- Влади, как решихте да съберете Сара Драгулева и Мартин Димитров от „Братя“ извън сериала?
- В „Братя“ Мартин Димитров играеше дясната ми ръка, в ролята на Радо Андреев, а пък Радо Владимиров играеше Никсъна, който ни беше там хитрецът на бандата, такъв леко джебчия, тънки моменти има при него. Това музикално парче се роди още докато снимахме „Братя“ и бяхме заедно с тях и още тогава имахме идея за още една песен. Ние направихме една песен към сериала и аз написах това парче и си представих да го запишем тримата, защото Мартин и Радо пеят много готино. Това отпадна обаче като идея и парчето впоследствие го направихме със SLNG и му направиха този брутален аранжимент, който се чува сега. Когато с режисьора ни Киро си оформяхме идеята какво искаме да снимаме, той ме попита за актьори и аз му отговорих, че аз актьорите ги имам. За щастие успяхме да намерим един ден всички да са свободни, за да снимаме. На Радо му предстоеше премиера в Норвегия на негов филм, в който играе в главната роля, премиерата вече е факт. Мартин пък снимаше “Клетката”, а в този момент излизаше филмът на Сара “Пулсът на танца”. Актьорите са много добри и аз много си ги обичам. Приятел съм и с тримата. Много вярвам в тях и виждам, че успехите им не закъсняват. Тримата са супер успешни, добри и направихме много яки неща във видеото. Сега монтираме един making само от глупости по време на заснемането. Хем много се забавлявахме, хем откривахме нови неща. Малко беше като психологически експеримент на тези снимки и всъщност така го изведохме. Сара е психолог на двама близки приятели, като се оказва, че много неща могат да ни разделят. Както е в живота, в социалните мрежи. Става дума за това разделение, което са социалните мрежи (сравнява го с бойно поле), а не е нужно да е така, ако се фокусираме върху правилните неща. Въобще темата кои са лъжите, кои са истините, кой казва, кой удря печата, кое е истина и кое не е. Всичко това, което ни залива в интернет пространството, това, че всеки има капацитет по всякаква тема. Оставихме го малко отворено за интерпретации, но много се гордеем с резултата. Благодарен съм на Киро, на Боби от Slow motion, Geng Studio… опитахме се да направим филм и явно се е получило.
- Естествено, че се е получило. Лично моята преценка е, че когато се прави някакъв вид видеоклип, той трябва да е такъв – минифилм, да се разказва история, останалото е телевизионна версия.
- Разбира се, винаги има възможности просто за асоциативни визуализации, има по-леки жанрове, но нас ни вълнуват всякакви неща постоянно, защото просто сме такива хора. Ние се занимаваме с проблеми, които ни вълнуват в този момент. Това е рокът, винаги се занимава с бунт. На нас така ни идва и като направим такава песен, съответно правим и такова видео.
- Заговорихме за социалните мрежи. Вашето мнение какво е, защото вече все по-често се говори за това - едни говорят и оплюват други, пък са абсолютно за това, което се случва? Не създадохме ли една паралелна вселена?
- Абсолютно, създадохме паралелна вселена, в която най-лошото е, че никой не е задължен да ти говори истината, много трудно да провериш кой ти говори истината и кой не, изопачават се страшно много неща, налага се една агресия, налагат се едни изкривени понятия, много е трудно да отсееш истината от всичко останало и затова парчето се казва “Лъжи и истини”. Има едни основни истини, разбира се, които не можеш да бутнеш, но пък много зависи с какво се занимаваш. В това забързано ежедневие, ако реагираш първосигнално и приемаме всичко за чиста монета, няма задълбочаване, няма замисляне. Аз къде и по себе си, казвам такова е времето и се опитвам да се фокусирам върху това, което наистина е важно. Всички можем да сме различни и пак да сме рамо до рамо.
- В днешно време забравихме да благодарим, да искаме прошка.
- Забравяме определено тези неща, иска ми се по-често да си ги припомняме тези неща и да не забравяме, че всичко останало са подробности.
- Да ви върна малко към това, с което е заето времето ви в понеделник - "Като две капки вода"...
- Не само понеделник, много подцени подготовката, това далеч не е само понеделник (смее се). Ние усилено работим няколко дни в седмицата. В зависимост от това колко е сложно това, което имат да правят участниците в „Капките“, може и цяла седмица да им отиде на участниците, както и при мен се е случвало.
- Как се решихте, трябваше ли ви много време да го мислите или по-скоро се впуснахте това предизвикателство - ролята на ментор?
- Първо се замислих! Имам ли какво да дам, мога ли да бъда полезен? След това си казах, щом продуцентите на шоуто преценяват, че аз мога да се справя с тази роля, защо не. Знаеш, че на мен това ми е интересно, по принцип сценичните изкуства и този формат, шоуто, така че този тип работа за мен носи удоволствие. Независимо дали аз ще се превъплъщавам на някого или ще помогна на някого. Надявам се да съм от полза на нашите участници. Голяма част от тях са или певци, или актьори.
- Кой беше най-голямата изненада от тях за вас?
- Най-много съм изненадан от Джулиана Гани. Не знаех за нейните таланти, а тя всъщност пее и танцува много добре. Мога да кажа, че и в актьорско отношение се справя много добре, без да има опит. Работи много здраво и иска всеки път да се предизвика. Много ме изненада с това, защото не я познавах, но е много талантлива и много готина. Всички са такива. Пожелавам им да станат все по-отпуснати и все повече да се хвърлят в играта. Наближаваме средата на формата и мисля, че има още накъде да се развие всеки, въпреки че направиха страхотни неща досега. С течение на времето става все по-сладко, а човек иска още и още.
- На актьорите не ви ли е една идея по-лесно в този формат?
- Да, комбинацията от три неща е нож с три остриета. Ти трябва да танцуваш, да си в кожата на някого заради актьорската ти задача и да пееш много добре. Понякога въздухът не ти стига, защото невинаги можеш да се слееш с образа, който ти се дава. По-лесно би било да получиш роля, която е по-подходяща за теб. Например, ако получа мюзикъл, би ми било по-лесно, защото ми е по силите. В друг момент ми се пада Мадона. Как да пея и танцувам като Мадона, няма как да стане. Въобще не съм в нейната форма, мъж съм, дърво, а като сложим и гласа... трагедия. Правиш, каквото можеш. По-лесно е от гледната точка, че знаеш тези неща как стават и е трябвало да ги изглаждаш, както на мен ми се е налагало на мюзикълната сцена, но тогава започват трудностите.
- Кой ви бе на вас най-трудният образ във вашия сезон?
- Мадона ми бе безкрайно трудна, но може би заради комедията, която се получи, хората оцениха старанието ми. Много ми беше трудно, когато трябваше да се превъплъщавам в Лили Иванова. Гласът ми бе изчезнал, а цяла вечер се тъпчех с какви ли не неща. Буквално едвам говорех и грам не знаех какво ще стане, като изляза. Знаех, че ще съм около 3 минути на сцената, но ако не ми се получат нещата, ще съм като прегракнала гарга. Надявах се да не стане един идиотски шарж. В крайна сметка адреналинът като те удари, отнякъде се появи някакъв глас. Пях с 300 зора и някак си успях да изпея дори височините, за да се получи що-годе добре. Тази сцена е различна. Това преживяване ти влияе по различен начин. Първото стъпване на сцената е много вълнуващо. Имаше и други много трудни образи. Единият бе на Андреа Бочели. Трябваше за седмица да опитам да се доближа до оперната постановка. Мишо Михайлов ми помогна много. За жалост сбърках текста, защото бе на италиански. Някой път наистина е тежко, но това е в сферата на забавлението.
- Тази година участниците имат финал в „Арена София“. Вълнувате ли се за този финал, за който трябва да направите участниците неотразими?
- Моята задача не е трудна, защото от мен се иска просто да съм подготвен с образите, за да знам кое е емблематичното нещо за всеки от тях. Самите участници вършат същата работа. Някой път успявам да им кажа неща, които не са видели и чули. Смятам, че като страничен наблюдател съм им много ценен, защото когато стане въпрос за детайл или посока, мога да бъда много полезен. Те са прекрасни артисти и си вършат работата. Това, което правя, за мен не е трудно.
- Сега ще ви върнем към вашата актьорска кариера. Какво се случва с “Защото обичам лошото време”?
- Вече имахме първите две прожекции. Едната бе в рамките на „София Филм Фест”, където сме част от конкурсната програма. Благодарим им, че ни включиха. Представихме и в Пловдив лента. Имахме първата си публика. На голям екран филмът ще може да се гледа от 5 април.
- Как реагират зрителите?
- Хората реагират на много места, на които не съм очаквал да чуя гласни реакции. Бях наистина изненадан и щастлив от това. Видях, че хората могат да се потопят в историята, което беше много важно за нас. Това е ключово за всеки един филм. Смятам, че сме направили така, че хората да заживеят с героите, да усещаш проблемите им, да ти стане лична тази история. Видяхме сълзи, смях, хората бяха с блеснали очи и усмивки. Видяхме, че ги трогва филмът, а това е най-важното.
- Във филма сякаш се впускате в едно преоткриване на миналото...
- Да, определено, защото двамата герои – героинята на Неда и моят герой, първо, че са израснали като деца, но после не са се виждали 20 години, а сега се срещат отново. Сякаш нещо ги кара да се върнат там, където са израснали – в онези вили, където са прекарвали летата със семействата си и всеки да търси ключа към проблема си. Има едно връщане в миналото, подчертано от прекрасния саундтрак, който има чудесни български песни на Веселин Маринов, „Тангра“ и Марги Хранова. Има и наша песен на Rewind. Има ретро препратки.
- Вие сте от хората, които се връщат към миналото ли си, или от тези, които гледат само напред?
- Аз съм от хората, които гледат да визуализират напред, без задължително да изкарват цялото си време в това да чертаят планове. Слушам си интуицията. Планирам си нещата, които искам да направя в близко бъдеще. Опитвам да си подредя максимално добре нещата, за да не си губя времето и да имам такова за семейството ми. Връщам се към миналото, няма как, но не трябва да дълбаем в него. Моменти в миналото могат да ти помогнат да осмислиш настоящето и бъдещето. Обичам да се връщам назад заради хубавите моменти. Има носталгия в мен, обичам да се връщам назад, но гледам да го правя с хубаво чувство. Не съм злопаметен, а и паметта ми е доста кратка. Често жена ми ме критикува, че много неща забравям и много неща не помня (смее се).
- Остава ли ви време за жената и децата?
- От години съм им длъжник. Тази година се опитвам да им обръщам повече внимание. Дори отказах няколко проекта, които ми бяха наистина интересни. Ако не си плануваш нещата добре, е трудно. Когато работиш свободна професия като нашата, хората си мислят, че имаш цялото свободно време на света, но не е така. Дори трябва да си много по-дисциплиниран. Когато сам сложих времето, което трябва да отделиш на семейството си, то няма да дойде и това го научих по трудния начин. Смятам, че трябва да има време и за това. Изкарах много дълго време, включително и миналата година, без нито един почивен ден. Трябва малко да дърпаме спирачката и да гледаме настрани.
- Казахте, че подготвяте бъдещи планове. Какви са те? Предстои и турне. Къде ще бъде то?
- Реално ще бъде поредица от минитурнета в чужбина и из страната. Ходим навсякъде, където можем да играем представлението. Ще отидем до Гърция, Хага. Планираме да стигнем до Германия. Имаме и други покани, на които ще видим как да успеем да се отзовем. Ще стигнем и до Англия. Мисли се в посока САЩ, но на този етап е доста сложно като организация. Не спираме да пътуваме и съм благодарен на нашите зрители. Залите са пълни, а хората са щастливи. Оставаме след представленията, за да си поговорим с тях, за да ни кажат какво са видели, какво са почувствали. Радвам се много на това представление. Играем си го и в София всеки месец.
- Планирате ли нещо ново на театралната сцена?
- Имаше няколко покани, проекти. Засега нямам какво да споделя, но в момента, в който мога, ще го направя. Ходя на кастинги както за наши продукции, така и за някои чужди филми. Чакам още един филм с български екип, но с чужд автор. Филмът се казва „Оста на живота“. Надявам се или тази година, или рано догодина да има световна премиера. Филмът е направен по книгата на много известен духовен учител. Режисьорът е български, екипът е български. Много се вълнувам за този филм, който се надявам скоро да излезе. Другите ми планове са свързани най-вече с музика. С Rewind пуснахме нова песен, със SLNg пуснахме. Ще имаме и някой друг концерт през лятото.
- Мислите ли за турне или ще се отдадете на единични концерти?
- По-скоро единични концерти. Има някои близки дати, но в този смисъл „турне“ не съм тръгнал да организирам тази година, защото от гледна точка на време и организация ще ми е много трудно. Искам малко и да си почина тази година. Поели сме много покани, имаме ангажименти, канят ни напред-назад, така че не мога да се оплача. Имаме концерти, ще имаме срещи с публиката. Скоро ще излезе ново видео на „Приказка“ на PIF, което според мен е изключителна случка, защото в него се събраха много артисти. Няма смисъл да ги изброявам, защото скоро ще излезе видеото, което ще бъде представено от бандата с един хубав концерт. Каним всички да видят какво сме направили.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 2 август 1977 г. в София.
- Известен е с образите на Фантома от световноизвестния мюзикъл „Фантомът на операта“, Жан Валжан от „Клетниците“ и Юда в „Исус Христос суперзвезда“.
- Известен като член на групите "Сафо", "Сленг" и Rewind.
- Снимал се е в повече от 70 чужди продукции.
- Участва в българските филми „Възвишение“ и „Нокаут, или всичко, което тя написа“.
- От 2020 до 2022 г. играе ролята на бизнесмена Денис Топал в криминалния сериал „Братя“.
- През 2021 г. влиза в образа на Самурая в третия сезон на „Маскираният певец“.
- През 2023 г. печели 11-и сезон на „Като две капки вода“, а сега е един от менторите в шоуто.
Елизабет Методиева
