- Г-н Калев, снощи изиграхте за пореден път „Грамофонът“ в Античен театър Пловдив, а билетите за събитието бяха продадени седмици по-рано. Какви са впечатленията ви от пловдивската публика?
- Имам много впечатления от различната публика не само в България, но и в чужбина и не знам дали съм пристрастен, но много обичам Пловдив. Там са много топли, сърдечни, благодарни. Шумна публика - радва се, пляска, изразяват емоции. Говорили сме си и с други колеги, че там има една друга харизма и излъчване в самата публика. Разбира се, че в Античния театър самото преживяване е уникално. Да си на място, което съществува от 2000 години, е много вълнуващо. За мен е истинско предизвикателство да съм там и да усещам атмосферата му, но и пловдивчани много допринасят да е още по-прекрасно цялото изживяване.
- Пловдив е първата спирка от лятното ви турне тази година. Кои други градове предстоят?
- Все любими градове. Във Велико Търново съм на 20 август. Там съм бил веднъж и това ще ми е вторият път в Летния театър. Малко ми е притеснено, защото не ги познавам чак толкова добре, ще ми е ново и различно да се срещна с тях. Вълнувам се. На 22 август ще гостувам в Бургас за 14-и или 15-и път. Още един любим град. И там винаги е изпълнено с много топли и мили хора. След което следва Варна на 29 август в прекрасния им Летен театър. Там е обаятелно, зелено, винаги се чувствам много щастлив, когато играя на тази сцена.
- Къде ви е по-интересно да изнесете представление - там, където се познавате вече с публиката, или на места, където ще ви е за първи или втори път да играете?
- Публиката навсякъде ме посреща страхотно. Понякога, когато все още не се познаваме и хората не знаят какво да очакват, като изляза и сякаш малко по малко се прегръщаме, а накрая вече сме се прегърнали много силно и се споделяме. В градовете, в които съм бил по много пъти, още с първите стъпки на сцената се прегръщаме и на мен ми е много спокойно да си върша моята работа, за да ги заредя с една хубава енергия, да ги върна в едно време, в което те припознават себе си, да им изпея любими песни, на които те също пеят и танцуват с мен. Още от самото начало се хващаме и не се пускаме до края!
- Ако ви върна години назад, когато решихте да направите „Грамофонът“, вярвахте ли, че ще бъде толкова успешен спектакъл и ще се играе толкова години, и то в препълнени салони?
- Това си е моето представление, моите истории, моите любими образи, които играя. Много ми е свидно и скъпо. Единственото, за което мислех при създаването му, е да се хареса на хората и те да го усетят. Не съм мислил за крайния резултат и че толкова много години ще го играя, и толкова много хора ще дойдат да го гледат.
- Аз съм гледала представлението 2 пъти и втория преоткрих много нови неща. Бих го гледала отново. Има ли много хора, които идват по няколко пъти на „Грамофонът“?
- Много хора ми споделят, че идват за втори, трети, десети път. Аз след представление оставам да се видя с хората, които са дошли, да си поговорим. Не знам как изглеждам на сцената и как зареждам, трудно ми е да се видя отстрани, но те ми казват, че имат нужда да го гледат, да се споделим и този път, и това лято, че всеки път откриват нещо ново. Аз, разбира се, всеки път заради тези хора гледам да променям и вкарвам някои допълнителни неща в скечовете и нови истории. От това, което чувам от тях и чета като коментари в социалните мрежи, разбирам, че ги правя щастливи, а за мен това е най-важното - да нося щастие на другите чрез това, което правя.
- Вие самият успявате ли да преоткриете нещо ново в представлението след толкова пъти игра?
- Спектакълът ми завършва „Не изиграх ли себе си накрая“. Скоро се замислих, че тези думи имат и втори план, имат и друг смисъл - не се ли изиграх, не се ли прецаках? Но човек винаги когато печели някои неща, губи други. Животът е баланс и равновесие. Благодарен съм за всичко. Не може винаги да печелим и да имаме. Животът ме научи, че няма лошо и да се губи и невинаги можем да имаме всичко. Разбира се, не трябва да спираме да мечтаем и когато мечтите ни се сбъдват, да благодарим на Бог, на късмета си и на това, че се възнаграждава трудът ни. Когато не се сбъдват обаче, трябва да приемаме, че така е трябвало да стане и да се фокусираме върху това, което имаме, а не да търсим винаги какво ни липсва и да гоним това, което не ни се е случило.
- Вярата ли ви помага в трудни моменти?
- Аз съм вярващ човек, християнин, вярвам много в Бог. Уповавам се на това, че когато нещо не се е случило, вероятно е било по- добре за мен. Полагам необходимите усилия, ако трябва да се случи, то ще се случи, ако не - продължавам напред и си създавам нови мечти и желания. Когато си по-млад, несполуките те нараняват, депресират, понижават желанието за постигане на мечтите ти, но с годините се учим, че невинаги може да се има. Понякога е за добро, ако нещо не се случи, и не се оплаквам, а си казвам, че може би е по-добре, че така е станало. Невинаги от първия път се случват нещата, човек трябва да полага усилия и да вярва. Всичко, което трябва да се случи, е в ръцете на Господ. Той решава.
- Казвате, че си правите нови мечти... за какво мечтаете днес?
- Да съм здрав на първо място. Искам да нямам проблеми със здравето, защото ако това е така, оттам нататък всичко е постижимо. Мечтая за нови представления, за нови срещи с хората, за пътувания извън страната. Имам доста хубави предложения и мечтая да се случат. Готвим турне в Америка и може би пролетта ще го направим, че го отлагам вече няколко пъти. Мечтая да се срещам с хубави хора, с моите хора. Животът ми да е лек и без претенции.
- Когато сте толкова известен, по-трудно ли е да намерите истински хора, приятели?
- Времето отсява истинските, твоите хора. Невинаги е нужно да си имал проблеми с някого, за да се разделиш, просто животът го прави, дори да имате хубави чувства един към друг. С времето си оставате с твоите хора. Срещам и нови такива и съм щастлив. Понякога от едно кратко общуване можеш да видиш и припознаеш едно дълго и истинско приятелство, каквито ми се случват. На повечето от местата, където пътувам, и в чужбина, и у нас, аз наистина срещам хора, които искрено ме харесват и обичат и го усещам и връщам. Става взаимно.
- Обичате и да пътувате. Успявате ли да си намерите време за почивка и да се насладите на красотата на пътешествията?
- От много години така ми се е случвало в работата, че не съм имал истински почивки - било е много за кратко. Сега, откакто аз определям кога и какво да работя, си определям и кога да почивам. Последните 2-3 години се замислих, че времето много бързо лети, а и летата много бързо свършват. Много обичам лятото и сега отделям повече от времето си да почивам. Ходя на едно и също място - в Левкада. Последните години си правя хубави ваканции там, зареждане с море и слънце. Това за мен са едни от най-хубавите витамини. Така зареждам себе си - моето сърце и душа, за да мога с новия театрален сезон пълноценно да продължа да работя.
- Лятото, морето са ви слабост... а планината? Скоро имате представление и в Боровец?
- Да, независимо че е лятно турне, имам и в Боровец. Аз съм израснал в Родопите и това ми е любимата планина. Винаги когато отивам да видя близките си, а напоследък гледам да е все по-често, планината много ме зарежда, независимо че понякога ми става и мъчно, защото се връщам години назад - в детството, юношеството… Много мили спомени имам от родния ми град. Почти винаги ходя на едни и същи места - на реката, в която съм се къпал, гората, в която сме играли, училището, в което съм учил, квартала, в който съм израснал. Обаждам се на старите приятели от квартала и те ми се обаждат, когато разберат, че съм там. Много ми е хубаво там. Това го правя целогодишно.
- Вие сте и първият български артист, който с представление пълни зала 1 на НДК два пъти в рамките на половин година. Поздравления! На 26 октомври отново ще се качите на тази сцена.
- Много съм щастлив. Няма как да скрия радостта си. Моят мениджър и съпродуцент Кирил Кирилов скоро ми съобщи, че залата е почти разпродадена и съм много благодарен на хората, които ще дойдат отново в НДК.
- Миналия път имахте и специални гости - едни от любимите имена на българската музикална сцена. Сега какви изненади сте подготвили?
- За момента ще ги запазя в тайна… нека бъде изненада и така пак ще има за какво да си говорим (смее се).
- Споменахте, че мислите за ново представление, кога да го очакват нашите читатели и вашите фенове?
- Мисля го, този път ще е и с други хора, няма да е за живота ми, защото няма какво кой знае ново да кажа. Искам да има песни, които да обединяват спектакъла. Скелето го има, но външната фасада е в процес на работа, така да го кажем (смее се).
- Има ли роля, за която мечтаете, но не сте изиграли?
- О, много емблематични роли от световната класика. Всеки актьор мечтае за такива роли. Преди да започна активната ми кариера в телевизията, съм имал възможност да изиграя някои от тях, но и много не съм. Може би във времето, с подходящ режисьор и екип, дай Боже да се случи, ако е писано.
- А роля, за която съжалявате, че сте изиграли?
- Не, нямам. В телевизионните формати, в които съм участвал, винаги съм харесвал хората, които съм играл. Случвало се е да играя и такива, които не са моите хора, но те не са ставали такива емблематични образи, които постоянно да играя, може би точно затова, защото не съм ги усетил.
- Сега обаче имате привилегията да играете само това, което усещате.
- Да, вече сам мога да правя изборите си - какво, къде и с кого.
- В последния ни разговор си говорихме, че е хубаво човек да харесва и обича себе си, вие успявате ли да се обичате повече?
- Дори и фактът, че си дадох по-голяма почивка тази година и че отделям повече време за близките ми, е част от това да угаждам на себе си и да се обичам. Само когато обичаш себе си може да си главна роля в живота, иначе винаги си второстепенна.
- Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Телеграф“?
- Да са много здрави, щастливи и всичко, което искат, тайно вечер нека си го мечтаят - то се случва. На всеки, който е бил на моето представление - благодаря!
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 20 октомври в Златоград
През 1994 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Здравко Митков
Първата му телевизионна изява започва с предаването „Каналето“. Продължава работата си с част от екипа на предаването в „Шоуто на Слави“, където работи в продължение на още 11 години - в периода от 2004 до 2015 г.
През 2015 година напуска и развива солова кариера с проекта моноспектакъл по разкази за живота му – „Грамофонът“, които се превръща в истински хит
Бил е жури в предаванията на NOVA „Като две капки вода“ и „Звездите в нас“, както и гост- детектив в „Маскираният певец“
Елизабет Методиева
