- Севар, новият театрален сезон на „Кученцето се засмя“ започва с два фестивала на два континента. Разкажи ни какво предстои в Косово и Турция.
- Любопитното е, че „Кученцето се засмя“ ще се играе вече в шеста държава. Сега ще посетим Косово (бел. ред. - в петък вечерта) и Турция. Моноспектакълът има много симпатичен международен живот. Селектират го на различни фестивали. Досега опитът ни е не само положителен откъм участие, но и се връщаме в България с награди. От Албания и Монголия донесохме наградите за „Най-добър актьор“. Пожелаваме си занапред това да са „най-лошите постижения“, по-шеговито казано (смее се).
- Споделяш, че когато Ана Батева те кани за този моноспектакъл, ти казва - „Ще можеш да се справиш“. И е права! Имаше ли колебания у теб и какво е усещането да бъдеш сам на сцената?
- Разбира се, че имаше колебания. Въпросът ми към нея беше – ти мислиш ли, че аз мога да се справя? Ние не бяхме работили допреди това с нея. Аз съм й гледал другите моноспектакли, които е поставяла. За мен самата покана си е постижение и висока оценка за работата ми досега. Когато я попитах, тя ми каза, че нямаше да ме кани, ако си мисли, че не може да се справя. Моята работа на сцената е да играя, не да се наблюдавам, да си оценявам труда и да си мисля дали съм го направил добре и тази топка я прехвърлих към нея. Ана знае как да хване някой актьор, да го поведе и да го провокира в лудостта му. А после тази лудост да успее да я озапти.
- Играеш сам на сцената, за първи път ти се случва. Комфортно ли ти е така?
- Да! Интересно е, защото като перфекционист знаеш, че каквото където си си го оставил, там ще си го намериш. Не рискуваш да трябва да подчиниш играта си на на хрумката или импровизацията на някой колега. Не че имам кой знае какъв опит така, имал съм невероятни колеги винаги на сцената. Усещането е интересно, защото изграждаш сам собствен свят. Усещаш как публиката е там и гледа само теб. Колкото е отговорно, толкова трябва и на самочувствие да се разчита. След уплахата и страха трябва да си кажеш – абе ще се справя ли с отговорността да ги поведа тези хора, които са ми се доверили като на артист. Трябва да се самозалъжеш и да си кажеш – да! Моята работа е тук и те са дошли добронамерено да ме гледат. Няма как да дам по-малко от 1000% на тях. Тази отговорност е като собствена провокация. И да, интересно е. Всеки актьор трябва да премине през това според мен, да се усети сам, защото тогава може би се научаваш и да бъдеш по-добър колега.
- Миналия театрален сезон имаше още една премиера - „Сън в лятна нощ“ на Диана Добрева в Младежкия театър. Разкажи ни за ролята си на дух и за работата с режисьор като Диана Добрева.
- Моят персонаж Пък е безплътен призрак. Игран е много често не само от мъже, но и от жени. Той е най-свободният откъм идеи и подлежи на всякакъв вид интерпретации. Всяка може да е правилна, стига да е добре защитена от режисьора. За първи път работя с Младежкия театър от 7 години и с Диана Добрева. На първа репетиция имаше притеснение у мен дали ще я има добрата енергия, с която бях запомнил този театър. Мога да кажа, че не е същата, а много по-хубава. Всички сме много по-пораснали и узрели. Наслаждаваме се повече на моментите си, на репетициите. Много хубаво усещане е репетициите да ти се превръщат в по-ценно нещо от самото представление. Иначе остава впечатлението, че все едно отиваш на работа, което при нас актьорите не работи. Ние си играем (смее се). Радвам се, че това усещане го пренасяме и на публиката.
Колкото до Диана Добрева – всичко тръгна с голямо спокойствие въпреки мащабността, все пак това е една от най-поставяните пиеси на Шекспир. Рискът критиката да те гледа с много големи очаквания да покажеш нещо ново и различно е много голям. Мисля, че ние се справихме до голяма степен. Диана ни поведе през игра и импровизации. Когато на първа репетиция раздаваше ролите на пиесата, очаквах, че ще получа ролята на някой от младите влюбени. В момента, в който ролите на Лизандър и на Деметрий не бяха дадени на мен, се почудих какво ще правя в тази пиеса. Като се каза, че съм Пък, и си помислих, че или ще е предизвикателство, с което няма да се справя успешно, или просто трябва да дам всичко от себе си. Когато видях и костюма, който Марина Райчинова бе подготвила, и вече бях убеден, че това е предизвикателство и нещо, което аз самият не съм правил и което със сигурност няма как да остане незабелязано, независимо дали ще се хареса или не на зрителите. И така и се случи.
- Преди този спектакъл сподели, че не си имал първа репетиция от година и половина. Сега как е с новия театрален сезон?
- Пак нямам репетиции (смее се). Никой не ме е поканил засега за представление. В момента снимам, заснех един филм и сега в края на този месец ми предстоят снимки на друг български филм. Между тези неща снимам и новия сезон на документалната поредица „5 минути София“, на която съм изпълнителен продуцент. Не мога да се оплача от липса на ангажименти, но един хубав текст с удоволствие бих репетирал, ако е с такъв екип, какъвто е „Кученцето се засмя“ и „Сън в лятна нощ“.
- Вечната комедия за любовта винаги вълнува зрителите. Не мога да не те попитам – комедия ли е за теб любовта?
- Има един цитат от Оскар Уайлд, който според мен описва много добре цялата ситуация в „Сън в лятна нощ“, а именно „Животът има страхотно чувство за хумор, само че понякога ние не го разбираме“. Така е и с любовта. Тя е такава, каквато е, а зависи от нас как гледаме на нея. Лично аз съм изключително удовлетворен от живота си. Изключително щастлив и на сцената, и извън нея, защото съм успял някак си да не товаря любовта с очаквания, а да й се наслаждавам. Никой не очаква, че животът е само еуфория 24/7. Когато дойде момент, когато си изморен и изтощен, сърдит, поемаш въздух, изчакваш да мине и да знаеш, че до теб има човек, който ще е до теб и в този момент, и след като мине. И няма да те съди, че си изтощен.
- Връщам те година назад към може би най-вълнуващата кинопремиера у нас – на филма за Гунди, в който и ти взимаш участие. Защо вече няма мъже и личности като Георги Аспарухов?
- Не знам дали няма. Миналата година редом до това културно събитие бяха и Олимпийските игри, където показахме изключителни резултати, въпреки че положението в спорта не е по-розово, отколкото в културата. И въпреки това ето че може. Така че не мисля, че няма такива хора като Гунди. Днес контекстът е друг, защото изкушенията са много и е възможно да се намали стойността. Гунди не се е снимал в рекламни кампании на хaзарт например, но ако ги е имало – дали е щял да избегне тези изкушения? Никой не знае. Ние идеализираме образ, за когото вече е прекалено късно да направи грешки. Няма да се върне и ние оценяваме това, което той е направил приживе, разбира се. По-важно е да се замислим кои са живите примери, които можем да оценим.
- Част си от класа на Стефан Данаилов. Какво си спомняте от думите на Мастера и ще следваш винаги?
- Скоро си припомняхме с колеги от класа на кого как е викал проф. Данаилов. И не осъзнаваме защо мен ме наричаше от време на време Седефчо и Севинчо (смее се). Разбира се, че имаме много топли чувства към него целия клас. То е и много трудно да нямаш към човек като проф. Стефан Данаилов. Помня, че още на първия си час с нас, още прясно приети, на по 18 г., той ни каза, че се притеснява, защото усеща разликата в годините между нас и него. И дали нещата, които той говори, ще достигат до нас в своята същност. Дали ще го разбираме. Какъв преподавател ще бъде на хора, с които няма общ език. Той положи всички усилия, за да го намери този общ език с нас. Нашето следване беше съпътствано с много тежки за него периоди в личен план. Самият той ни казваше, че намира спасение в часовете с нас. Казваше ни – защо да се прибирам вкъщи, какво да правя там сам. Тогава имахме денонощни часове с него, което е много ценно. Това е неспирен учебник, от който можеш да черпиш с пълни шепи и той е там, за да ти дава. Имахме този късмет да сме с него постоянно.
Това е той:
- Роден е на 23 декември 1993 г. в София
- Син е на озвучаващата актриса Светлана Смолева, има двама братя
- През 2012 г. завършва Националната търговско-банкова гимназия с профил Банково дело с френски език
- През 2016 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов
- През 2015 г. е в трупата на Младежкия театър „Николай Бинев“
- Играе първата си главна роля на Дориан Грей в постановката „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд на режисьора Стайко Мурджев
- През 2022 г. печели награда "Икар" за поддържаща мъжка роля за Агатон във „Федра (сияйната)“
Екатерина Томова
