- На 3 юни в 20:00 ч. стартира най-новото предаване в ефира на NOVA „Скрита самоличност“, на което вие сте водещ. Когато получихте предложението, бързо ли се съгласихте да поемете по пътя на това ново предизвикателство?
- Обсъдихме го с продуцентите и определено бързо се съгласих. Това е нещо, с което мисля, че мога да се справя. Интересно е и не е правено досега в българския ефир. Доколко се е получило вече зрителите е преценят.
- Знаем, че не може да ни издадете много от това, което ще гледат от тази вечер нашите читатели, но поне ни кажете кое е най-интересно за вас като водещ?
- През цялото време е забавно, защото е едно непрекъснато гадаене кой кой е (смее се). Изключително интересен ми е пътят, по който участниците стигат до своите решения. Сумите, които могат да се достигнат, са доста високи и самата игра може да изглежда лесна, но всъщност изобщо не е така. В това се убедиха и участниците ни, които разкриват самоличности. Във втори кръг е много интересно с роднините, но и първи с професиите е забавен.
- Вие самият, ако се поставите на мястото на детективите, успявате ли да познаете самоличностите?
- Аз съм на равна нога с тях, защото самият аз не знам кой кой е!
- Нямате предварителна информация за това какви хора са?
- Не, нямам. Затова ми е и толкова интересно и на мен като водещ. Аз също гадая, но имам правото само донякъде да предполагам. И на мен ми е адски любопитно и интересно.
- Чакаме с нетърпение „Скрита самоличност“. Сега обаче искам да ви върна няколко седмици назад към финала на любимото шоу за имитации „Като две капки вода“. На голямата сцена на „Арена София“ публиката буквално ви заля с цялата си обич. Сега, когато мина известно време, какво беше за вас това преживяване и какви емоции остави у вас този успех?
- Смятам, че трябва да мине още време, за да осъзнаем и оценим какво точно постигнахме. Едно е ясно - това не е правено никъде. Телевизионно предаване пред 12 000 души досега не е имало. Усещането е велико и много приятно и в един такъв момент осъзнаваш, че си си свършил добре работата, щом получаваш това насреща. Естествено в България никой не обича хората, които успяват и постигат нещо, те винаги са мачкани, ритани и хулени по всякакви начини. Аз съм приел, че съм българин и живея тук и някак се научих да не обръщам внимание на това.
- Защо не обичаме успешните и талантливите?
- Такива сме си, такава ни е семката, такова племе сме. Мисля, че това е основният проблем и с това, което се случва с държавата в момента - самите ние. И ако не се промени нещо и най-вече ние да излезем от кожата си и да станем по- добри хора, няма да се оправим.
- Много хора си казват, че е лесно да си водещ.
- Да застават, да вземат костюма, да започват да водят, да видят как става и ако направят нещо невероятно, което не е виждано, аз лично ще им стисна ръката и ще им кажа: “Евала“. Но да седиш отстрани и само да коментираш, без изобщо да имаш идея как се случват нещата - такова мнение не ми е важно.
- Ние така коментираме и политиката, но не правим нищо, за да променим нещата. Българинът дори масово не отива да гласува.
- Затова и политиката ни е на това дередже. Защото само я коментираме и говорим, а не я правим. Това е цялата история. Политика се прави, не се говори!
- В неделя предстоят изборите 2 в 1, ще гласувате ли?
- Аз че ще гласувам - ще гласувам. Все пак това е право, което се полага и не искам да го дам на някой друг да го упражнява вместо мен. Да ти кажа обаче имам известни колебания. Но 100% съм сигурен, че няма да гласувам за тези, за които гласувах предния път.
- Често се разочароваме от неспазените обещания…
- Даваш на един човек шанс, даваш му картбланш и той като се подиграе с твоето доверие, следващия път му отнемаш този шанс.
- И в живота ли не давате втори шанс?
- Все по- често не, не давам. Нямам време за кога. По-голямата част от живота ми мина. Насила с никого не искам да работя или да прекарвам някакво време. Който не ме харесва или не харесва как работя - довиждане, разделяме се и кой откъдето е. Нямам време да се занимавам с излишни дребни скандалчета, сплетни, мерене на его и т.н. Нямам и желание за това нещо. Дори напоследък винаги аз гледам да отстъпвам, когато има някаква такава ситуация. Оттеглям се и не се занимавам с глупости.
- Животът учи. Кои са житейските съвети, които давате на дъщеря си? Тя вече е истинска госпожица…
- Най- важно е да запази правото и свободата си на избор. Когато имаш избор, винаги имаш и ход. Когато нямаш и правиш неща, които не искаш да правиш и са против твоите виждания, не е никак готино. Аз съм бил в такива ситуации. Винаги трябва да избира това, което я прави щастлива и й носи удоволствие.
- Вие правил ли сте избор, за който сега съжалявате?
- Аз най-важния избор го направих, когато трябваше да реша с какво да се занимавам. Професията ми носи удоволствие и ме радва. Това е моето съществуване. Вземал съм решения по време на професионалния път, които, ако сега се върна, бих ги избягнал. Имало е и компромиси като в тангото - една назад, две напред.
- В живота трябва да се правят и компромиси.
- Никой не ти е постлал пред теб червен килим и всичко да е страхотно. Номерът е да имаш сили да се изправиш и да преминеш дадено препятствие. Аз винаги си казвам, че Господ нарочно ни дава изпитания, за да види как ще преминем през тях и как ще излезем от тях. Ако осъзнаеш защо ти се е случило и продължиш напред, явно си преминал през препятствието. Ако не, явно не си осъзнал защо ти се е случило и е лошо.
- Вярвате в Бог?
- Естествено. Той винаги ни проверява, зависи кой колко може да устои. Той го прави с цел да ни изгради и да станем по- силни, а не да ни смачка. Но хората рядко го разбират. Не ги четем знаците, а те са много ясни. Много хора в България искат да вземат ролята на Господ и да станат съдници, това не ми харесва никак. Почваме да казваме кое хубаво, кое лошо, а Бог е казал: „Който е безгрешен, пръв да хвърли камък“. Явно много са безгрешните, като гледам колко камъни хвърчат.
- Като че ли се самозабравихме хората?
- Доста и той затова ще въздаде заслуженото рано или късно.
- За финал какво лято ви предстои - повече работа или почивка?
- Едното вече не е за сметка на другото. Свърши това препускане. Работя, но гледам и да си взема почивката. Даже вече е с приоритет. С врачанската симфониета имаме едно много хубаво музикално-драматично представление - “Нетактично“. Ще го играем по морето. В края на юни ще отида на един фестивал в Чехия с Пловдивския театър и постановката „Укротяване на опърничавата“. И после трябва малко да почина, защото септември има доста плътна програма - ще снимам филм със Зорница София, с Дони ще пътуваме извън страната, като се върна, трябва премиера да изкарам. И ако всичко върви по план и сме живи и здрави, трябва да започнем да снимаме и сериал с Маги Халваджиян по книгата „Мамник“.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Телеграф“?
- Да бъдат здрави и да използваме главите си. Което и казах и по-нагоре - да правим политика, не да я говорим. Да се променим за добро. Българинът има нужда от много голяма промяна. По-скоро да го претърпим този катарзис и да се оправят нещата.
ТОВА Е ТОЙ!!!
*Роден е на 10 юли в Русе
*Завършва НАТФИЗ в класа на Димитрина Гюрова
*Играл е в много театри в провинцията и София, както и участва в спектакли на Варненската опера, Старозагорската опера и Бургаската опера
*Участвал в редица от най-популярните и обичани родни ленти - „Полицаите от края на града“, „Уроците на Блага“, „Голата истина за група Жигули“, „Добрият шофьор“ и др.
*Голяма популярност му носят изявите в „Пълна лудница“, „Господари на ефира“, където е водещ. Той е водил два сезона и на „Маскираният певец“, а преди това бе и част от детективския панел на предаването
*През 2021 г. заедно със Зуека води девети сезон на "Като две капки вода", в чийто четвърти сезон е участник. От 2022 г. заедно с Димитър Рачков водят „Като две капки вода“
*Щастливо женен за спортната журналистка Цвета Георгиева. Двамата имат една дъщеря - Йохана.
Елизабет Методиева
