0

М етеорният поток Персеиди се завръща, за да озари небето с изблици на светлина и цветове. 

Ежегодният метеорен поток, който е активен от юли, достига своя максимум преди зазоряване в понеделник, 12 август.

Това е един от най-ярките и лесни за наблюдаване звездопади, по време на който любителите на небесните спектакли могат да видят в изобилие падащи звезди, отбелязва астрономът Дон Полако от университета на Уоруик. 

Според Американското метеорно общество тази година се очакват повече от 50 "падащи звезди" на час. Метеорният поток продължава до 1 септември. 

Повечето метеорни потоци произлизат от отломки от комети. Източникът на Персеидите е кометата 109P/Суифт-Тътъл, предаде Асошиейтед прес, цитирани от novini.bg.

Метеорният поток е светлинно явление, причинено от малки частици, които навлизат в земната атмосфера. Повечето от тях не са по-големи от песъчинки. Те са получени от разрушаването на комети, породили куп метеорни тела - ледени и прахови частици, въртящи се по предишните им орбити. 

Родоначалник на Персеидите, споменати за първи път в китайски летописи през 36 г. след Христа, е кометата Суифт-Тътъл, открита през 1862 г. Метеорният поток е получил наименованието си от съзвездието Персей, където се намира радиантът му (привидната точка, от която се появява). 

Персеидите и техните "ярки огнени кълба" са по-лесни за наблюдение от много други метеорни потоци, отбелязва Бил Кук от НАСА. 

Звездопадите обикновено са най-видими между полунощ и преди разсъмване. По-лесно е да се видят падащи звезди под тъмно небе, далеч от градските светлини. Най-добра гледка към Персеидите ще има в Северното полукълбо. Метеорните потоци са най-ярки в безоблачни нощи при намаляваща Луна.

По данни на НАСА Персеидите се движат със скорост от около 60 километра в секунда или 250 пъти по-бързо от реактивен самолет. Ако човек можеше да пътува с метеор от този поток, полетът му от Сан Франциско до Ню Йорк щеше да продължи една минута, вместо пет часа със самолет. Когато достигнат земната атмосфера с невероятната си скорост, тези частици изгарят при температури между 3000 и 10 000 градуса - около 10 пъти по-високи от тази на вулканична лава.