Сценарий, в който 120-местният Кнесет няма мнозинство от 61 души. Това е част от обмисляните реалности, които екипът на министър-председателя Бенямин Нетаняху анализира. С наближаването на парламентарните избори на 27 октомври, пред партията му Ликуд и правителството стоят няколко въпроса: Ще спечелят ли гласовете на израелците? Ще има ли мнозинство? Ако отговорът е „не“, то каква е стратегията за 28 октомври (денят след изборите)?
Опоненти
В края на юли на политическата сцена в Израел изпъкна фигурата на бившия генерал и министър без портфейл в правителството на Нетаняху Гади Айзенкот. Той е лидер на партията Яшар (Напред). В статия на изданието “The New Yorker”, той е цитиран като кандидат с желанието да върне Израел към състояние на „еврейска, демократична, прогресивна и либерална държава“.
Въпреки малкия си политически опит на фона на 41 години военна кариера, Айзенкот твърди, че е установил, че всъщност „израелската демокрация е далеч по-крехка, отколкото си представях“. Важно е да се отбележи, че сигнали за разделение в обществото в страната има отпреди 7-ми октомври.
Дипломати напуснаха срещата ООН по време на речта на Нетаняху (ВИДЕО)
Нетаняху беше подсъдим по дела за корупция, някои, от които все още текат. Тази седмица той призова гражданите на Израел да не пилеят вота си по по-малки, които едва ли ще преминат 3,25%-вата бариера. Една от причините е предстоящото обявяване на нова партия от друг бивш генерал Офер Винтер, който според проучвания има шанс да събере крайнодесни избиратели зад себе си. Желанието на Нетаняху сега е да бъдат съхранени шансовете на настоящата коалиция да се върне на власт според Times of Israel.
Критики
Коалицията, която управлява страната, е обект на критики почти от самото си начало. През 2023 г., Кнесетът прие противоречива съдебна реформа, която разпали масови протести в страната. Предполага се, че именно публичното недоволство е оставило министъра на отбраната Йоав Галант на поста му. Последва кървавата атака от 7-ми октомври и началото на войната в Газа.
Въпреки момента на сплотяване в обществото, кризата с 240-те отвлечени от Хамас заложници и водената от Нетаняху военна политика разпалиха отново масово недоволство и критики. Към това започна да се прибавя и натискът от съюзници, войната да бъде прекратена и започнала отново „инвазия“ на заселници към Западния бряг. Напрежение породи и започналата война с Иран. Градове и от двете страни се превърнаха в мишени, а Нетаняху се зарече, че този конфликт ще сложи край на режима на аятоласите.
Нетаняху обеща да върне всички заложници, държани от „Хамас“ в Газа
Сред най-критикуваните и противоречиви са министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир (той има забрани за влизане в няколко държави), икономическият министър Бецалел Смотрич. Самият Нетаняху и Галант (макар и вече бивш член на кабинета) имат издадени заповеди за арест от Международния наказателен съд за военни престъпления.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Кирил Нинов
