0

Х иляди ръце всеки ден, милиони ръце всяка година. А тя винаги е там, невъзмутима, в поза за селфитата. Сега обаче статуята на Жулиета във Верона започва да показва признаците на времето и най-вече на постоянното докосване. Символът на мита за Шекспир, в най-известния двор в света, от известно време е обект на болезненото внимание на всеки, който погледне към Via Cappello. Докосването на дясната й гърда се е превърнало в незаменим ритуал, въпреки новата чувствителност по отношение на правата на жените и ефекта, който могат да имат на пръв поглед безобидни жестове и думи. Никой не се отказва от опипването, то стига дотам, че на дясната гърда на Жулиета се появява дупка.

Отвор от няколко милиметра се отвори в гърдата, а също и на дясната ръка, тоест на местата, които са най-изложени на мераците на масите. Обикновеният турист се вкопчва в ръката на Жулиета с едната ръка, и докосва гърдите й с другата, всичко това придружено от винаги усмихнати лица. Според експертите дупките в статуята се дължат на киселинността на потта на ръцете, които идват във Верона от цял ​​свят, за да поставят крайниците си върху тази бронзова гръд. 

Творбата на ногарския скулптор Нерео Костантини е преместена през 2013 г. - 41 години след създаването си, точно поради тази причина. Постоянното опипване я уврежда и затова властите я поставиха на сигурно място в къщата музей. В двора бе слажено идентично копие, също от бронз. Но в рамките на 10 години туристите съсипаха и него.

Така че сега две решения са спешно необходими. Повредената статуя трябва да бъде поправена и в това почти няма съмнение. Ще трябва обаче да се помисли и за бъдещето. Остава въпросът: Редно ли е да се позволи на туристите да докосват гърдите на Жулиета? Или може би би било по-подходящо да се приеме искането на директора на гимназия в Тоскана, който миналия декември определи тази традиция като сексистка. Разбира се, ако статуята беше поставена по-високо, много повече хора биха могли да я снимат от различни ъгли“, предлага Давиде Албертини, вицепрезидент на корпорацията на търговците в историческия център. „Може би бих сложил голяма пощенска кутия отдолу, за да съхранявам писма от влюбени. Може би така би било по-романтично като ритуал", казва той.