- Здравейте, София, и честит рожден ден на патерица. Преди няколко дни отпразнувахте своя личен празник, кой беше най-ценният подарък тази година?
- Благодаря! Благодарна съм за цялата обич и внимание за рождения ми ден от познати и непознати, за мен това е голям подарък. А най- големият подарък си го нося в мен, живот и здраве!
- Най-щастливото събитие около вас е фактът, че очаквате първородна рожба. Кой месец сте и подготвяте ли се вече и как за появата на малкото човече?
- В петия месец на очакване на щастливото събитие съм и ми е доста притеснено, защото за мен това е нещо съвсем ново и непознато. То все пак е чудо... Честно казано, не съм започнала още със същинските приготовления, защото някак искам да знам, че всичко е наред. Съзнавам, че по света хората още като забременеят и започват да правят детски стаи, да ги обзавеждат и т.н., в което, разбира се, няма нищо лошо и е доста практично. В крайна сметка си готов, а не в последния момент да търчиш за креватче и чаршафче, като вече си с бебето у вас. Ама аз още нищо не съм си приготвила, ако трябва да съм честна.
- Мислите ли да посещавате някакви курсове за родители и четете ли книги по тази тема?
- Не съм посетила още никакъв курс, не съм прочела още нито една книга за бременни. Но за книгата си има причина... Купих една наслука, защото ми се видя уж с чувство за хумор, но вкъщи, като я зачетох, се хванах за главата... По-гадна книга не съм чела. Имаше изречения от сорта "Ти си много дебела и дори и в гръб изглеждаш ужасно, примири се...". Или пък "Мъжете са просто едни алкохолици, на които не може да се разчита" и в тоя стил само други подобни... Захвърлих я и се отказах от книгата за бременни. Много ме ядоса. А нямам нищо против курсовете, но мисля, ако ще се записвам, да е някъде малко по-нататък, да не взема да разбера как се сменя памперс твърде рано и като дойде моментът, да забравя... Хахаха.
- Знаете ли вече пола на бебето или искате да го запазите само за вас и любимия ви човек?
- Ами, честно казано, аз вече го знам, ама то май и всички (смее се). Медиите сте голяма работа, не знам откъде стана ясно, но всички знаят, че чакам момиченце. Живот и здраве.
- Как бременността промени деня и живота ви?
- Много неща се промениха, тотално излязох от зоната си на комфорт. Скоро съвсем ще се променя, като спра и да работя, да играя и да снимам. Спрях да пия вино, да пуша цигари, да излизам по нощни заведения, започнах да внимавам повече с храната, да си почивам, да се обличам с дълги рокли, които винаги съм избягвала, ама сега ми харесват... Абе много неща са ми различни и наистина излизам от зоната си на комфорт, но си заслужава... май пораствам не само на килограми.
- Вече се оттеглихте от някои от представленията си, докога ще сте на сцена и кога излизате по майчинство?
- Ще играя докъм 20 юни представления, а после ще се занимавам с нещо ново и интересно за мен, което ме поставя от другата страна, на организация на културни събития заедно с Елизабет Методиева и Мартин Геновски създадохме фестивала Арт будилник и в началото на юли - от 4 до 10, ще го правим в Добрич. Ще събуждаме хората за култура!
- Ще ви липсва ли театърът?
- Със сигурност да, вече ми липсва, защото аз вече имам заместнички в по-трудните ми представления и изпитвам тъга, но това е положението засега. Все пак театърът може без всички нас, но на мен без него ще ми е трудно.
- Вие сте част и от организацията на фестивала Арт будилник, как се роди идеята за него?
- Да, организацията на Арт будилник ме държи будна за култура. Идеята се роди съвсем неочаквано в един приятелски разговор с Елизабет Методиева, която е основният двигател на цялата идея и случващото се вече в Перник и Сандански. Седяхме си ние, говорихме си за изкуство и за много важното - паметта в изкуството и... стигнахме до идеята да изградим нещо смислено и важно, особено в тези размирни времена. Имаме нужда от култура, големите световни сили винаги са залагали на подкрепата за културата си в тежки времена и мисля, че е добре и българските управници да осъзнаят тази проста и отколешна истина. Събрахме се с режисьора Мартин Геновски и започнахме организацията... много е трудно, но е и толкова хубаво да видиш щастливи, озарени лица след концерт, филм, представление или представяне на книга в рамките на една седмица в даден български град. Повечето от събитията са вход свободен и наистина е прекрасно! Пълни зали с хора, жадни за културни събития.
- Именно във фестивала вие влязохте и с участие във вечерта, посветена на Ламбо, под наслов „Бандата на Ламбо“. Щастливи ли са хората, когато им връщате спомена за такъв голям артист?
- Да, това е събитието, в което съм участник и аз като ученичка на големия български артист и мой учител Стефан Данаилов. "Бандата на Ламбо" връща спомена за него със случки от неговия живот с нас и отпреди нас, с песни и телевизионни участия, излъчени на голям екран. Странно е, защото, когато го правим, винаги изпитвам притеснение, все едно ме гледа Мастера, и съм сигурна, че наистина ме гледа. Дано да се забавлява както хората, които идват да гледат. Силно впечатление ми направи една жена, която след участието в Перник, дойде отзад на театъра с детето си и ми каза: "Ей, как ми се догледа някой от филмите с Ламбо и на детето да пусна..." Ми за мен това е смисълът...
- В последното представление на Народния вие играете с неговите обувки, как се случи това?
- Този случай го имам за свръхестествен. За последната ми засега премиера "Чудесна неделя за Крев Кьор" режисьорът Здравко Митков ме изпрати в гардероба да си намеря и избера мъжки стари обувки. В гардероба на Народния театър има мноооогооо мъжки стари обувки. Погледът ми беше привлечен от едни без връзки, грабнах ги първо и само тях и видях отдолу беше записано името на Стефан Данаилов. Казах: "Тези ще са",това е знак. После разбрах, че той обикновено играел само с едни и същи обувки в ролите си... Ами какво да ви кажа... казаха ми, че съм направила много интересна роля и съм играла по- добре от друг път... Е как няма, като съм с обувките на моя учител Стефан Данаилов!
- Коя е най-забавната случка, която помните с него?
- О, те са много и много съм ги разказвала. Сега се сещам за една, която със сигурност не е най-забавната, но е много поучителна за мен. Когато бяхме заедно с Мастера и няколко състуденти в едно радио и имаше жива връзка със слушателите. Обади се един слушател и ме пита дали си имам гадже. И аз казах: "Не, в момента си нямам, скъсах с еди кой си, еди кога си, но сега съм свободна и т.н.". Мастера след интервюто ме дръпна и ми каза: "Е, браво бе, обясни на цяла България, че си свободна. Не се прави така, моето момиче, затова се казва личен живот, защото е личен." И знам, че е прав, убедих се.
- Коя е София извън сцената, какво не знаят хората за вас?
- Много съм любопитна и аз искам да знам за хората, не само те за мен (смее се).
- Ако ви върнем във времето назад, какво дете бяхте?
- Бях добро и послушно дете според майка ми и се надявам и аз да случа на дете. Хахаха. Абе важното е да е живо и здраво, пък каквото - такова. Помня, че нашите ходеха на купони или в нас канеха гости и аз много обичах, въобще не съм мрънкала, ревяла или искала да спя, исках да се забавлявам с големите.
- Сбъднахте ли мечтите на малката София?
- Да, има мечти, които сбъднах. Наскоро една моя съученичка от гимназията ми припомни, че като сме минавали пред красивата сграда на Народния театър, съм казвала "Аз ще работя тук някой ден!". Е, тази мечта си я сбъднах, сега обаче имам още.. живот и здраве!
- Каква домакиня сте - можете ли да готвите или по-скоро създавате хаос в кухнята?
- Не съм кой знае каква домакиня, ако трябва да съм честна, в нас е чисто, но малко разхвърляно. Не мога да готвя, но човекът до мен може, казват, че с това съм извадила късмет.
- Винаги сте казвала, че много обичате освен театъра и киното, какво снимате в момента и имате ли бъдещи планове?
- Да, много обичам киното, много искам да снимам, защото не ми се случва така често, като да играя в театъра. Всяка моя роля пред камерата за мен е празник. В момента снимам малка роля в сериала "Мен не ме мислете". Мечтая за голяма, различна и смислена роля. Надявам се режисьорите да проявят смелост като в световното кино и да излязат от клишето за кастинг, тоест ние сме професионални актьори, за да можем да играем различни роли, не само това, което вече сме правили. Дето се казва, и косата мога да си боядисам, не е чак толкова трудно да изиграя нещо различно от блондинка.
- Театър или кино?
- Театър и кино!
- Какво не бихте изиграли никога?
- Ох, не знам. Няма сякаш такова. Нали това е смисълът на нашата професия. На изпитите в НАТФИЗ ти възлагат да изиграеш храст през зимата например. Ми защо пък да не го изиграеш милия храст.
- Упорито криете личния си живот. Защо?
- Защото... нали разказах случката с Мастера. Спазвам съветите на моя учител и знам, че така е по-добре.
- И все пак с какво ви грабна мъжът до вас и баща на детето ви?
- Добър е, хубав е, висок и може да готви. Пу, да не го урочасам сега.
- Какво си пожелавате?
- Здраве, късмет, любов и енергия.
Това е тя:
- Родена е на 14.06.1985 г.
- Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" през 2008 г. в класа на проф. Стефан Данаилов
- Има награда ИКАР 2018 за поддържаща женска роля за ролите на Зина от „Чаровно лято с неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки и медицинската сестра от„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев
- Номинация “Златен кукерикон” 2019 за комедийна женска роля за ролята на Олга Книпер в “Ясна поляна” от Миро Гарван на сцената на Театър 199 “Валентин Стойчев”
Екатерина Томова
