„Споменът за Велко Кънев ще остане в мен, докато съм жив“, каза пред „Телеграф“ Георги Мамалев неделя, когато се навършиха 11 години, откакто ни напусна големият български актьор.
От трупата на Народния също почетоха паметта на Кънев с пост в социалните мрежи, като акцентираха, че творческата му съдба е свързана със сцената на най-стария ни театър, където той изигра десетки прекрасни роли.
Опит за летене
„Много често се сещам за Велко Кънев, не мога да не се сещам. Ние много години работехме заедно и в НЛО, и в „Оркестър без име“, и в редица постановки в Народния театър, в които сме участвали. Да не говорим и за стотиците, да не кажа хиляди концерти, които сме имали в страната през годините и в които пеехме заедно. Имам много неща, за които да си спомням“, каза още пред „Телеграф“ Мамалев.
Той сподели, че с актьорите от Народния често се сещат за своя колега, който си отиде на 63 години след тежко боледуване. „Сега като възстановявахме „Опит за летене“ в Народния театър „Иван Вазов“ след пандемията, тъй като тогава не се игра известно време поради медицински съображения, говорихме си много с колегите за него, тъй като той участваше в този спектакъл. Спомняхме си за начина, по който той играеше, особено за финалната сцена на разпит, където той беше блестящ.
И не само там. Велко беше уникален артист - и в многото филми, и в многото театрални представления, в които играеше, беше на много високо ниво. Невероятен актьор!“.
Поклон
От трупата на Народния написаха: „Той умееше да улавя едновременно драматичното и смешното в живота, което пресъздаваше в незабравими образи на сцената и пред камера. Изключителните му талант и чувствителност, които съчетаваха комичното и трагичното, реалното и абсурдното, съкровеното и гротескното, го превърнаха в един от най-обичаните български актьори. Поклон пред паметта му“.
Както „Телеграф“ писа наскоро, Велко Кънев никога няма да бъде забравен не само от колегите, но и от най-близките му. На гроба му винаги има свежи цветя, но с паметника му има друг проблем - буквите на името му, издялани в камъка, са толкова избледнели, че трябва много внимателно вглеждане, за да ги разчетеш.
Екатерина Томова
