С много бавни крачки по дебелия лед, в продължение на 70 дни, със 160-килограмов товар и без радиокомуникация, британецът Робърт Суон и двамата му спътници достигат Южния полюс. Годината е 1986-а, а по време на 1400-километровия преход през най-ветровитото място на планетата, Робърт отслабва с 38 килограма.
Три години по-късно всичко се повтаря. Този път целта е Северният полюс. Въпреки че екипът му едва не се удавя заради необичайно за сезона екстремно топене на ледове, Робърт Суон се завръща вкъщи. В този ден, един лондонски таксиметров шофьор се превръща в първия човек на планетата, покорил пеша и двата полюса без чужда помощ.
„Отне ми седем години да събера парите, защото трябва да купиш кораб, трябва да поживееш на Антарктида... Логистиката е огромна! А и може би бях първият, защото бях най-глупавият от всички. Трудно е да запазиш разсъдък – около теб всичко е бяло. Но вярвахме, че ще успеем. И успяхме”, споделя Суон.
Последиците от екологичните щети, които вижда върху полярните шапки, бележат началото на нов етап в живота му. Основава „2041”. Кръстена на годината, в която изтича забраната за проучване на минерали и нефт там, фондацията има една цел. „Мисията ми е да защитя Антарктида, защото това е единственото място на света, което принадлежи на всички ни. Не е собственост на нито една държава. Затова нека я оставим на мира! И на науката. Работя за това вече 33 години”, споделя британецът.
Той се превръща в един от най-добрите оратори по темата, с хиляди изнесени лекции по цял свят. Информира и вдъхновява младите да поемат отговорност, защото моментът за действие е сега. Мотивира организации да интегрират устойчиви практики в своите бизнес модели, да разработват нови технологии, а правителствените лидери – нови политики. През 90-те години на миналия век, става посланик на добра воля на ООН и специален пратеник на генералния директор на ЮНЕСКО. Награден е с Oрдена на Британската империя.
„Ледът се топи. Вече не можеш да ходиш до Северния полюс, защото няма повече лед. Видях тези промени с очите си. Учените не са глупави. И те ни го казват. Просто погледнете света. Лос Анджелис гори, има бури, в Испания плуват по улиците. Навсякъде се наблюдават климатични изменения, така че проблемът вече ни засяга лично. Смятам, че ако не намерим решение, особено що се отнася до енергията, нещата ще стават все по-лоши. Не можем да крием главите си в пясъка и да мислим, че някой друг ще оправи нещата. От всички нас зависи – от индивидуалните ни действия, от корпорациите, от правителствата”, казва Суон.
Ето какво още сподели той в интервю за NOVA:
- Видяхте въздуха в София. Казвам „видяхте“, защото той може да се види, буквално. Случва се за трети или четвърти път тази зима...
Трябва да се огледаме за решения. Много е зле, но представете си да е така по два месеца в годината, да става все по-често и по-често. Следва да подейства отрезвително на хората в България и да се запитат какво правят по въпроса, как да го избегнат, какво оставят на децата си. Можем да помислим как използваме енергията, дали домовете ни са санирани достатъчно добре, за да пестим енергия. Има много дребни неща, които всеки може да направи, които вървят ръка за ръка с това, което властите, промишлеността и бизнесът могат да направят.
- Значи все още имаме време.
- Да!
- Какво мислите за възобновяемата енергия? Дали това би могло да бъде ключовата стъпка?
- Хората критикуват изкопаемите енергийни източници, но те са свършили чудесна работа за всички ни. Благодарение на тях имаме дрехи, имаме невероятен живот. Не са лошо нещо, само по себе си. Но вече изпускат твърде много въглерод в небето, което води до всякакви проблеми. Да, възобновяемата енергия е ключова, но не може изведнъж цяла България да започне да използва само вятърни и соларни паркове. Ще е нужен преход – от изкопаеми към възобновяеми енергийни източници. Ще отнеме време. Но всеки може да спомогне. Ако имате възможност, можете да си купите соларен панел и да го инсталирате на покрива на дома си, например. Но ще отнеме време преди възобновяемата енергия да захранва цялата страна или целия свят. Преходът ще отнеме време.
- Ако не направим това, което трябва, какви биха могли да бъдат най-тежките последствия?
- Нещата, които хората най-силно ценят – дома, семейството си, всичко това ще бъде застрашено. Но няма да се случи току така. Светът няма да приключи от раз с огромна катастрофа. Ще има много дребни неща, които ще се случват и ще става все по-зле, както въздухът днес навън, например. Можем да го избегнем като помислим какво да направим лично ние. Толкова е просто!
- Как виждате бъдещето, Робърт?
- Виждам го много светло!
- Кога?
- Ние – човешкият вид, сме много добри в оцеляването. Не съм еколог, не съм и учен – твърде глупав съм. Не съм съвсем и изследовател. Но ще Ви кажа какво съм – добър в оцеляването. Като оцеляващ, имам надежди. Виждам светло бъдеще, но мисля, че първо ще трябва да се влоши, за да може после да стане по-добро.
- Значи ще оцелеем и този път?
- Трябва! Мисля, че до 10 години ще сме обърнали положението, защото трябва! Ще дам бърз пример. Когато ходих до Южния полюс, вървях под дупката в озоновия слой. Не знаех, че е там. Очите ми се увредиха и промениха цвета си. Кожата ни почти се отлепи от лицата ни, защото ултравиолетовите лъчи влизаха през дупката, удряха се в леда, отразяваха се в него и ни изгаряха. Имахме мехури в очите. Доста е болезнено. Не знаехме какво е, но когато се прибрахме, разбрахме. Без озонов слой, нищо няма да расте на Земята. Нито растения, нито дървета, нищо. И накрая се вслушаха. Правителства се обединиха и подписаха Монреалския протокол, който спира употребата на газовете, предизвикващи дупката. И сега тя се оправя. Тоест, можем! Затова съм обнадежден.
- Звучи добре като го казвате Вие, защото знаете повече от нас. Много е оптимистично, надявам се, че ще бъде така!
- Ще бъде, благодаря Ви!
