- Албена, на 7 февруари имахте премиера на най-новия спектакъл с ваше участие - „За първи път“. Какво бе чувството за първи път да играете тази постановка?
- Мнението ми е, че е много хубава, много смешна. Тепърва трябва да узрява. С всяко представление е така. Екипът е страхотен. Много са забавни, много се разбираме със Стефания Кочева, Роберт Янакиев и Васил Драганов, много се подкрепяме, обичаме. Продуцентката Петя Романова се чудеше как да ни угоди за тази пиеса, автор и режисьор е Орлин Дяков. Пиесата е писана за нас самите. Докато четях, все едно четях за себе си. Мислех, че ще е много лесно, но авторът определено ги умее тези работи.
- Каква е вашата роля?
- На жена, на която й се случват някакви неща за първи път. Влизам като проститутка, оказва се, че това е вторият ми клиент (смее се). Първият е умрял, но с другите така и не стигаме до никакви лични взаимоотношения. Приключвам с тази работа и започвам да се занимавам с друга - агенция за сватби и погребения. Много трещящо. Когато нещо ти е за първи път, не знаеш как да се държиш. Това, че можеш да правиш секс, не значи, че ролята на проститутка е лесна. Тоест трябва да си имаш опита да примамваш клиенти. Героинята по много странен начин подхожда към девственика. Той е много скромен и не иска да се даде и така и не се дава в крайна сметка. Като цяло става въпрос за взаимоотношенията ни, които са за първи път в живота ни.
- На афиша ви виждаме с къдрава черна коса, така ли играете?
- Перуката с къдриците е в началото на постановката. След това имам друг вид, уж естествения ми вид. Влизам като проститутката с къдриците, защото няма пари и това е началото на кариерата й и идеята е да е много евтина. Тя прилича на баба Яга, общо взето (смее се).
- Харесахте ли се с черна коса, или ще си останете руса?
- О, аз тези работи съм ги минала преди 100 години. Още докато играех скечове по телевизията, съм минала всички перуки. Аз за да съм руса толкова години, мислиш ли, че искам да съм черна? Черната коса според мен състарява, има си и хора, на които отива. Не мисля, че черното е моят цвят.
- Липсва ли ви киното?
- Аз в киното снимам понякога. Това, че не съм предпочитана актриса за последните сериали, си е за тяхна сметка. Аз мога да се представя навсякъде добре, стига да ме пожелаят. Късмет нямам там май. Аз на кастинги няма да ходя повече, защото имам доста години зад гърба си кариера. Знаят как играя, че да ходя да ме изпитват. За чужди филми не смея, защото много трудно ще науча английски език, ще бъде много смешно.
- Кое ви е по-голямата тръпка - киното или театърът?
- Провокациите на различните похвати в изкуството, киноозвучаване, телевизия, предавания, филми, театър това няма нищо общо едно с друго. Изиграването, работата, те са много различни. Аз за това харесвам тази професия, защото има много голяма палитра от възможности. Както и аз имам палитра, която бих дала на тези дейности. Въпреки че кино много малко съм снимала, но мисля, че съм се представяла винаги достойно. Не мога да кажа, че са ми отстъпвали хубави роли. Аз вече отказвам чистачки и лелки, които пържат кюфтета, Баба Яга също съм изключила. Човек трябва да държи на избора си, не да играе навсякъде, където го извикат. Просто съм на години, на които вече ми дойде акълът.
- А коя е ролята, която искате да изиграете?
- Не знам, но ми се иска поне един път да играя нормална жена. Тя пак ще е някак характерна от моя гледна точка, но имам предвид да има нормално поведение. Как един път не се появи с предложение за нормална роля? Мога да изиграя и майка, и младо момиче, да се правя на тийнейджърка. Моята палитра е толкова богата, аз съм куклена актриса. Обаче сегашните режисьори си падат по по-драматични натури. Аз съм от Сатиричния театър, разбирам от хумор. Няма много хумористични филми. Дори и награди не взимат любимите актьори. Мисля, че се прекалява с пренебрегването на Сатиричния театър, не му дават никакви награди и не знам защо, при положение че и ние играем, както другите. Това не е никак малко. Сякаш другите не ни уважават. Ние обаче не сме умрели за наградите. Когато публиката ми стане на крака, аз лично настръхвам всеки път. Аз имам своя огромна публика и почитатели, свои фенове, от които получавам купища цветя, подаръци, някои са анонимни дори. Което е много повече от уважение. Нас ни интересува как театърът води човека, според мен Калин Сърменов е блестящ директор. Справя се великолепно с всички нас. Самият Калин казва всеки път: „Това е една много голяма машина“. Театърът е безупречен. Ние сме много доволни от това, което се случи, а Калин ни каза, че това си е с наши пари постигнато и е направено, за да ни е удобно и комфортно. Той самият най-добре знае какво трябва и се справя страхотно. Пълни се театърът. Няма празен спектакъл.
- В кои постановки може да ви гледаме?
- В „Сама жена“, „Криворазбраната цивилизация“, „Провинциални анекдоти“, „Сатирично кабаре“. Сега правим една пиеса, която ще бъде много интересна на публиката. Буквално ние се смеем на репетициите, да не говорим от страната на публиката как ще е. Действието се случва в лудница, а името й е „Луди за връзване“ и Калин Сърменов е режисьор, но останалото ще запазя в тайна.
- Вие имате и страхотна школа за таланти. Има ли ученици, които ще са новите големи имена на българския театър и кино?
- Голяма част от тях вече заминаха и сега остават другите таланти да се доказват. Има - всяка година кандидатстват много хора. Синът ми също завърши НАТФИЗ, без никакви връзки да подчертая. Неговата приятелка също е от моята школа. Много от моите деца в момента учат в НАТФИЗ, други в Кукления театър и всички работят. И само като ги знам, че се занимават с тази професия, виждам, че съм оставила по нещо добро в тях. Новите са много смешни. С всяка нова група се започва отначало и е много трудно. Всичко да им разкажеш от А до Я. Правя пиеси, които да са им интересни, тийнейджърите са ми малко по-трудни. Аз бях съвсем сама в тази школа, но сега и синът ми ми помага и приятелката му Мадлен също. В неделя например аз съм ангажирана. Имаме и школа за възрастни. Аз го правя с мерак и желание. Не е само за пари. Аз сама съм купила декори, боядисвала съм, позлатявала съм. Аз съм и сценограф, шия и костюми, купуваме костюми и като цяло всичко сами си правим, което според мен е страхотно. Малките са ми най-сладки, защото са като буболечки. Много са ентусиазирани, а аз им се радвам за всичко. Повече ги поощрявам, защото са малки. Много са сплотени, дори дойдоха на премиерата на „За първи път“, поздравиха ме. Бяха ми купили едно голямо куче от рози, отделно всеки ми подари по една роза. Много деца дори са се разплаквали. Тогава им казах „Виждате ли колко е хубаво да се ходи на театър“. Някои от тях не бяха ходили дотогава, което е много лошо. Имам един ученик, който много ми помага. На 8 март правим 8 години школа. Кучето ми пък вчера навърши 7 години, правих му торта. Та, много награди, много пиеси, много съдържание.
- Синът ви вече упорито върви по вашите стъпки. Радвате ли се?
- Играе в много пиеси и го прави с голямо желание. Колегите също много го харесват. Дано може да си продължи пътя натам. Поканиха го в Сатиричния театър и аз много се гордея с това, че не е чрез мен.
Това е тя:
Родена е на 18 април във Варна
През 1998 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на професор Николина Георгиева и асистент Живка Донев.
Освен в театрални постановки, тя играе и в комедийни телевизионни предавания, като по-късно участва в „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“
Част е от трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“
Елизабет Методиева
