- Влади, поздравления за прекрасното ви представяне до момента в „Като две капки вода“ по NOVA. Всички ви наричат хамелеона на „Капките“. Как успявате толкова умело да влизате от образ в образ?
- Благодаря ви! Доколкото си спомням, Хилда ме определи като хамелеон след имитацията ми на Васил Найденов. Хората явно са го харесали, щом го ползват (смее се). Що се отнася до това как влизам в образите - просто се забавлявам и в същото време гледам да подхождам сериозно към това, което правя на сцената на „Като две капки вода“. Мисля, че ми се получават нещата, защото не се взимам прекалено насериозно. Никога не съм бил свръхамбициозен към задачите, поставени пред мен, което не значи, че не се старая и че не подхождам с достатъчно отговорност към това, което правя, но никога не съм бил болно амбициозен. И мисля, че така и трябва да бъде. Нищо не трябва да е на всяка цена освен здравето. Някакви хора ми казват, тъй като „Две капки вода“ е най-гледаното предаване и да не взема да се самозабравя и да започна да се самовеличая. Мога да им кажа да бъдат спокойни, такава опция не съществува.
- Показвате завидни умения. За актьорските ви бяхме наясно, но изненадахте и с прекрасен глас.
- Аз пея от дете, но никога не съм пял професионално. Не съм ходил на уроци, нито имам музикално образование. Просто обичам да го правя за удоволствие.
- Кой образ до момента ви бе най-труден за изпълнение?
- Най-трудно ми беше с Васил Найденов, защото хората го познават в дълбочина. Различните поколения имат различна представа за него и трябваше да направя един събирателен образ и беше трудно. Той е изключително голяма и велика личност. Отговорността към такъв образ е изключително голяма.
- А женските образи как ви се получават? Не ви ли е трудно с тях - токчета, дамски дрехи?
- Нямам проблем с женските образи. Наистина е много по-трудно човек физически да се преобрази. Ако вземем например Мария, виждате, че аз съм доста по-различен от нея и е трудно да я имитирам, но се постарах пеенето да е максимално близо до нейното.
- Фактът, че изпълнявахте попфолк, не ви ли бе труден?
- Когато бях дете, родителите ми се събираха по купони и се слушаше такава музика. В гимназията също съм слушал, за да бъда част от някакви групи хора. Все пак и аз съм свалял момичета и съм ходил по такива заведения (смее се). Правихме преди години и едно представление „Попфолк хроники“ в Малък градски театър, така че съм запознат с тази музика, тъй като няколко месеца проучвах тази територия. Не ми е чуждо.
- Големият финал на „Като две капки вода“ на 13 май ще бъде в зала „Арена София“. Вълнувате ли се?
- Това е грандиозно. Вълнувам се, естествено. Това са хиляди хора, които ще гледат и мен, и колегите ми. Няма търпение и знам, че ще стане едно прекрасно шоу.
- Този понеделник влизате в образа на Майкъл Джексън. Как върви подготовката?
- Яко пеене първо и гледам да вляза в целия смисъл на текста на песента и да се ангажирам емоционално с това. В понеделник ще видим доколко съм се справил.
- Във временната класация вие сте на първо място. Готов ли сте да бъдете големият победител в „Като две капки вода“?
- Нямам нищо против (смее се), но аз не съм в шоуто за това. Аз съм в шоуто, за да предизвикам себе си.
- С кого сте най-близък зад кулисите?
- Общувам си с Иво, Наско, Мария, Елена, Джулиана... с всички. С Наско не съм се познавал преди това. Той е много приятен човек. С Иво, Джулиана и Елена съм общувал преди това. Всички са много мили хора и мисля, че успяхме да станем един много приятен тандем.
- С Иво сте състуденти. Разкажете ни някоя забавна история от този етап на съвместно съжителство...
- Живели сме заедно години наред. Имали сме безкрайни истории. Страхотен студентски живот. Хванахме времето, в което всички живееха в блока, а сега е почти празен. Какво ли не сме правили - от това да се пързаляме насапунисани по коридора на етажа до моменти, в които сме се чудили какво да ядем. И две и двеста сме видели. Голяма мизерия сме минали двамата, така че е проверено нашето приятелство във времето.
- Тогава ли беше по-хубав студентският живот или това, което се случва сега?
- Не знам кое е по-лошо или по-добро, просто е по-различно.
- Освен за прекрасното ви представяне в „Като две капки вода“ искаме да ви поздравим и за страхотната жена, която имате и която получи „Икар“ за главна женска роля преди дни, както и наградата на публиката за моноспектакъла й „Пистолет в торнадо“.
- Аз много се радвам за това, което й се случи, поради простата причина, че тя вложи много сърце и енергия. Не че много вярвам аз лично в тези награди и в това, че те са някаква крайна инстанция и оценка, но е хубаво, когато ги получаваш. Най-хубавото е, че взеха наградата на публиката. Аз на нея й бих дал награда за главна женска роля за всичко, което прави. Тя за мен е най-добрата. Много я харесвам като артист, като професионалист. Аз съм й предрекъл на нея големи неща извън България, просто е въпрос на време. Нямаме притеснение от това двамата да си правим градивни бележки един на друг, което е много хубаво, защото има човек, който ни казва най- честно и реално нещата в очите.
- Във вашия дом има и още една прекрасна дама - дъщеричката ви Йоана. Тя как приема участието ви в „Капките“? Казва ли ви: „Тати, тук се справи или тук не ми хареса“?
- Дъщеря ми е прекрасна, изключително добричка. Много е артистична, пее, танцува, прави ни малко на луди вкъщи (смее се). Много е интересна, преправя си гласа, кара ни нас да играем някакви неща. Относно участието ми в „Като две капки вода“ е още много малка да разбере какво се случва. Все пак това е шоу, в което се променяме и визуално, и гласово и тя не може да разбере, че съм аз.
- А Весела отправя ли градивна критика към образите?
- О, да, да. Казва ми: „Ама ти тук гласа можеш да го преправиш повече, вкъщи ти се получаваше по-добре“ (смее се). Тя държи на детайла, аз също. Ние се съветваме много вкъщи. А пък и сега, като играем заедно в представление, имаме възможност още повече да се съветваме един друг. Нямаме притеснение от това двамата да си правим градивни бележки един на друг, което е много хубаво, защото има човек, който ти казва най- честно и реално нещата в очите. Това е много ценно нещо.
- Споменахте за общия ви спектакъл „Заклеваш ли се в децата“, разкажете ни малко за него...
- Играем двамата мъж и жена и е много яко представление. Каня хората да дойдат да гледат. Представлението си струва.
Става дума за едни двама души, които се заклеват във вярност за 10 години и след въпросното заклеване времето ни пренася седмица преди срокът на клетвата да изтече. Виждаме тези двамата докъде са я докарали и какво кроят. Дали планират изневяра или не!
- В кои други постановки могат да ви гледат нашите читатели?
- Освен в постановките, в които участвам в Малък градски театър зад канала, в „Заклеваш ли се в децата“ и в „Премахни от приятели“.
- За финал да ви върна отново вкъщи. Казахте, че малката Йоана е много артистично дете, бихте ли я насърчили да тръгне по вашия път с Весела?
- Нямам никакви ограничения за това с какво ще се занимава дъщеря ни. Каквото й е на душичката, това ще бъде. Разбира се, тя неминуемо ще е облъчена от нашите дейности, но пак казвам, каквото тя избере. Моите родители не са ме ограничавали, аз също не бих го направил.
- Освен актьорско майсторство пред вас стояла ли е друга опция?
- Имаше опция за архитектура, но след срещата ми с математиката видяхме, че няма как да станат нещата (смее се).
Това е той:
- Роден е на 3 юли 1988 година в Пловдив
- Средното си образование завършва през 2007 година в Професионална гимназия за сценични и екранни изкуства в родния си град.
- Завършил е НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност “актьорско майсторство за драматичен театър” през 2011 година при българският актьор и режисьор проф. Атанас Атанасов.
- След завършването си става част от трупата на Софийския Малък градски театър “Зад канала”.
- Значимите му роли в киното са във филмите "В Сърцето на машината", "Вина", "Игра на доверие"
- Обвързан с колежката си Весела Бабинова. Имат една дъщеря- Йоана.
Елизабет Методиева
