, че ще ме открият мъртъв на сутринта. Но аз бях функциониращ наркоман. Хората не биха предположили. В продължение на много години бях постоянно надрусан. Стъпвах по съвсем тънък лед. Но осъзнах, че имам проблем и трябва да спра", сподели 45-годишният Брадли, който прекрати блестящата си кариера през 2016-а.
Уигинс, който има две деца от бившата си съпруга Кат, се бори със сериозни финансови трудности от 2020 г. Проблемите започнаха 2 г. по-рано, когато медиите се докопаха до доклад на комисията по спорт към британския парламент. От него стана ясно, че Брадли е злоупотребявал с медицински средства. Използвал е кортикостероиди не за лечение, а целенасочено в подготовката си. В доклада се казваше още, че Уигинс е употребявал и триамциналон, който се използва за лечение на астма. Той обаче не е лекуван от астма, а е приемал веществото, за да постигне идеалното съотношение на тегло и сила преди Тура през 2012 г.
Наред с развода по джоба на Брадли удари и крахът на отбора Уигинс, който той основава през 2015 г., инвестирайки предимно собствени средства. Всичко това доведе до банкрута, заради който звездата остана без дом. По време на силните си години той не трупал парите в банка, а ги харчел за „китари с история, дрехи и мотори“.
„Аз вече изпитвах много самоомраза, но тя само се усилваше – откровен е Брадли. - Това беше форма на самонараняване и самосаботаж. Не бях човекът, който исках да бъда. Осъзнах, че наранявам много хора. За мен няма средно положение. Не мога просто да изпия чаша вино - ако изпия чаша вино, значи си купувам наркотици. Моята зависимост беше начин да намаля болката, с която живеех. Все още се уча как да го правя, но в момента имам много повече контрол над себе си, което е голяма стъпка за мен", добави британецът.
За рехабилитацията настояли 20-годишният му син Бен, самият той професионален колоездач, и дъщерята Изабела (18), които наистина се уплашили за живота му. Ръка на Уигинс подал и американският му колега Ланс Армстронг, който самият трябваше да започва живота си отначало след рак и огромен допинг скандал. Британецът разказа, че седемкратният шампион в Тура му предложил помощ, в това число и да заплати терапията му. “Синът ми говореше много с него“, каза Брадли за Армстронг, който призна през 2013 г., че е използвал допинг години наред и получи доживотна забрана да се състезава.
Бившият шеф на отбора на Уигинс - Джонатан Вотърс, обяснява защо състезателят му е затънал в подобна каша: „В крайна сметка професионалните колоездачи винаги ще търсят този допаминов прилив, който са получавали по време на състезание. Това ги прави лесна мишена за пристрастяване. Бих казал, че Уигинс е много по-надарен, от гледна точка на коефициента на интелигентност, от повечето хора. Той е много чувствителен и в отношенията си с хората. Така че имате човек, който е хиперинтелигентен, хиперосъзнат в общуването и е водил изключително дисциплиниран, но напоен с допамин начин на живот като професионален състезател. Това е перфектна буря. Той е много умен. Няма никакво специално образование, но чете хората като книга“.
Самият Брадли никога не е трупал парите в банка, а ги харчел за „китари с история, дрехи и мотори“. Много пъти той е обмислял да сформира собствена банда, като любимите му групи са „Дъ Ху“ и „Оейзис“, с които се зареждал преди старт.
„От години съм жертва на собствените си лоши навици и решения. Затова се радвам, че съм тук с вас днес“, увери Уигинс, който е чист от 12 месеца, посещава редовно терапия и се чувства в мир със себе си.
Баща му го зарязва, треньор го насилва
Животът на Брадли не е бил цветя и рози още от детството му. Той се ражда в Гент (Бел) в семейството на австралийския колоездач Гари Уигинс и англичанката Линда. Когато се разделят през 1982 г., момчето се мести с майка си в Лондон, където получава като коледен подарък първия си велосипед. Започва да тренира на колодрума „Хърн Хил“, домакин на олимпийските игри през 1948 г., и на 16 вече е световен шампион за младежи, след като е зарязал преждевременно училището. Пред сп. Men's Health Брадли твърди, че е бил насилван сексуално от свой треньор, но запазва в тайна името му, макар да е оставил жестоки отпечатъци върху него. "Бях самотен, а това ме изолира още повече. Бях доста странен като тийнейджър и случилото се повлия и на карането ми", допълва Уигинс, който в отборното преследване в Сидни 2000 все пак стига до първия си олимпийски медал. Всичките 6 до този в Лондон са на писта. След Атина 2004, където си осигурява пълен комплект отличия и получава званието Офицер на Британската империя. Тогава Брадли сякаш губи посока и започва да пие. Порок, наследен от баща му, който умира след битка с алкохола през 2008 г.
Точно същата година Брадли възкръсва с две титли, а след това се специализира в надпреварите на шосе. През 2009-а завършва 4-ти в Тура – най-добрият резултат на британец от 25 г. Следващия сезон подписва с отбора „Скай“ и целта му е една – победа в Обиколката на Франция, където обаче остава чак 24-ти, разбит от смъртта на дядо си, който му е като втори баща. През 2011 г. Брадли е още по-подготвен, но чупи ключица след седмия етап. В олимпийската година той се подготвя в монашески условия в Майорка на 200 м надморска височина в Тенерифе. Жертвите му тогава си струваха, защото на „Шанз-Елизе“ 190-сантиметровият герой бе облечен в жълто, а край Темза се окичи със златото.
