- Здравейте, Орлин! От 13 февруари в кината тръгва най-новата българска комедия „Брънч за начинаещи“. Във филма на Яна Титова вие имате главна роля, разкажете ни малко за нея.
- Моята роля е интересна. Не знам дали мога да кажа „главна“, защото всички персонажи са важни, но моят типаж е много забавен, енергичен и… такъв, който постоянно е „в движение“. Героят ми е изобретател. Иска да влезе в големия бизнес и е измислил интересен часовник, който може да следи абсолютно всичко – да ти разпределя времето, да ти „прави“ храненето, като един лайфстайл помощник, който те кара да бъдеш по-перфектна версия на себе си. Съпругата ми във филма играе Валентина Каролева, с нея сме много добър тандем. И, разбира се, моят герой търси човек с пари, който да инвестира в изобретението.
- И оттам започва забавното, нали?
- Да, точно там започва забавното. Има една вечеря, с едни гости – хора, които уж са ни приятели, но всъщност не са ни толкова близки. По-скоро са… хората, от които зависи дали ще се случат нещата. И идеята е аз да направя така, че да взема пари евентуално от тях, за да произведем изобретението масово. Повече няма да издавам. Заслужава си да се гледа.
- Казвате, че за първи път влизате в толкова забавна роля. Предизвикателство ли беше? Днес сякаш е по-трудно да разсмееш зрителя, отколкото да го натъжиш.
- Българинът без това си е достатъчно тъжен. Но според мен има чувство за хумор – зависи кой как го „тълкува“ през годините като масовост. В случая има много смешни ситуации, в които изпадат героите ни. Забавни са и взаимоотношенията помежду им, и позата, която си измислят – образи, които да бъдат представени пред другите, които не познават толкова добре. И сами си правят капан – една симпатична примка, която лека-полека започва да се затяга около врата им само защото са решили да бъдат различни от себе си и малко по-фалшиви, за да се харесат. За мен тази роля беше голяма провокация. Имах хубава възможност абсолютно изцяло да направим образа заедно – да го контролираме, да извадим най-доброто от него, да импровизираме. Да не сме актьори, които се чувстват „хванати“ от някаква рамка. Чувствахме се много свободни. И се получи страхотна актьорска атмосфера – такава, която не се получава често на терен.
- Стана ли по-трудно в днешно време да бъдем откровени? Социалните мрежи ли ни промениха да тръгнем по един малко по- фалшив път?
- Социалните мрежи може би малко ни поизкривиха. Опитваме се всички да сме по някакъв начин по-перфектни, да се харесваме на някого. Това, разбира се, го има и в нашата професия – по някакъв начин е „задължително“. Но когато стане с лекота и си комфортен в това, което правиш, няма да чакаш да получиш моментален резултат от публиката, веднага някой да ти пляска. По-важното е да ставаш по-добър. Лека-полека може да делиш публика, но ако очакваш бърз резултат и после не го получиш, да се обиждаш и да обвиняваш другите – това не е вярната посока.
- Ще ни разкажете ли някоя забавна случка от снимачната площадка?
- Имаше много хубав кетъринг. Това е много важно за снимачния процес. Няма ли добра храна, може да се „скапе“ всеки филм – актьорите, екипът, всички стават леко посмачкани.
Храната ни беше уникална. А ние, понеже сме любители на сладкото – особено с Валя, съпругата ми във филма – започнахме да си издевателстваме с големи дози течен шоколад. Това даде много хубава енергия, една социалност… даже лека истерия някоя сутрин от щастие, че има течен шоколад. Бяха много смешни ситуации.
- Какъв е филмът като усещане?
- Филмът е изпълнен с много шантави неща, които реално могат да се случат и се случват в света. Перфектен филм за петък, събота и неделя: да разпуснеш със семейството, с децата, да се посмеете с глас. Непреднамерено. Идеална възможност да „отпуснеш“. Много е хубаво да има такива продукции.
- Вие сте успешен и като певец, и като актьор. Кое ви е по на сърце?
- И двете са изкуство, но са много различни. При живото изпълнение реакцията идва веднага – от залата, от публиката. При филма минава много дълъг период – целият процес с екипа, продуцентите, телевизиите, постпродукцията… и чак тогава идва реакцията на публиката.
Едното е като „бебе“, което чакаш дълго да се роди. Другото е нещо, което правиш на момента и го получаваш веднага. Но във филма е много силна работата в екип: важен е всеки – от човека, който носи храната и чисти, до оператора, режисьора, актьорите. И атмосферата е ключова. При нерви, припряност, истерия, незадоволени актьори, несъответствия може да се срине и най-добрата идея. Много съм щастлив, че в „Брънч за начинаещи“ работих със страхотен екип. Яна Титова е изключителна.
- Чакаме с нетърпение филма, а сега да ви върна към празниците, които съвсем скоро отминаха. Как ги посрещнахте?
- Прекрасно, семейно. Видяхме се със сестра ми, с племенницата, с малките. Изкарахме си много хубаво. Дъщеря ми е първи клас и нямаше търпение да минат празниците, за да отиде да се похвали в училище какво й е донесъл Дядо Коледа. Дори беше забравил една страхотна шейна на балкона – на следващия ден я открихме и вече нямам търпение да я ползваме. Да има сняг!
- На Нова година на работа ли бяхте?
- Да, много години така се случва, но този път беше много добре. Бях в много хубав хотел, имаше хубава публика, хубав ресторант, добра организация. Не се чувствах като на работа. Нямаше никакви нерви – всичко беше спокойно и приятно. И сега даже ще отидем пак да си починем там с малката и с Диди за ден-два, защото не успях да остана след участието, а тръгнах веднага, защото много държах на 1 януари да се събудим всички заедно у дома.
- Дъщеря ви вече е ученичка – мина почти първият срок. Как се чувства тя?
- Добре е, щастлива е. Първи клас е някак по-лек клас. Сигурно от втори вече става по-сериозно, но сега лека-полека ги въвеждат в цялата работа, която ги чака, без да ги стресират.
- Успявате ли да помагате с домашните или половинката ви Диди поема тази част?
- По-скоро Диди. Тя има нерви да се занимава с това, защото не е лесно. Тя успява да намери общия „ключ“ с нея. Аз опитвам, но с търпението ми е по-трудно. И детето има друго отношение към майката и към бащата – много е различно. С мен… не й е толкова интересно да учи. С нея двамата пеем.
- Връщайки се назад – какъв ученик бяхте вие?
- На мен изобщо не ми се учеше. Първо – момчетата се развиваме по-бавно, това е факт. Идвах директно от улицата, от игрите навън, от топката, от бягането, от лудостите… и изведнъж – училище, чанта, учебници, тетрадки. Абсолютен шок ми беше. До втори-трети клас бях много притеснен. После започнах да свиквам.
- Децата сега сякаш са по-подготвени.
- Да, сега е различно. Има игри, технологии, децата боравят с тях от малки. И ние ги подготвяме – водим ги по-рано на подготвителни неща, да пишат, да свикнат да седят на чин. Да не е „от утре вече не си в детската градина, от утре си ученичка“. Това е огромен шок.
- Какво ново ви предстои в музикален план?
- Не знам дали трябва да го казвам, но направихме песен с Графа. Той прави музиката към филма – оригинален саундтрак. Имаме страхотно дуетно парче и скоро заснехме клип. Участват и актьорите – даже всички пеят на рефрена.
Не знам какво друго ми предстои, но искам да намеря композитор, с когото да работя...
- Трудно ли е да се напаснат вижданията за една песен?
- Много е трудно да намериш човек, който хем да направи музиката, хем да има креативност, да я аранжира… и да работите лесно. Стигна се до това артистите да „гонят“ аранжори и композитори – чакаш някого месеци дали е свободен, дали ще направи нещо с теб. Ако започнеш да работиш с някого и той не може да направи нещо за теб и се „влачи“ три месеца, това е загубено време. Има много хора с идеи, разпръснати и объркани. Малко хора стигат до крайния продукт.
Много хора работят бързо, дум-дум и песента е готова. Аз напоследък се опитвам да изпипвам повече нещата..
- Всичко в днешно време сякаш се случва много бързо. За какво не ви стига време на вас?
- Не ми стига за семейството и за музика. Надявам се тази година да намеря повече време за музика. И дай Боже да намираме и време за нас самите, защото и това е важно. Когато го няма, идва другият бич на днешното време – стресът.
- Имате ли трикове срещу стреса и негативните мисли?
- Чак трикове не. Спортът е трикът. Стресът идва от това, че искаме нещата да се случат веднага и да ги „изпипваме“ на всяка цена. И от хората, на които сме гласували доверие, а после трябва да ги чакаме – това натоварва. Опитвам се да не зависи „животът ми“ от такива неща и да не ги превръщам в трагедия.
- Като заговорихме за спорт, миналата година влязохте в перфектна форма. Продължавате ли с фитнеса и тази година?
- Ще започна пак с фитнес. После се надявам да премина и към леката атлетика. Имам и една голяма мечта от много години - искам да хвърлям копие. Искам да намеря правилните хора, да си намеря учител… Всеки човек си има своите странности.
- Това е много нетрадиционно! Пожелавам ви 2026-а да ви се сбъдне тази мечта. Какво си пожелавате за финал – за себе си и за читателите?
- Здраве и спокойствие. Най-хубавото е сплотеността със семейството. Въпреки всичко, което става в света, да намерим една истинска усмивка. Или да намерим хора, които да ни усмихнат.
Елизабет Методиева
