- Г-н Ефремов, честит юбилей! Как се чувства един мъж на 50?
- Като 25 евро! С моята годишнина приеха еврото (смее се). Добре се чувствам! Ще се почерпим за здраве семейно в един приятен ресторант. Получих много поздравления от приятели и колеги. Приятно е. Толкова години поред все ми се падаше да съм на работа и слава богу тази година не съм. Чувствам се щастлив от тези 50 години, мисля, че поне досега съм си свършил работата добре.
Мъжът на жена ми
Дай боже, има още много неща да се свършат. Упражнявам това, което обичам като професия и това ми носи голямо удовлетворение и радост. Човек трябва да си тежи на мястото и най-хубавото нещо е, когато той намери своята ниша и продължава да работи това, което обича. От това по-голямо щастие няма. И това, че сме здрави, разбира се.
Някои казват, че животът започва след 50, сега ще видим как е (смее се).
- Обикновено хората имат в един ден от годината рожден ден, а вие в два. Как така?
- Станала е информационна грешка и са ме написали в Уикипедия, че съм роден на 7 юли и оттам нататък всичко се препечатва. Някои знаят, че съм на 8 юли и го отбелязват тогава в своите издания. Повечето на 7 юли. Затова всяка година на мен започват да ми звънят от 7 юли и продължават на 8 юли.
Със Силвия Лулчева в Искам вашия мъж.,
Някои хора вече се научиха и получих по-малко поздравления на 7, отколкото на 8 юли. Аз съм коректен спрямо всички объркали се и благодаря на всеки и обяснявам кога съм роден и всеки казва – добре, утре ще ти се обадя пак (смее се). В началото по-скоро ми беше странно, после свикнах.
- Покрай рождения си ден човек обикновено си прави равносметка. Вие правите ли и каква е вашата?
- Не обичам да правя равносметка. Смятам, че ако тръгнеш да си правиш равносметка или сметка, те първо излизат неточно. Смятам, че имам още много неща, които мога да направя и да работя, за да направя тази равносметка. Казах ви, че съм доволен от това, което ми се е случило досега в живота. Не обичам да казвам – аз направих това или постигнах онова.
Спанак с картофи,
За мен най-важното освен здравето е да продължавам да упражнявам това, с което се занимавам. Благодарен съм и на изпитания, които съм имал и съм се справял, и на хубавите емоции. Всичко трябва да върви ръка за ръка. Другото не е окей. Трябва да има баланс. На мен балансът засега ми е много добре, дано продължава да е така и по-нататък.
- Ако можехте да се върнете във времето назад – бихте ли променили нещо?
- Ако можех да променя нещо в моя живот, по-скоро не бих променил нищо. Всичко, което ми се е случило, явно е трябвало да ми се случи. Всяко нещо е урок да продължа напред. Не бих променил и хората, които съм срещнал, нито тези, които са ми се правили на приятели и после съм разбрал, че не са, и тези, които са истински приятели. Затова и казвам, че моят баланс е много добре. Човек се ражда и започва да живее. В зависимост от това как се справя с нещата и мисли се определя и начинът му на съществуване и на живот.
- В момента снимате шестия сезон на хитовия „Под прикритие“. Знам, че не можете да разкривате нищо от снимките и сюжета. И все пак – Близнака е сред култовите герои. Спомняте ли си първия си допир с него?
- Разбира се, че си го спомням. Първият снимачен ден на „Под прикритие“, първия сезон. Беше една голяма екшън сцена, която се снимаше. Много се вълнувахме всички, които участваме. Този сериал го взехме като едно бебе. Не знаехме, че ще бъде толкова успешен, естествено. С течение на времето видяхме, че се получават нещата и благодарение на колегите, екипа – просто всички сякаш бяхме едно. Затова се получиха тези прекрасни 5 сезона. Надявам се и новият 6-и да бъде като шестия етаж. Да не стане като плоча на петия, а да се качи още нагоре.
- Какъв е Тишо Близнака и имате ли допирни точки с него?
- Не! Абсолютно не. Заедно с колегите и режисьора сме мислили този герой да бъде точно такъв. Аз много мои неща съм измислил за него, имало е и режисьорски хрумки. Той е част от бригадирите в групировката на Джаро. Какви да са? Престъпници, мутри, които се занимават с нелегални неща.
Тишо Близнака е култов образ.
Аз нямам нищо общо с героя ми (смее се). Беше важно да се намери сленгът, да се намери уличният маниер на изказ и действия, за да може колкото се може по-действително да се направи. Затова героят става симпатичен на хората. От една второстепенна роля той се превърна в култов герой. Това само може да ме радва.
- Разкажете ни някой спомен от предишните сезони. Коя е любимата ви метаморфоза на героя?
- Реално погледнато, за да оцелее 6 сезона Тишо Близнака, означава, че не е такъв точно, за какъвто го взимат всички. Той е много предан към приятелите си, спасява дори живота на Иво Андонов два пъти. Точно затова е интересен този образ. Глупостта му се изразява в това, че примерно не знае някои неща, а не че той е някакъв тъпак, който може да си правят каквото искат с него. Той е оцелял заради това, че се харесва, първо! По-скоро той е от типа хора, които живеят за мига. Философията им е да има лафчета и да вървят нещата, иначе влизат в боя безапелационно. Това са хора, които не са математици и физици.
- Наскоро започнахте репетиции и на „Гераците“ по Елин Пелин. Каква е вашата роля в постановката на Богдан Петканин?
- Аз репетирам в момента две пиеси. Едната е „Гераците“, в която играя ролята на Йордан Стария Герак, която е драматична и това много ме радва, защото е различно и ме провокира. Постановката е на Русенския театър, а режисьор е Богдан Петканин. За първи път работя в Русе с тези колеги. Премиерата ще бъде на 10 септември и оттам нататък тръгва да се играе по страната. Предизвикателно е. С Богдан сме работили няколко пъти, има страхотни идеи. Надявам се да се получи добра постановка. За мен е интересно, защото първо е по творба на Елин Пелин, текст, който е култов, нарицателен. Моята роля са я играли големи български актьори. Това е отговорност и ми се случва точно на 50-годишнината. Трябва да се справя.
Кошмарна комедия
А другата пиеса е „Примадони“ в Сатиричния театър. Режисьор е Калин Сърменов и ще излезе най-вероятно към средата на ноември. Моята роля е на един отец, който движи действието в пиесата. През него минават важните моменти и неща. Ще има песни, забавно ще е. Доста голям проект е, участват доста хора от трупата. Сатиричният театър си има бенд, който също участва. Музиката е на Асен Аврамов. От едното влизам в другото, снимки.
- Вие сте гост актьор на русенската сцена. Как се чувствате край Дунава? Каква е публиката извън София?
- Публиката е различна в някои градове, може би по-смирена, сякаш се притеснява да реагира. В други градове те хваща от първия миг и не те пуска. Това с годините съм го забелязал.
Русе е град с традиции, аристократичен, с много хубав театър, опера. Мисля, че публиката е прекрасна навсякъде, въпросът е какво им предлагаш.
- Друга ваша страст е Левски. Кога се зароди тя?
- Още от дете съм фен на Левски! Баща ми ме водеше на мачове на Левски и аз нямаше как да бъда от друг отбор. И така досега. Дай Боже и още 50 години. Просто си обичаме отбора. Поклон на цялата публика, която има този клуб, която го спаси от фалит и т.н. и му е вярна.
В Сатирата в Криворазбрана цивилизация.,
Това е клубът на моето сърце, помагал съм му винаги с каквото мога. Сега клубът се развива горе-долу добре, финансово започват да се чистят нещата. За тези неща не отговарям аз (смее се). Важното е футболистите да играят добър футбол, да си оставят сърцето на „Герена“, другото ще стане. Публиката идва, когато вижда, че те наистина се стараят като отбор.
- Кой е най-запомнящият се мач, на който сте ходили?
-Те са безбройно много. Най-сладко еу когато се победи другия, червения отбор. Предполагам, че и за тях е така.
- Ако има мач на Левски и представление с любим актьор – къде ще отидете?
- На мач на Левски. Любимият ми актьор пак ще играе, не че Левски няма пак да играе (смее се), зависи какъв е мачът. Ако е важен мач, може би ще предпочета да ида на мача. Въпреки че сега не ми остава много време, ходя все по-рядко, защото съм или на представление, или извън София.
Верен фен на Левски.,
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Да стават все повече, да са здрави, да ходят на театър и да се обичат. Да бъдат щастливи.
Това е той:
- Роден е на 8 юли 1975 г. в София.
-Още от 15-годишна възраст се изявява в телевизионното предаване „Коктейлите на Влади“.
-Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Здравко Митков.
-Над две години участва в популярното телевизионно шоу „Шаш“ заедно с Влади Въргала и Кофе Бабоне.
-Част от трупата на Сатиричния театър.
-Снима в редица български филми и сериали, сега работи по „Под прикритие 6“, където влиза в ролята на Тишо Близнака.
Екатерина Томова
