Б ившият треньор на Интер Андреа Страмачони, който от 2022 г. няма отбор след катарския Ал Гарафа, влезе в новинарските заглавия в съвсем друга и много по-опасна от футбола специалност – като морски спасител, съобщи „Гадзета дело спорт“.

49-годишният римлянин тази седмица се намеси решително и спаси живота на две давещи се момичета от Болцано – на 17 и 19 години. За което бе награден със символична червена тениска на спасител от италианската брегова охрана.

Страма почивал със семейството си на полуостров Гаргано, в Пулия, в залива Сфинале, Адриатическо море, на източното крайбрежие на Италия, когато изведнъж забелязал нещо странно по брега. 

„Бях под чадър с жена си и децата си. В един момент, в далечината, хора започнаха да се тълпят по брега“, разказа той.

„Един от спасителите във водата подсвиркваше, за да привлече внимание. Имаше две момичета, махаха и крещяха, затова станах и бързо се насочих към водата. Веднага усетих опасността. Спасителят никога нямаше да се справи сам.“

Бившият централен защитник на Болоня уточни: „Не съм герой или феномен; всъщност в един момент и аз преживях трудности, но като човек с физическите и психическите характеристики, необходими за подобна ситуация, се почувствах длъжен да се намеся.“ 

Разположението на залива не улеснила спасителните операции. „Морето беше бурно през последните дни, а плажът свършва на две скалисти точки, където се събират най-големите вълни. Когато се разбиват в тази зона, те са по-силни и големи. 

Момичетата бяха горе-долу в тази зона. Спасителят влезе във водата без нищо, нито спасителни жилетки, нито въжета, както и аз. 

Каза ми да се насоча към първото момиче, по-голямото, докато той ще се съсредоточи върху другото. 

Щом я видях, тя ми каза, че се е уплашила. Водата беше дълбока, вълните бяха силни, повторих ѝ да остане спокойна, да стои по гръб и че след пет минути всичко ще свърши. В крайна сметка това се случи.“

По-трудното предстояло. 

„Щом стигнахме до безопасна зона близо до брега, се обърнах, за да проверя къде е спасителят с другото момиче. А тя беше в шок. Спасителят не можеше да ѝ помогне, затова веднага се върнах обратно. Положението на по-малкото момиче изглеждаше отчаяно: тя изчезваше, потъваше, а после се появяваше отново, освен това беше глътнала много вода. 

Междувременно спасителната лодка беше вдигнала спасителя и се опитваше да стигне до нас, но бяхме твърде близо до скалите. 

Започнаха да ни хвърлят въжета от скалите, но не можахме да ги стигнем. Започнах да се страхувам, най-вече защото момичето ме влачеше във водата. Беше убедена, че умира.“

Страмачони, който и заради професията се поддържа в добра физическа форма, запазил самообладание.

„Помолих я да ме изслуша и да ми се довери. Тя имаше само един изход, който беше да се шмугне в малко заливче между скалите, затова я сграбчих и буквално я „хвърлих“ там, озовавайки се под водата. 

В този момент, след като изплувах, загубих ориентир и паднах върху скалите. Тогава хората ми хвърлиха въже и аз се изкачих нагоре, наранявайки ръцете и краката си. 

Момичето беше в безопасност, но разбрах едва на брега. Въздъхнах с облекчение.“ 

Семейството на Андреа също въздъхнало с облекчение. „Синът ми ме попита: „Татко, ами ако беше умрял?“  Направих го донякъде за защита, все едно жена ми или някой от тях е във водата. Тази зона, във всеки случай, е опасна. Не бива да бъдеш невнимателен или безразсъден.“ 

Момичетата благодарили на Страмачони преди да се приберат в Трентино-Алто Адидже.

А Страма натъртва: „Не съм герой, но тези момичета щяха да се удавят и спасителят в такова море нямаше да се справи. Не се замислих и се гмурнах. Разказвам това, защото читателите трябва да помнят, че най-важното нещо е животът.“ 

Освен на "нерадзурите" от Милано (2012-13), Страмачони е бил също треньор на Удинезе, Панатинайкос, Спарта Прага, Естеглал от Иран и Ал Гарафа от Катар.

Андреа Страмачони спасител Пулия Интер